Решение № 327 от 02.12.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Козлодуй, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20241440101147 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН ********** с адрес: ............, чрез адв. П. Й. Н. от Адвокатска колегия Варна, с която е предявен против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:175330437 със седалище и адрес на управление в гр.София иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платена без основание сума от 22.12 лева за погасяване на Договор за потребителски кредит № 2106149 от 13.10.2019г.. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява нито изпраща представител.

Получено е бланкетно писмено становище от пълномощника, с което не възразява делото да се гледа в отсъствието на ищеца и по същество съда да уважи иска и присъди разноски.

Ответника е подал писмен отговор чрез пълномокник, с който оспорва иска. Признава обстоятелствата изложен в исковата молба, както и твърдението на ищеца, че е погасил предсрочно Договор за потребителски кредит № 2106149 от 13.10.2019г., като е заплатил изцяло главницата и договорна лихва общо 1731.55 лв. и е надплатил още 19.93 лв. по вноска за поръчителство и 4.73 лв. неразпредЕ. сума. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски и също претендира разноски.

1

В съдебно заседание за ответника не се явява пълномощник. Получено е писмено становище повтарящо изложенията в писмения отговор.

От събраните по делото писмени доказателства и съобразявайки твърденията и доводите на страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На 13.10.2019 г. между ищеца А. С. А. и ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, е сключен процесния Договор за потребителски кредит № 2106149, с който ответното дружество кредитор е предоставило на ищеца кредитополучател в заем сума в размер на 1 700 лв. срещу задължението да я върне в срок от 18 (осемнадесет) месеца, на 18 (осемнадесет) равни вноски, представляващи сбор от главница и лихва за всеки месец, в размер на 127.11 лв. на вноска, при фиксиран лихвен процент от 40.00% и годишен процент на разходите 48.21%.

Към договора е приложен погасителен план.

В чл. 3 от Договора за потребителски кредит № 2106149 е уговорено, че „КРЕДИСИМО” ЕАД одобрява Заявлението за кредит след извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, сключването на изричен договор за застраховка и договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на Договор за кредит. В чл. 4 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа да сключи договор за предоставяне за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД юридическо лице - поръчител. Посочено е също, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора няма да породи действие.

За процесния договор за кредит кредитополучател при сключването му не е посочил изрично в Заявлението си за отпускане на кредит, че ще ползва обезпечение или други възмездни услуги от „Кредисимо“ ЕАД, нито сред реквизитите към Договор за потребителски кредит № 2106149 от 13.10.2019 г. има посочен и приложен договор за предоставяне на поръчителство.

Съгласно т.9 от Приложение №1, представляващо неразделна част от 2

Договора за кредит, общия размер на всички плащания по договора, включени в периода на изплащане, са в размер на 2 287.98 лв.. Размерът на всяка една погасителна вноска е в размер на 127.11 лв. и представлява главницата по кредита, с включена договорна лихва. Първата погасителна вноска е с падеж 20.11.2019 г., а последната е с падеж 20.04.2021 г. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска са подробно описани в Приложение № 1 - Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 2106149 .

В чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 2106149 е изписана банковата сметка за погасяване на задължението, с което формално е запазено правото на ищеца да погаси предсрочно задължението си по гл.8, т.4.3. от общите условия, като получи намаляване на общите разходи по кредита.

По делото безспорно се установява от представените към исковата молба платежни нареждания, че ищеца А. А., е погасил предсрочно задължението си по Договор за потребителски кредит № 2106149 с извършени две плащания, както следва: на 13.10.2019 г. А. А. е получил сума в размер на

894.08 лв. съгласно

Разписка

№

070009788803777/13.10.2019г., издадена от „Изи Пей“ АД, преведени от „Кредисимо“ ЕАД по кредит въз основа на Договор № 2106149 от 13.10.2019 г. с главница от 1 700 лв, като с удържаната разлика в размер на 805,92 лв. от „Кредисимо“ ЕАД е погасил изцяло предходно отпуснат кредит съгласно Договор № 2105251 с главница в размер на 800 лв. и на 20.10.2019 г. е получил сума в размер на 463.72 лв. съгласно

Разписка

№0009826356226/20.10.2019 г., издадена от „Изи Пей“ АД за преведени от „Кредисимо“ ЕАД по кредит въз основа на Договор за кредит № 2110542 с главница в размер на 2 200 л., като с удържаната разлика в размер на 1 736.28 лв. А. А. е погасил предсрочно и изцяло задължението си по Договор за кредит № 2106149. Така заплатената А. А. сума за погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит № 2106149 от 13.10.2019г. е в размер на 1 736.28 лв. (хиляда седемстотин тридесет и шест лева и 28 ст.), за което по делото ответника не спори и което обстоятелство се потвърждава и от издаденото на ищеца от ответника Удостоверение № 65579/29.05.2023 г. от „Кредисимо“ ЕАД.

Погасяването на кредита по Договор за потребителски кредит № 2106149 от 13.10.2019 г. е извършено от А. предсрочно, преди настъпването на 3 датата на първият падеж с платена сума в размер на 1 736.28 лв, съгласно Глава VIII, т. 4.3 от ОУ на „Кредисимо“ ЕАД, включва освен главницата по кредита в размер на 1700 лв, и дължимата лихва съгласно Погасителен план към Договора за кредит, по падежна дата за дните, в които е ползвал кредита: към 20.11.2019 г. - за първа падежна вноска лихвата за периода от отпускането на кредита - 13.10.2019 г. до датата на на първият падеж е в размер на 56,66 лв (за периода от 32 календарни дни). Кредита по Договор № 2106149 е ползван за период от 8 (осем) календарни дни, като размера на договорната лихва е 11.62 лв. съгласно справка приложена с писмения отговор от ответника.

Разликата до

1 736.28 лв. от 24.66 лв., която А. А. е заплатил за предсрочното погасяване на договора за кредит е платена от него на ответника без основание.

Предвид на това и доколкото е налице хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД, то платената от ищеца на ответника без правно основание сума в размера претендиран от ищеца ( с оглед диспозитивното начало съдът не може да присъди сума различна от претендираната с исковата молба) от 22.12 лв. следва да му се върне.

Съдът не споделя доводите на ответника, че сумата от 19.93 лв. е платена от ищеца на валидно основание – възнаграждение за поръчител по силата на договор за поръчителство с трето лице „Ай Тръст” ЕООД. От една страна такъв договор по делото не е представен. На следващо място сумата е платена на ответника, а не на третото лице страна по евентуален договор за поръчителство. На последно място такъв договор (за поръчителство по договор за потребителски кредит) е нищожен, доколкото нарушава ЗЗП и правилата на добрите нрави поради факта многократно излаган от съда и утвърден в съдебната практика, че собственик на капитала на дружеството поръчител и кредитора и чрез такъв договор в нарушение на правилата и добрите нрави генерира за себе си неправомерно печалба, каквато не му се следва.

По разноските:

При този изход на спора според правилата на чл.78 ГПК ищеца има право на направените разноски по делото, които са платена държавна такса 51.85 лв. и адвокатско възнаграждение.

По делото е представено на л. 25 пълномощно и на л.48 договор за 4 правна помощ, сключен между ищеца А. С. А. и адвокат П. Й. Н. от АК-Варна, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство платимо в условията на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв., т.е. уговорена е безплатна правна помощ. Безспорно в тази хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 ЗАдв.. Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. Същевременно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. Предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл.7 ГПК насрещната страна е осъдена за разноските - така Определение № 43 от 10.02.2022г. на ВКС по ГД № 2611/2021г.

Не е налице сочената от ответника злоупотреба с права, тъй като ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие и е в значително по неблагоприятна позиция в отношенията с търговеца, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи (договора за поръчителство), с които търговеца е искал да обвърже потребителя с цел извличане на скрита печалба. Поради това процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с права и затова на адвокат Михайлов се дължи адвокатско възнаграждение от ответника с оглед изхода на спора.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че следва да го намали и под размера на минималните размери уговорени в Наредбата предвид на следното:

Съдът е присъдил на процесуалният представител на ищеца адвокатското възнаграждение определено съгласно чл.7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с измененията в минимален размер (предвид цената на иска) на 428.61 лв.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C5 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на близко лице в хипотезата на чл.38, ал. 1 т.3 ЗА, е съответна на правото на ЕС.