Решение № 546 от 30.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Плевен, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430103937 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от *** – Плевен АД против А. М. Т.

ЕГН **********, ***, с правно основание: чл. 415 от ГПК, с цена на иска за главница: 848,43 лв. цена на иска за лихва: 98,40 лв. с обща цена на исковете: 946,83 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на *** – Плевен АД сума за консумирана топлинна енергия и законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по чгд, както и направени деловодни разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 1 по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането заповед за изпълнение против длъжника. и е издадена

Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и в срока по чл.

414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.

Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-**.**.**** г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката 2 на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Представена е като доказателство по делото приложената към исковата молба справка-извлечение по пера за задълженията.

Приложено е

Удостоверение за наследници на Д. И. Т.а, която е майка на ответника и е починала.

Представената от ищцовата страна справка Национална База Данни „Население“ за А. М. Т. е безпредметна и ирелевантна за спора на делото. Тя не доказва наличието на наследствено правоприемство. Процесната сума е недължима поради липсата на договорно правоотношение между страните.

На основание изложеното, установителният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като ответникът не е собственик на процесния имот. При този изход на процеса разноските се възлагат на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за признаване за установено, на основани чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от ГПк, по отношение на А. М. Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на *** ПЛЕВЕН АД, БУЛСТАТ: *********, Адрес и седалище на управление: ***, Й. В.В. сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от:

1.

Главница в размер от 848,43 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., 2.

Мораторна лихва в размер от 98,40 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., ведно със 3.

Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски,., КАТО

НЕОСНОВЕТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3