Решение № 4634 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4634 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100514470 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а И. В. И., срещу решение № 19701/01.11.2024 г. по гр. дело № 17010 по описа за 2024 г. на 158 състав на СРС. Счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Излага съображенията си, поради които моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да остави без уважение подадената молба за защита по ЗЗДН. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Ж. М. С., с възражението срещу въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане наразноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата. Представя списък на разноските, които претендира.

За съдебно заседание по делото, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 26.03.2024 г., Ж. М. С., е поискала да се издаде заповед за защита в нейна полза, срещу И. В. И., с който са имали интимна връзка, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени от ответника.

С решение №19701/01.11.2024 г. по гр. дело № 17010 по описа за 2024 г.,158 състав, СРС е издал на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН заповед за защита на Ж. М. С., ЕГН **********, срещу И. В. И., ЕГН**********, като е наложил следните мерки за защита: Задължил е И. В. И., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ж. М. С.. Задължил е И. В.

И. да не доближава Ж. М. С., на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок до 26.09.2025 г. Задължил е И. В. И. да не доближава жилището, което обитава Ж.

М. С., находящо се на адрес: гр. София, ул. „Боровец“ № 5, на разстояние, помалко от 100 метра, за срок до 26.09.2025 г. Задължил е И. В. И., да не доближава местоработата на Ж. М. С., на адрес: гр. София, ул. „Президент Линкълн“ № 41, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок до 26.09.2025 г.

Задължил е И. В. И., да не осъществява контакт с Ж. М. С., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок до 26.09.2025 г. Предупредил е И. В. И., че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на про****турата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс. Осъдил е И. В. И. да заплати на Ж. М. С. сума в размер на 1300,00 лв.- разноски и да заплати в полза на Софийски районен съд 25,00 лв. държавна такса.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди относимите доводи на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивникът навежда доводи, че страните не са били в интимна връзка.

Декларираната от молителката интимна връзка е от месец ноември 2021 г. до 22.08.2023 г., а изискването за такава е да е продължила повече от 60 дни, 2 като ЗИДЗЗДН, с който е допълнено изискването за интимната връзка, е влязло в сила на 14.08.2023 г., разпоредбата няма обратно действие, поради което продължителността на интимната връзка между страните е едва 8 дни.

Излага съображения за недоказаност на твърденията за извършено насилие, като приемайки обратното, СРС е постановил неправилен съдебен акт.

Твърдяните актове на домашно насилие, извършени по отношение на молителката, са следните: На 02.03.2024 г., след като молителката за пореден път е помолила ответника да я остави и да не я измъчва, в съобщение чрез приложение Уотсап той й написал от ползвания от него номер +**** до ползвания от нея такъв - +****: „Аз сега започвам”. „Ти си душевно болна”.

„Ти си с биполярно разстройство”. „Някой ще дойде и ще ти спука главата, не гумите бъди сигурна в това”. След това е поискал да се видят лично, за да си стиснат ръцете и да обещае, че ще я остави на мира. Тя се е съгласила да се срещнат на обяд на следващия ден- на 03.03.2024 г., в ресторант „Регал“ в кв.

„Стрелбище“, ул. ****.

На 03.03.2024 г. страните са се срещнали на обяд в посочения по-горе ресторант, където ответникът е заявил на молителката, че няма нищо общо с рязането на гумите на колата й, дори не е знаел за случая на 18 февруари, за който тя лично му била казала и то в присъствието на други лица. Тогава молителката казала на ответника, че има поставени камери на магазина за хранителни стоки на брат й в ж.к „Обеля“, които са заснели и нейната кола, и него. Тогава ответникът е отвърнал: „Ти с милиция ли ще ме плашиш, мен не ме е страх от милиция. Ще ми счупиш ****”. През цялото време молителката е искала от ответника да я остави на мира, да спре да се занимава с нея, разплакала се е. Той отново е поискал тя да се върне при него, казал й е, че пак ще й купува пръстен. Тя му е отказала и тогава той я е обвинил, че отново го подвежда. По-късно същия ден- към 19,00 часа, ответникът се е върнал пред дома на молителката с автомобил, паркирал е на ул. „Добри Христов“, на ъгъла с ул. „Боровец“, помолил я е да слезе, за да говори с нея; Когато молителката е влязла в автомобила, ответникът й е казал, че много е мислил относно това, за което са говорили по-рано, опитвал се да я прегръща, но тя се е дърпала. Тогава той й е казал: „Следващия път, когато пак ме ядосаш, ще отрежа най-хубава част от тялото ти- носа. Любимия ми нос“. Молителката много се е уплашила от думите му, защото е вярвала, че ответникът е способен да направи такова нещо. Виждайки, че нейна съседка се прибира, тя 3 е излязла от колата и е успяла да влезе във входа заедно със съседката.

И настоящия съдебен състав счита, че по делото се доказа наличието на интимната връзка между страните в периода от месец ноември 2021 година до 22.08.2023 година-с показанията на св. К.С. /дъщеря на молителката /- че страните са се срещали няколко пъти седмично, като ответникът е бил в дома на молителката на вечеря и са говорили за връзката на страните, освен това е имало случаи на демонстрация на ревност на страните един към друг пред свидетелката. Наличието на интимна връзка между страните по делото се установява и от кореспонденцията между тях в мобилно приложение WhatsApp /съдържанието на която безспорно се доказа и от неоспореното по делото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено/. Ответникът, в съобщение до молителката е заявил, че винаги я е обичал. Тя му е писала, че за любов може да си говорят след като това/щетите по автомобила й/ бъде изчистено. Молителката е написала и „Стисни ми ръката като истински човек, заради това, което сме имали“. Авторството на съобщенията от тази кореспонденция съдът намира за доказано предвид постъпилата информация от мобилен оператор „А1 България“ ЕАД, че номерът +**** е регистриран на името на разпитаната като свидетел - Красимира И.а, съпруга на ответника, предвид липсата на оспорване от ответника относно ползваните телефонни номера, както и предвид снимка в рамките на тази кореспонденция, изпратена на номера, ползван от молителката от цитирания по-горе телефонен номер, ползван от ответника, на която е сниман ответникът, обут с бели къси панталонки и без облекло над кръста, под която снимка е изпратено този номер съобщение до молителката със следното съдържание: “ПАРИ ДАВАТ ЗА МЕН ТИ НЕ ИСКАШ ДА МЕ ВИДИШ”. Относно твърденията, че продължителността на интимната връзка на страните е едва 8 дниДопълнителната разпоредба на ЗЗДН /ново подразделение- ДВ бр. 66 от 2023 г./, Параграф 1./Нов-ДВ бл. 66 от 2023 г./, въвеждащ изискването –т. 6 интимната връзка да е с продължителност поне от 60 дни, е в сила от 01.01.2024 г., а не от 14.08.2023 г. както твърди ответника във въззивната си жалба.

Настоящата инстанция счита, че твърдяното поведение на ответника на 02.03.2024 г. не може да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, и да обуслови ползването на държавна принуда под 4 формата на мерки за защита. Обратното би означавало неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не е целта и смисъла на ЗЗДН. Освен това целта на искането за защита и общото в така изброените в закона мерки е, че т е не са създадени за санкциониране на извършителя, а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие. Мерките са със защитен и превантивен характер. Те са насочени към обезпечаване от страна на държавата на сигурността и спокойствието, недосегаемостта на пострадалото лице от извършителя. Пострадалото от домашно насилие лице няма право срещу насилника, което да защити по реда на разглеждания закон. То има право на защита от държавата – държавата е задължена да му предостави тази защита и тя се дава тогава и дотогава, когато и докогато има акт на домашно насилие. Държавата обезпечава защитните мерки чрез съда. Съдът не правораздава в случаите на налагане на мерки, а оказва защита на нуждаещите се лица. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда на ЗЗДН ще е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива. Твърдяните текстови съобщения на ответника, посочени по-горе, изключват квалифициране им като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Ответникът на 02.03.2024 г. не е изпращал гласово или текстово съобщение на молителката „Аз сега започвам”. Останалите посочени от нея съобщения, са извадени избирателно от контекста на кореспонденцията между страните. Касае се за оценка на поведение на молителката спрямо ответника и евентуални последици, по принцип, от такъв 5 тип поведение , а не за отправени от ответника към молителката заплахи. В този смисъл водещата характеристика на насилственото деяние, открояваща се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата, в настоящия случай не е налице. С оглед горното, се налага извода, че изобщо липсва годен акт/актове, осъществени от ответника на тази дата, който би могъл да бъде приет за домашно насилие и да изисква предприемане на мерки за защита.

В подкрепа на изложеното е и поведението на молителката- житейски нелогично е човек, който се чувства заплашен и застрашен от евентуално нападение, да се съгласи на среща с евентуалния насилник.

За твърдяното насилие на 03.03.2024 г., около 19 часа, изразяващо се в заплахите: „Следващия път, когато пак ме ядосаш, ще отрежа най-хубава част от тялото ти - носа. Любимия ми нос“, настоящия съдебен състав счита, че не се ангажираха доказателства за извършването му.