Решение № 249 от 07.03.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100837 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№4028/26.04.2023 г. на М. Д. Й. с ЕГН:********** постоянен адрес: с.

**********, община **********, ул. "**********" *, против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Б. Д.

В исковата молба се сочи, че на 17.06.2021 г. М. Й. сключила договор за паричен заем № 4177001 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2 750, 00 лева, видът на вноската е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

1

На датата на сключване на договора, между „Изи Aceт Мениджмънт" АД и ищцата, страните сключили договор за предоставяне на гаранция № 4177001, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт" АД задълженията на длъжника. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, Й. се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение. Й. следвало да плаща по договора за поръчителство на кредитора си, който бил упълномощен за това от поръчителя й. М. Й. погасила изцяло процесния кредит.

С характеристики на потребителски договор бил Договорът за предоставяне на поръчителство № 4177001, сключен между Й. и ответника „Файненшъл България" ЕООД. Кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, видно от Търговски регистър към АВ. Разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били невъзможни за осъществяване οт длъжника. Договорът за кредит и поръчителството били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. В ГПР, посочен в договора за кредит, следвало да бъде калкулирана сумата, дължима по договора за поръчителство, а това не било сторено. Договорът за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не получила каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД бил заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника „Файненшъл България" ЕООД били гаранционни сделки, каквато е и процесната. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Така бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите прави.

На тази база се иска постановяване на решение, с което съдът :

1. Да признае за установено в отношенията между страните, че 2 сключеният между М. Д. Й., с ЕГН **********, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Б. Д., договор за предоставяне на поръчителство № 4177001 е нищожен.

2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от П. Б. Д., да заплати на М. Д. Й., с ЕГН **********, сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 1 400 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4177001, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се съдебните и деловодните разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. На първо място, счита че така предявените установителни искове, съединени с осъдителен такъв, са недопустими поради липса на правен интерес. Изложени са твърдения, че договорът за поръчителство не бил лишен от правно основание. Счита, че доколкото имало главен дълг, то договорът за поръчителство не могло да бъде нищожен. Твърди, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Не считат, че престациите били явно нееквивалентни. Поддържат, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по събиране на вземането с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на поръчителя, чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.

Съответно, дължимото се възнаграждение било определено след преценка на риска и, ако ищецът го е считал за несправедливо висок, не би сключил договора. Твърди, че дружеството изпълнявало гаранционни сделки по занятие и нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство не се регулирал от ЗПК, а от ТЗ и всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК били напълно ирелевантни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

С молба вх. № 8607/28.08.2023 г. от адв. Б. З. е направено изменение на иска като същият да се счита предявен за сумата от 1 444, 65 лева. Това действие е потвърдено с последваща молба вх. № 12118/27.11.2023 г. от ищцата, чрез адв. Д. М., САК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните съществува облигационно правоотношение по договор за представяне на поръчителство, това обстоятелство е безспорно между 3 страните предвид представения от ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № 4177001/17.06.2021 г., в който е предвидено сключването на договор за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество, както и от представената справка за платено възнаграждение по договор за гаранция/поръчителство за периода от 30.07.2021 г. до 19.10.2021г. в общ размер от 1 444, 65 лв. Последното по естеството си представлява признание на неблагоприятен факт за ответника, а именно: извършеното плащане на възнаграждение от ищцата на ответника по договора за поръчителство между страните.

От изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно и обективно изготвено, се установи, че общата сума, която е изплатена на ответното дружество по договор за поръчителство № 4177001 е в размер на 1 444, 65 лева, на три плащания съответно: 192, 62 лева на 30.07.2021 г. ; 192, 62 лева на 08.10.2021 г. ; 1 059, 41 лева на 19.10.2021 г. Вещото лице е посочило, че в случай, че договорената сума за поръчителство се включи към вноските по кредита, ГПР би бил в размер на 358 %, а доходността от еднократна инвестиция в размер на 2 750 лева при годишна лихва 35 %, за 30 седмици, би била 613, 04 лева или по 2, 92 лв. на ден.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. Релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска за прогласяване нищожността на договора за поръчителство са неоснователни. Действително, както е посочено в отговора на исковата молба и цитираната там практика, ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договора тогава, когато е платил вземанията по него и разполага с осъдителен иск за връщане на платеното поради липса на основание. Това разрешение обаче е приложимо само тогава, когато ищецът изобщо не е предявил осъдителен иск, а единствено установителен иск за нищожност на договора. Въпросът за правоотношението, по което е извършено плащането, е преюдициален по отношение на основанието за имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният установителен иск за нищожност на това правоотношение има характера на инцидентен установителен иск, с който се иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния иск въпрос. Допустимо е и изменението на размера на осъдителния иск, предявен първоначално като частичен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.

По основателността:

Настоящият казус касае договор за предоставяне на гаранция от вида поръчителство. Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има 4 акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.

2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Ищцата, като страна по процесния договор, има правния интерес, по съдебен ред, да обяви целия договор, отделни негови клаузи, или допълнителни споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Ищецът има правото да иска обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител. Договорът за паричен заем, обезпечението на който е уговорено в договор за поръчителство № 4177001, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.

Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e666e725-754d-4c71-a374-27c451fd19a0