Определение № 733 от 17.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. Стара Загора, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500408 по описа за 2025 година Обжалвано е определение № 1195 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д.

№ 768/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлено искането на ищцата Н. Е. М. да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно. Частната жалбоподателка счита, че видно от доказателствата тя работи на МРЗ, като получава допълнително възнаграждение за положен от нея извънреден труд. Всеки месец възнаграждението варирало и можело да се приеме, че тя получава около 2000 лв. месечен доход. Отделно получавала и детски в размер на 165 лв. за трите си деца. Не било взето предвид, че тя ги отглежда сама и няма съпруг и не живее с никой на съпружески начала, няма недвижими имоти, живее под наем, няма МПС и други имущества и доходи.

Затова била принудена да тегли бързи кредити, за да може да поеме разходите по оцеляването на нея и на трите й деца. Счита, освен това, че по гр.д. № 821/2025 г. по описа на РС – Казанлък, І състав била освободена от държавна такса по аналогично дело и не можело при едни и същи доказателства да се постановяват противоречиви актове. Твърди, че издръжката по данни на КНСБ на човек била 871,67 лв., а доходите й били в размер на 2165 лв. общо за четирима човека или по 638 лв., т.е. под линията на бедност. Твърди, че ако бъде задължена да заплати държавна такса, най-вероятно ще оттегли исковете си и по този начин се ограничава правото й на достъп до съд и получаване на справедливо съдебно решение. Твърди, че неправилно съдът тълкува разширително текста относно предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски, където единствено се изисквало да бъде установено, че 1 дадено физическо лице няма достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса. Обсъждането на други възможни обстоятелства било неправилно. Иска се съдът да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и съображенията, изложени в отговора, намери за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от Н. Е. М. срещу „В.к.“ АД за обявяване на договор за кредит за нищожен. Цената на иска е в размер на 3261 лв. С разпореждане № 1598 от 31.03.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата да внесе в 1-седмичен срок сумата от 130,44 лв. за дължимата държавна такса. С молба от 18.04.2025 г. ищцата е поискала да бъде освободена от внасянето на такси и разноски по делото, тъй като не разполага със средства за заплащането им. Посочено е, че тя работи за МРЗ и се грижи сама за три деца. Посочено е и това, че по гр.д. № 821/2025 г. тя е освободена от държавна такса, кщато делото било аналогично.

С разпореждане № 2009 от 23.04.2025 г. съдът е указал на ищцата да представи документ, удостоверяващ действително получаваните от нея доходи от „А.“ АД за периода от м. октомври 2024 г. до м. март 2025 г.; доказателства, че е майка на три деца; да декларира кои от децата живеят с нея в едно домакинство; да декларира живее ли на съпружески начала с друг мъж и ако живее да представи доказателства за неговите доходи за 6 м. назад; да декларира получава ли издръжка за децата и в какъв размер.

С молба от 14.05.2025 г. ищцата е посочила, че не разполага с допълнителни доходи, грижи се сама за трите деца, получава детски надбавки в размер на 165 лв., а мъжът, с когото живее на семейни начала, получава два пъти под МРЗ месечно и се налага да издържа и него.

С обжалваното определение

№

1195 от

15.05.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че видно от представените документи бащата на трите деца на ищцата работи по трудов договор и получава възнаграждение. Ищцата работи по трудов договор и получава през последните 10 месеца нетен размер възнаграждение над 2100 лв. средно и 165 лв. детски надбавки. Поради това съдът е приел, че тя разполага с възможности за заплащане на държавната такса и с ограничени възможности за заплащане на разноските по делото. Затова е освободена от заплащането на разноски, а искането й за освобождаване от държавна такса е отхвърлено.

Въззивният съд намира определението за правилно.

По молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз 2 основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Затова е неоснователно оплакването в частната жалба, че обсъждането на други възможни обстоятелства, освен доходите на молителя, е неправилно.

В случая от представените от ищцата и служебно изискани от съда доказателства, че установява, че ищцата притежава средномесечен доход в размер на 2100 лв. - 2400 лв. Освен този доход, ищцата получава помощи и добавки по чл.7, ал.1 ЗСПД и по чл.10а, ал.1 ЗСПД общо в размер на 3210 лв. за времето от м. януари 2024 г. до м. март 2025 г. Сама признава, че е длъжница по два броя договори за кредит, като месечната вноска по единия е в размер на 220,53 лв. Ищцата е майка на три деца, малолетни, чийто баща е лицето С.Е.Б.. Ищцата признава, че живее с това лице на съпружески начала.

За м. януари 2025 г. той е получил 538,50 лв. доход. В справката от ТД на НАП е посочено, че осигурител е „П.“ ЕООД. Няма данни за трудовите доходи на бащата да децата преди м. януари 2025 г. Ищцата и съжителят й са млади хора, няма данни за влошено здравословно състояние. По делото няма данни чие е жилището, в което живее ищцата, децата и съжителя й.

При така изяснените обстоятелства и като взе предвид, че размерът на дължимата държавна такса е само 130 лв., въззивният съдът счита, че молителката разполага с достатъчно средства, за да може да заплати тази сума за дължимата държавна такса за предявения от нея иск. Не се установява, че тя сама се грижи и издържа трите си деца, че живее под наем, че не живее с никой на съпружески начала така, както твърди в частната жалба. Без значение е обстоятелството, че по друго дело тя е освободена от заплащането на държавна такса, тъй като съдът прави преценка на обстоятелствата по делото във връзка с искането самостоятелно.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖВАДА определение № 1195 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 768/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4