Решение № 885 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100505030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Столична община, ответник в първоинстанционното производство по заявения главен иск и ищец по приетия за съвместно разглеждане обратен иск, чрез процесуален представител – юрк. Н.Е. срещу решение № 2812/20.02.2025 г., постановено по гр.д. 24 410/20231 г. по описа на СРС, 54 състав, в частта в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД, заявен срещу „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД за заплащане на сумата от 1 029 лв. – обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договорно задължение на дружеството да извърши ремонт по улица „********“ в гр. София по силата на сключен между страните договор с рег. индекс СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. и възлагателни писма с рег. №№ СОА22-ТД26/09.02.2022 г. и СОА22-ВК08-5734/2/11.05.2022 г., довело до настъпване на 10.06.2022 г., пред ******** на ул. „********“ на ПТП – попадане на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** в дупка на пътното платно.

В жалбата са наведени твърдения, че решението, в неговата обжалвана 1 част, е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и на събрания по делото доказателствен материал.

Заявени са твърдения, че с оглед доказателствата по делото било безспорно, че СО е възложила ремонтни дейности на ул. „********“ два пъти в срока на действие на договора като заявеното възражение от страна на ответника касаело изминалия период от време, но не и възражение относно конкретния участък. Противно на това безспорно обстоятелство, СРС приел, че липсва яснота относно конкретния участък, подлежащ на ремонт, който не бил спорен .

Заявени са и възражения относно извода на СРС, касаещо изминалия некратък период от време между приключване на ремонтните дейности въз основа на първото по време възлагане и настъпването на ПТП, при липса на данни или твърдения за конкретно отправени до изпълнителя по договора оплаквания от страна на възложителя. Твърди се, че изводът противоречал на чл. 13 ал.1 от сключения между страните договор, установяващ гаранционния срок за изпълнените ремонтни работи.

В жалбата са инкорпорирани и част от мотиви на решение 2145/11.04.2024 г. на СГС, IV-А състав по в.гр.д. 11672/23 г. в потвърждение на заявените възражения.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което обратния иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по обратния иск в първоинстанционното производство „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, чрез процесуален представител юрк.

Н.А., в който са наведени съображения относно правилността на решението в неговата обжалвана част и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите 2 към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Решението на СРС в частта относно заявения главен иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община с правно основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано от страните като предмет на настоящия съдебен контрол е решението на СРС в частта, относно заявения обратен иск.

Разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД установава, че лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/29.12.1958 г., разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД предпоставя, че у възложилия работа няма вина, затова му предоставя иск против натовареното лице за всичко, което е платил на пострадалия от неговите виновни и противоправни действия при и по повод изпълнението на възложената му работа. С оглед твърденията в исковата молба по обратния иск, вредите настъпили за ищеца по първоначалния иск са вследствие виновно неизпълнение на задълженията на ответника по обратния иск с оглед сключен договор след проведена обществена поръчка.

Предвид клаузите на подписания между страните договор съдът приема, че между тях е сключен валиден договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, пораждащ произтичащи от него облигационни отношения между страните.

Видно от ангажираните по делото доказателства – договор с рег. индекс СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. и възлагателни писма с рег. №№ СОА22ТД26/09.02.2022 г. и СОА22-ВК08-5734/2/11.05.2022 г. на въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство е възложен последователно ремонт на пътна настилка на ул. „********“ с асфалт за направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон дебелина 6 см – до 50 кв.м. /стр. 96 в делото на СРС/, както и пред ********А и бл. 532 за направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на студент асфалтобетон с дебелина 6 см – 5 кв.м. /стр. 107 в делото на СРС/.

Процесното ПТП е осъществено на 10.06.2022 г. по ул. „********“ срещу ******** като е реализирано чрез попадане на лек автомобил „Мерцедес“ в необезопасена дупка на пътното платно, предвид влязлото в сила решение на СРС в частта, относно заявения главен иск, чиято сила на 3 присъдено нещо следва да бъде съобразена от настоящия съдебен състав.

Данни, дупката в която е попаднало увреденото МПС да е попадала в приложното поле на двете възлагателни писма по делото няма. Извод в желания от въззивника смисъл не може да се обоснове и чрез индиции с оглед описаното местоположение на дупките на пътното платно, предмет на възлагателните писма и процесната по делото, предвид местоизвършването на ПТП-то. Не са и заявени доказателствени искания в тази връзка от страна на ищеца по обратния иск, въпреки нарочните указания на съда в определение 17372/22.04.2024 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, където е разпределена тежестта на доказване по отношение на правно-релевантните за спора факти. Самият доклад е приет без възражения от процесуалния представител на въззивника в открито съдебно заседание от 14.06.2024 г. Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че обстоятелството, че ремонтните дейности обхващали и процесната необезопасена дупка били безспорни между страните. Видно от депозирания отговор на ответника по обратния иск изрично е оспорено наличието на причинна връзка между поведението на изпълнителя – въззиваема страна с настъпилия пътен инцидент / абзац последен на отговора, стр. 144 в делото на СРС/ респ. това оспорване изрично е докладвано от състава на СРС в откритото съдебно заседание от 14.06.2024 г., поради което липсва и произнасяне по реда на чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК от страна на първоинстанционния съд.

На следващо място и по повод другото заявено възражение в жалбата, разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД регламентира задължението на възложителя да приеме извършената съгласно договора работа. Понятието "приемане" включва в себе си фактически и правни действия, изразяващи се в преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на възложителя, че счита работата за съобразена с договора. В рамките на първоинстанционното производство самият въззивник – ищец по обратния иск е представил количествени сметки и схеми на извършените ремонтни дейности с указани параметри и местоположение на същите, подписани от негов представител без възражения. Няма данни по делото, а и не се твърди наличието на недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно по смисъла на чл. 264 ал.2 от ЗЗД.

4

Няма данни такива и да са констатирани от представител на възложителя в хода на ремонтните дейности предвид задълженията му по чл. 10 ал.1 т. 6 от договора или след приключване на ремонтните дейности, за които изпълнителят да е известен.

Поради което заявеният иск като неоснователен, правилно е отхвърлен от състава на СРС.

Възражението, заявено във въззивната жалба, касаещо приложението на чл. 13 ал.1 от договора между страните, уреждащ последиците на гаранционната отговорност предвид изводите на СРС се споделя от състава на настоящия съдебен състав, но същото по изложените в рамките на настоящото съдебно решение съображения не е в състояние да промени крайните изводи по съществото на спора.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна – ответник, но същият не е заявил искане в този смисъл, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2812/20.02.2025 г., постановено по гр.д.

24 410/20231 г. по описа на СРС, 54 състав, в частта в която е отхвърлен предявения обратен иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД, заявен срещу „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД за заплащане на сумата от 1 029 лв. – обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договорно задължение на дружеството да извърши ремонт по улица „********“ в гр. София по силата на сключен между страните договор с рег. индекс СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. и възлагателни писма с рег. №№ СОА22-ТД26/09.02.2022 г. и СОА22-ВК08-5734/2/11.05.2022 г., довело до настъпване на 10.06.2022 г., пред ******** на ул. „********“ на ПТП – попадане на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** в дупка на пътното 5 платно.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6