Решение № 982 от 09.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120106216 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени исковe по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, предявени от И. Н. Н, съответно – против Община К, и Ж. В. И. и Н. С. И..

Ищецът твърди, че е собственик на 290/490 ид. части о т недвижим имот: УПИ по плана на град К, целият с площ от 490 кв. м., при граници: изток – УПИ , запад – УПИ север – УПИ и юг – улица, по силата на на-следствено правоприемство – по наследство останало от баща му Н. Н. И, починал на . Твърди и че за него е бил съставен Акт за държавна собст-веност № 9986/14.01.1972г. на СОНС с.К, съгласно Протокол № 6 на ИК на ОНС Б, от 04.05.1967г. и на основание чл.5а от УНПКИЖ С, като по започналата процера по отчуждаване не е било определено и изплатено обезщетение. Сочи, че на 13.10. 2009г. е поискал от Кмета на Общината деактуването му, но въпреки това – на 30.06. 2010г., е бил съставен Акт № 492 за частна общинска собственост за него, а на 27.11. 2020г. имотът е бил продаден на ответника Ж. В. И. – по време на брака му с Н. С. И.. Излага съображения, че отчуждаването на парцела не е породило правно действие, във връзка с разпоредбата на § 9, ал.2 от ПР на ЗУТ. Счита, че към настоящия момент именно той е негов собственик. Иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено правото му на собственост по отношение на Община К, и ответниците физически лица, както и да бъдат осъдени И.и да му предадат владението върху имота. Претендира разноски.

Община К, не е подала писмен отговор. С депозирана допълнително молба е оспорила 1 претенциите и е поискала от Съда да ги отхвърли.

И.и, чрез назначения особен представител адв. С. Х., оспор-ват исковете. Излагат съображения, че по делото няма доказателства наследодателят на ищеца да е бил собственик на процесния недвижим имот, както и че отчуждаването му с влязъл в сила административен акт е породило правно действие. Искат от Съда да от-хвърли претенциите.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по СТЕ, и съобрази дово-дите на страните, намира за установено следното:

С Нотариален акт № 95 от 31.07.1959г., том III, дело № 705/59г. на Бургаски наро-ден съдия, бащата на ищеца – Н. Н. И., е закупил от Г. И. К, недвижим имот – дворно място от 4 000 кв. м., съставляващо парцели V и V I в кв. по плана на с.К, Бургаско, от 1923г., при граници: от две страни ули-ци, С. Д, З. И. К. и наследници на Ж. Р, ведно с построената в него къща.

Действащият план на гр.К е одобрен със Заповед № 836/04.03.1966г. В него е заснет имот пл.№ в кв./бивши парцели и в кв. по плана от 1923г./. Имот с пл.№ липсва.

Образувани са УПИ, УПИ и УПИ , записани в разписната книга към плана на Н Н. И., УПИ на Н. Н. /брат на ищеца/ и УПИ – на И. На основание НА № 164, том VII, рег.№ 2694 от 1980г. първият от тях е отразен като собствен на ищеца. Процес -ният УПИ в кв.,е записан на наследници на З. И. К, като е посочено и че е отчужден, както и УПИ и УПИ .

Представен е Протокол № 6/04.05.1967г. на ИК на Окръжния народен съвет – Б, с който, на основание чл.5а от Указ № 115 /01.04.1954г. за насърчаване и подпома-гане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, са отчуждени в пол-за на Държавата за отстъпване на права на строеж за индивидуално жилищно строител-ство множество имоти в с.Камено, в това число и от кв.52 по регулационния план на се-лото: по т.48 – УПИ собственост на наследници на З. И. К. /посочена като съсед на закупения от бащата на ищеца имот/, по т.49 – УПИ и УПИ , собственост на Н. Н.Г. /не е ясно дали това е бащата на ищеца, отразен с различни бащино и фамилно имена или е друго лице, на което е била прехвърлена собствеността върху имотите от него/, и по т.50 – УПИ на

Д.Г.Д./вероятно наследник на С. Д, посочен като съсед на закупения от бащата на ищеца имот/.

На 14.01.1972г., въз основа на същия, в СОНС с.К, е съставен Акт № 9986 за държавна собственост за процесния недвижим имот УПИ в кв.по плана на се-лото /дворно място с площ – 490 кв. м./, одобрен от Председателя на ИК на ОНС – Б.

На 23.05.1977г. Н. Н. И. е починал, като е оставил за свои наслед-ници по закон: съпругата си – С. И. И., починала на 26.03.1980г., и си-новете си И. Н. Н. и Н. Н. Н., който е направил отказ от останалото от родителите му наследство, вписан в особената за това книга на РС Бургас на 25.11.1980г. Т. е. ищецът се явява единствен наследник на двамата.

По делото е приложена Заповед № РД-11-145 от 06.03.2007г. на Областен управи-тел на Област Б, с която на основание чл.78 от ЗДС във връзка с молба вх.№ 0803-8/28.02.2007г.

2 на кмета на Община К, е разпоредено да се отпише от актовите кни-ги за имоти държавна собственост процесният и да се предаде на Общината.

На 13.10.2009г. ищецът е депозирал заявление до кмета на Община К, с кое-то е поискал да се деактува процесното дворно място, твърдейки да е негов собственик.

На 30.06.2010г. е съставен Акт № 492 за частна общинска собственост за имота на основание чл.3, ал.3 от ЗОС.

Със Заповед № РД-11-20 от 02.12.2010г. на Областен управител на Област Б, във връзка с искане вх.№ 0803-20/08.11.2010г. на общинския кмет отново е разпоредено да се отпише от актовите книги за имоти държавна собственост процесният и да се пре-даде на Община К,, на основание чл.78, ал.1 от ЗДС и при наличието на условията на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС /ДВ бр.54 от 2008г./.

С Договор от 27.11.2020г., след проведена тръжна процедура с тайно наддаване, ответната Община е продала на ответника Ж. В. И. – по време на брака му с ответницата Н.

С. И., процесния недвижим имот.

Със Заповед № РД-09-1159/23.12.2020г. на кмета на Община К, е разпореде-но имотът да се свали от баланса на Общината и да се отпише от актовите книги за об-щинска собственост.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно, за да бъде уважен ревандикационният иск, трябва да се установи, че ищецът е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владение или държане на ответника и че той я владее или държи без основание.

Н. претендира да е собственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство, като в негова тежест, при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи всички релевант-ни за придобитото на спорното право обстоятелства, включая и факта, че към момен-та на открИ.е на наследство, останало от баща му, последният е притежавал претен-дираните идеални части от дворното място.

Както беше посочено, процесният УПИ XI-827 в кв.52 с площ от 490 кв. м. е образуван с регулационния план на гр.К одобрен със Заповед № 836/04.03.1966г., т. е. при действието на ЗПИНМ /отм./.

Безспорно се установява по делото, че 290 кв. м. от него са част от дворното място с площ от 4 000 кв. м. – парцели V и VI в кв.27 по плана на гр.Камено от 1923г., закупе-но от бащата на ищеца през 1959г.

В същото време, видно от скицата – Приложение № 2 към заключението на вещо-то лице по СТЕ, е, че към парцелите, отредени за ищеца, баща му и брат му: УПИ , УПИ , УПИ и УПИ , от източната им страна, са придадени час-ти от друг недвижим имот № 0714 по кадастралния план на гр.К, с площ от 2 776 кв. м., записан на наследници на Т. И. К /З. К. е 3 по-сочена като съсед на имота на Н. И./ – л.104 и л.106 от делото.

В разписната книга към плана, обаче, парцелите не са записани като съсобствени, както и проценият, отразен като собственост на наследници на Злата И. Карпус-чанска, включая и за придадената към него част от имота на бащата на ищеца. Т. е. фак-тически, при регулацията е извършена замяна.

Съгласно чл.37 от ЗПИНМ /отм./, дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат те, а в чл.39, ал.3 от с. з. е предвидено, че собст-веността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към пар-цели на други лица се придобива по силата на самия план.

Следователно, с одобряването на действащия регулационен план на град К, през 1966г. наследниците на К, които е отреден процесният УПИ в кв.52, са придобили правото на собственост и върху придадената част от 290 кв. м. от имота на бащата на ищеца.

Впоследствие, през 1967г. парцелът е бил отчужден именно от тях.

На следващо място – дори и да се приеме, че парцелът е бил съсобствен между наследниците на К. и бащата на ищеца, то с оглед способа за отчуждаването му – по реда на чл.5а от УНПКИЖС, същият е станал държавна собственост, съгласно ал.2 на цитираната разпоредба и чл.101 от ЗС /в съответната му редакция/, считано о т д а т а т а на постановяването на решението от компетентния орган – ИК на ОНС Б, а именно – 04.05.1967г., без да е необходимо да е било заплатено обезщетение преди то-ва – Решение № 1967 от 11.10.1969г. по гр. д ело № 1451/69г., I г. о. , ВС на НРБ, и Опре-деление № 540 от 31.05.2011г. по гр. дело № 1136/2010г. на ВКС, ГК, I г. о.

В тази връзка, доводите на ищеца, че процедурата по отчуждаването не е била завършена са неоснователни, а позоваването му на § 9, ал.2 от ПР на ЗУТ е некоректно, тъй като същата касае отчуждителните производства, започнали при действието на от-менените /ДВ, бр.124 от 1998г. / разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот н е е завзет до 30.10.1998г. – ал.1 на същата разпоредба.

Въз основа на решението на ИК на ОНС Б на 14.01.1972г. е съставен Акт № 9986 за държавна собственост за процения недвижим имот.

При това положение, следва да се приеме, че към датата на откритие на наслед-ството Н. Н. И. не е бил собственик на процесните 290/490 кв. м. в ид. части от УПИ в кв. по плана на гр.К от 1966г., респективно – ищецът не ги е придобил на соченото в исковата молба основание – наследствено правоприемство.

Твърденията на Н. за придобиване на имота по давностно владение не следва да бъдат обсъждани, тъй като са направени едва с писмената защита.

И тъй като ищецът, в хода на настоящото производство, не установи активната си материалноправна легитимация по предявените собственически искове, обсъждането и на останалите елементи от фактическия състав на ревандикацията, а именно: владеят ли ответниците И.и процесния недвижим имот, както и евентуално – имат ли основа-ние за 4 това, се явява безпредметно. Претенциите му следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. Н, с ЕГН: **********, гр.К, обл.Б, ул.”, искове за признаване за установено по отношение на Община К, БУЛСТАТ: 000057001, Ж. В. И., с ЕГН: **********, и Н. С. И., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.К, обл.Б, ул.”М, че е собственик на недвижим имот: 290/490 ид. части о т УПИ XI-827 в кв.52 по плана на град Камено, целият с площ от 490 кв. м., при граници: изток – УПИ , запад – УПИ , север – УПИ и юг – улица, по силата на на-следствено правоприемство – по наследство останало от баща му Н. Н. И, починал на 23.05.1977г. , както и за осъждането на ответниците физически лица да му предадат владението върху същия, съобразно чл.108 от ЗС, като неоснователни.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев _______________________ 5