Решение № 537 от 26.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. ***, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510103395 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано, след като с Решение №176/31.07.2026г., постановено по в.гр.д.№574/2025г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение №506/10.10.2025г., постановено по гр.д.№719/2025г. на РС*** и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-***.

Районен съд *** е сезиран с искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к. „Борово“, ул.

„Ястребец“ № 23Б, срещу наследниците на С. П. Т., ЕГН: **********, починала на ***г., в качеството й на наемател на общински топлоснабден имот /без изрична конкретизация на наследниците/, с която е заявено искане за осъждане на наследниците на ползвателя на топлинна енергия за топлоснобден имот, находящ се в гр. ***, п.к. 1359, община ***, ж.к.

„***“, бл***, да заплатят на ищцовото дружество сума в общ размер на 127.24 лева, от които 101.25 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, 24.53 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2022 г. до 22.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.08.2021 г. в размер на 1.09 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 0.37 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 16.10.2021 г. до 22.08.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът, като единствен наследник по закон на С. П. Т., ЕГН:

**********, починала на ***г., в качеството й на наемател на общински топлоснабден имот- 1 жилищен апартамент, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл***, е бил битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 242112, като е ползвал доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от 15.09.2022 г. до 22.08.2024 г., която не е заплатил.

Съгласно чл.63, ал.1 от ОУ, при смърт на клиент-физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12 (тридесет дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация *** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от “Топлофикация ***” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация ***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Топлофикация *** ЕАД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация ***” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни 2 сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на общо 127.24 лв., от които: сумата от 101.25 лв.главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 31.08.2021г., сумата от 24.53 лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 22.08.2024г., сума за дялово разпределение в общ размер на 1.46 лв., от които 1.09 лв.-главница за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. и 0.37 лв.-лихва, начислена за периода от 16.10.2021г. до 22.08.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В хода на производството като единствен наследник и ответник по иска е конституиран Н. И. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. „***, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска, като излага противоречиви твърдения: за нищожност на исковата претенция, без да излага конкретизира основания за нищожност или да излага каквито и да било съображения в тази насока, че задължението е платено. Същият се позовава на разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, уреждащ кратката погасителна давност, приложима към периодични плащания, каквото е процесното, както и на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, определящо понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД и прилагането на тригодишната погасителна давност за тях. В отговора на въззивната жалба, подадена от “Топлофикация *** ЕАД, по която е образувано в.гр.д.№574/2025г. по описа на ОСКюстендил, Н. И. А. изрично се позовава на изтекла погасителна давност, като признава,че задълженията не са платени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства Договор 09.05.2012г. сключен между “Топлофикация *** ЕАД и представител на потребителите в сграда - етажна собственост, находяща се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

Видно от приетите като доказателства Настанителна заповед от 13.09.2013г., издадена от кмета на район „***“, Заявление-декларация от 11.09.2013г., подадена от С. П. Т. до “Топлофикация *** ЕАД за откриване на партида за процесния топлоснабден имот съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. ***, Удостоверение за настоящ адрес от 25.09.2013г. на С. П. Т., същата е била ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл.*** за процесния период-от 15.09.2022г. до 22.08.2024г.

Ответникът не оспорва и потреблението и начисляването на дължимите суми за 3 топлоенергия, доставяна от ищеца в процесния топлоснабден имот.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, за осъждане на ответника Н. И. А., в качеството му на единствен наследник по закон на С. П. Т., ползвател на доставяна от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.***, да заплати дължимите суми за периода от 15.09.2022г. до 22.08.2024г.

В тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в договорни отношения с наследодателя на ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, ползван от наследодателя на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че наследодателя на ответника-С. П. Т., е била ползвател на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в ж.к. „***“ бл.*** за процесния период-от 15.09.2022г. до 22.08.2024г. Впрочем, това обстоятелство не се оспорва от ответника.

По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на услуга „дялово разпределение“, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Следователно, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, като собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация ***” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която 4 предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация ***” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.