Решение № 13436 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13436 гр. С., 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110163020 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Л. З. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, срещу „С.

В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 976,74 лв. за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 15, партида № ********* за периода 20.06.2017-20.11.2019 г.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с оглед детайлна справка-извлечение на начислените по процесната партида сума от информационната система на ответника, но не представя самата справка, макар и в исковата молба да обективира такава справка. Поддържа, че не дължи процесната сума при липса на доставка на вода в съответно количество и стойност и отчитане на водомера в процесния имот, както и поради погасяването й с изтичането на тригодишна погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК „С. В.“ АД признава иска на всички основания, заявени в исковата молба, включително и че ищецът не бил потребител на ВиК услуги за процесния период. Сочи, че не е предприел нито доброволно, нито принудително събиране на процесната сума. При извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори и при предупреждение, че ще бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иска, но в случая ищецът не твърди отправянето на такава покана от ответника. Иска прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът претендира от него процесната сума за процесния имот и период, а в тежест на ответника е да докаже възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставил ВиК услуги на ищеца в процесния имот за процесния период в претендираното количество и стойност, както и че ищецът е потребител на ВиК услуги като собственик/вещен/облигационен ползвател на имота, както и факти, спиращи и/или 1 прекъсващи давността.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. В случая, видно от представеното по делото писмо, изходящо от ответното дружество и адресирано до ищцата, в същото се съдържа покана за провеждане на среща между страните с цел уточняване на условията по сключване на споразумение във връзка със задълженията по партида с клиентски № ********* за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. К. 1“, ул.

„П.“ 15. С оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта, че ищецът не е потребител на ВиК услуги и не се намира в облигационни отношения с ответното дружество, както и на факта на изтичане на погасителната давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Твърди в тази връзка, че не е дал повод за завеждане на делото, и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест сторените от ищеца разноски. С оглед изложеното, с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че между страните липсва облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за процесния период и процесния имот за процесната сума, както и че процесните задължения са погасени по давност.

Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не е потребител на ВиК услуги и не дължи на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските

С отговора на исковата молба, ответникът, с оглед становището му по предявения иск, е направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а ответникът е признал твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Отговорът на исковата молба е подаден чрез юрк. Петя Иванова, като с приложеното към него пълномощно в полза на пълномощника, подал отговора, не е учредена представителна власт за признаване на иска, поради което не може да се приеме, че е налице изрично пълномощно, каквото законът изисква в този случай – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК, като такова е представено по делото едва след като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. В тази връзка 2 съдът намира за необходимо да отбележи, че с Определение от 22.12.2024 г. съдът изрично е указал на ответника в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи изрично пълномощно за признание на иска съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК.

Определението е връчено на ответника на 30.12.2024 г. /л. 26-28 от делото/, като указанията на съда не са изпълнение в указания срок. В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г., за което ответникът е редовно призован, съдът е дал повторна възможност на ответника в срок до следващо о.с.з. да заяви изрично дали признава предявените искове, в който случай и да представи изрично пълномощно съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК, като делото е отложено за 09.04.2025 г. от 10:10 ч.

Указанията на съда отново не са изпълнени в срок, като пълномощното по чл. 34, ал. 3 ГПК е депозирано на 09.04.2025 г. в 11,49 ч. след обявяване на делото за решаване. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не е положил дължимата грижа и не е изпълнил срочно дадените от съда указания. При това положение право на разноски в настоящото производство има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е сторил разноски за разноски за държавна такса в размер на 50 лв., която следва да му бъде присъдена. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищецът е бил представляван по делото безплатно от адв. В.

Ф. С., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. З. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, не дължи на „С. В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., сумата от 976,74 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., ул. „П.“ № 15, партида № *********, за периода 20.06.2017 г.-20.11.2019 г.

ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., да заплати на Л. З. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „П.“ № 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., да заплати на адв. В.

Ф. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Л. З. Л..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3