Решение № 3 от 25.02.2022, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Котел, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Гражданско дело № 20212210100171 по описа за 2021 година

Главният иск е с правна квалификация чл.127, ал.2 от Семейния кодекс за определяне на местоживеенето на малолетното дете К., родена на 12.11.2013 г. от съвместното съжителство между ищеца СТ. В. К. и ответницата ИР. ИВ. П., за упражняване на родителските права, за режима на лични контакти и за издръжката на детето.

Твърди се, че ищецът и ответницата съжителствали на съпружески начала, но тъй като отношенията им се обтегнали и съжителстването станало невъзможно, на 02.04.2021 г. се разделили. Оттогава до настоящия момент ищецът бил този, който се грижел за отглеждането и възпитанието на детето.

Ищецът и детето живеели в къщата на родителите на ищеца в село Кипилово, ************* където били създадени много добри условия за отглеждането на детето. Ответницата заминала да живее при майка си в Белгия и от раздялата не била виждала детето. Ищецът счита, че е в интерес на детето на него да се предостави упражняването на родителските права, предвид възрастта му, а на ответницата да се определи режим на лични контакти.

Твърди, че ответницата следва да участва в издръжката на детето.

Ищецът работел, като получавал сравнително добри доходи. Детето се нуждаело от средства за храна, облекло, отопление, помагала, книги и пр.

Заявява, че не знае какви доходи получава ответницата, но предвид възрастта 1 й и обстоятелството, че живее в чужбина, може да получава не малки такива.

Тя следва да поеме част от издръжката. Счита, че детето се нуждае от издръжка, 180.00 лева от които следва да се изплащат от майката, поради което претендира издръжка в посочения размер с начален момент 14.04.2021г., когато е депозирана исковата молба, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответницата, чрез пълномощник по предоставена й правна помощ, е подала отговор срещу исковата молба, в която се правят следните възражения и оспорвания: оспорва се твърдението, че е интерес на детето упражняването на родителските права да се възложат на бащата.

Твърди, че действително отишла в Белгия при майка си, но това се дължало на лошото отношение на ищеца към с нея. Освен това твърди, че ищецът създавал пречки на ответницата да осъществява лични контакти с детето, след нейното завръщане, като изтъквал различни предлози.

В срока по чл.131 от ГПК е подадена и насрещна искова молба, в която заявява претенции на нея (на ответницата) да се възложи упражняване на родителските права и при нея да е местоживеенето на детето. Счита, че тя е по-пригодният родител и е в интерес на детето да бъде отглеждано от майката, тъй като детето е момиче и съгласно практиката на съдилищата съгласно възрастта и пола на детето то следва да е при нея. Майката можела да осигури на детето сигурна и стабилна семейна среда и да го обезпечи финансово и материално, за разлика от бащата. Моли на бащата да се определи подходящ режим на лични контакти и той да бъде осъден да плаща издръжка.

Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с разпореждане от 21.06.2021г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор, в който исковете се оспорват. Оспорва се родителския капацитет на майката и се твърди, че е в интерес на детето да бъде отглеждано от бащата, съобразно исканията му в първоначалната искова молба. Претендира присъждане на разноските, направени по защитата срещу насрещната искова молба.

2

С определение от 15.06.2021 г. на осн. чл.323, ал.1 от ГПК съдът е постановил привременни мерки, поискани от ищеца, както следва : предоставя на основание чл. 127, ал.2 вр. с чл.59, ал.2 от СК на бащата СТ. В.

К., ЕГН **********, село Кипилово, община Котел, ************* упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К.

СТ. К.а, ЕГН **********; местоживеенето на детето К. СТ. К.а, ЕГН **********, да бъде на адреса на бащата СТ. В. К., ЕГН **********, в село Кипилово, община Котел, *************, който ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето; определя следния режим на лични контакти: майката ИР. ИВ. П., ЕГН **********, село Кипилово, община Котел, ул. *****************, има право да взема детето К. СТ. К.а, с посочени данни, всяка събота и неделя от месеца, като взима детето от дома на бащата от 10:00 ч. в събота и да го връща там до 18:00 ч в неделя, както и да го вземе при себе си в продължение на един месец през лятото, след предварителна уговорка с бащата за началния и крайния момент на периода, за да може бащата да се подготви, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и осъжда майката ИР. ИВ. П., с посочени данни, да заплаща на СТ. В. К., с посочени данни, като баща и законен представител на малолетното дете К. СТ. К.а, с посочени данни, издръжка в размер на 170.00 (сто и седемдесет) лева на месец, като издръжката не се дължи за периода от един месец, когато детето ще бъде при бащата през лятото.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.

Е.П., Милен Калоянов и Стоил Стоилов от АК Сливен, които поддържат предявените искове и моли съда да ги уважи. Поддържат и претенцията за разноски.

Ответницата се явява лично в заседанието за привременни мерки и се представлява от адв. Р.Х. от АК Сливен. В последното съдебно заседание майката не се явява, а процесуалният представител моли да бъде постановено решение, с което да бъдат определени родителските права и издръжката, съобразно определените привременните мерки, а относно режима на лични отношения да бъде определено в кои години детето ще бъде на празници при майка си – четни и нечетни.

На основание чл.59, ал.6 от СК при определяне на привременните мерки 3 съдът изслуша и двамата родители. Ищецът беше изслушан и преди постановяване на решението, като потвърди желанието си детето да живее при него, а ответницата да бъде осъдена да плаща издръжка и й се определи режим на лични контакти.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът С.К. и ответницата И.П. са родители на детето К., родена на 12.11.2013г. Ищецът и ответницата са живели на съпружески начала от девет години, като се установили в дома на родителите на ищеца в село Кипилово.

Помежду им се породили неразбирателства, в резултат на които ответницата взела решение да напусне общия им дом. На 02.04.2021г си събрала багажа и с помощта на познати се преместила да живее при майка си в Белгия. Детето останало да живее в дома, където е израснало при баща си. Оттогава ищецът и ответницата живеят разделени, като почти не контактуват помежду си. След получаването на исковата молба майката се завърнала в България и е подала отговора и насрещна искова молба. На делото за определяне на привременни мерки се явява лично и е направила опит да поддържа контакти с детето си.

През учебната 2020/2021 година то е записано в първи клас в ОУ в с.

Кипилово.

Бащата е този, при който след раздялата живее детето. В грижите за детето му помага баща му, с когото заедно обитават жилищна сграда, обзаведена по съвременните стандарти и предоставяща комфорт и всички удобства на обитателите ù, вкл. и на детето К.. Освен бащата, пряка помощ му оказват още баща му други роднини. Ищецът работи и за месеците от февруари до май 2021 г. е получил възнаграждение в размер на 1765.80 лв.

Ответницата живее също в село Кипилово в дома на родителите си.

Семейството й притежава къща с двор. След като са се разделили с ищеца тя е заминала при майка си в Белгия. По време на делото се е върнала за единдва месеца в страната, като след постановяване на определението за привремените мерки отново е напуснала страната. Няма данни дали работи в Белгия. Не установява връзка с детето и не спазва режима за лични контакти, определени в заседанието.

Социалният работник, изготвил социалния доклад, поддържа становище 4 за достатъчен родителски капацитет и у двамата родители. Пред социалния работник и двамата са заявили обичта и привързаността си към детето и стремеж да му осигурят жизнена среда, която да е подходяща на потребностите му. В съдебно заседание социалният работник заяви, че и в двете къщи за детето има добри условия, собствена стая, но заявило пред него, че иска да живее при баща си.

Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията и на четиримата свидетели, разпитани по инициатива на страните – М-Т. и Б-О-, съседи на ищеца, както и Ст.Г. и С.Б., съответно сестра на ответницата и съседка на ответницата. Тъй като по делото се изнасят данни от личния живот, найблизките роднини и приятели са тези, които имат възприятия за фактите, които следва да се установяват по делото. Показанията на четиримата свидетели бяха подложени на внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи на липса на съществени противоречия между тях.

Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвения и поддържан в съдебно заседание социален доклад.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.127, ал.2 от СК : Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на 5 детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка. Ако такова съгласие не се постигне, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Липсата на постигнато между родителите споразумение изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители – ТР № 1 от 03.07.2017г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016г, ОСКГ, т.2.

Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки от тях има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от родителите да възложи упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави детето в такава позиция, в която неговите интереси са защитени по най – добрия начин. В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.