Решение № 11644 от 12.10.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1719/2026
- Вид
- Решение № 11644
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- Здравка Диева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.574 ал.10 и ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.574 ал.10 и ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11644
Пловдив, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180701719 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Д. Г. П., [населено място], [улица] с пълномощник адв. Г. Гънчев – [населено място] обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0281-000221/26.05.2026г., издадена от Началник група към ОД МВР – [област], РУ [община].
- Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Заявено е, че процесният автомобил е собственост на В. П., който го е предоставил на водача – жалбоподател инцидентно за превоз на абитуриент. Оспорващото лице не е уведомено от собственика за прекратена служебно регистрация на МПС-то. Издаването на заповедта е в противоречие с принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като нарушението е незабавно отстранено поради сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/. В тази вр. се твърди, че видно от справка в Гаранционен фонд – към дата 25.05.2026г. автомобилът е имал валидна ГО, считано от 18.36ч. или 6 часа преди да бъде спрян за проверка. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.
В ход по същество адв. Гънчев поддържа съображенията в жабата. Изтъква липсата на уведомление до собственика във вр. Тълкувателно решение № 2 на ВКС и ВАС, както и задължение за това в Наредба № I – 45/2000г. Потвърдено е заявеното искане за присъждане на направените разноски.
- Ответникът Началник група към ОД МВР – [област], РУ [община], Т. С. оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна по съображения, изразени в писмено становище. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.
Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дневен срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 26.05.2026г. Жалбата е подадена на 28.05.2026г. чрез административния орган.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-6513/18.05.2026г. на Директор ОДМВР-[област] /л.22 и сл. / - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е Началник сектор към ОД МВР – [област], РУ – т.1, 1.3 и Заповед № 8121К-3410/05.04.2023г. на Главен секретар на МВР относно длъжността на Т. С. – началник група Пътен контрол в сектор Охранителна полиция към РУ – [община] /л.24 и сл./; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; АУАН № GА5346652 от 25.05.2026г., посочен в обстоятелствената част на оспорената заповед и фактическата установеност в който е основание за издаване на оспорената заповед.
В случая е констатирано управление на МПС – М. Г. ***с рег. № [рег. номер], от страна на жалбоподателя, на 25.05.2026г. около 00:38ч. в [населено място] на ул. Г. К., което МПС е собственост на В. П. и е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДв.П на 24.03.2026г., поради липса на сключен договор за задължителна застраховка ГО. Данните са приети за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.
С жалбата е представено удостоверение, подписано с КУКЕП на Гаранционен фонд и съдържание, според което за ПС с рег. № [рег. номер] има валидна задължителна застраховка ГО от 25.05.2026г., 18.36ч.
1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.
2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Налице е заповед за оправомощаване от 18.05.2026г. на Директор ОДМВР-[област], основана на чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“. Авторство не е оспорено. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея длъжностни лица.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на валидна ГО от 25.05.2026г., 18.36ч. – дата, преди която е издадена оспорената заповед.
Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката, но е приложена застрахователната полица. Тоест, административният акт е издаден без да бъде съобразено конкретното писмено доказателство, разкриващо, че дата и час на възприетото нарушение са последващи спрямо дата и час – начало на периода на застрахователното покритие.
3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази, че административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 25.05.2026г. около 00.38ч., а полицата за „ГО“ е сключена на същата дата в 18.36ч., но заповедта е от 26.05.2026г.
При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна – заповедта е от дата, преди която е налице валидна застраховка.
В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 11.11.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. …Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация.
Разноските за адвокатско възнаграждение са под минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като предоставената услуга е качествена и цялостна по обективните критерии в Решение на СЕС по дело С-438/22г. и чл. 36 ал.2 ЗАдв. в редакция на нормата – изм., ДВ бр. 17 от 2026г.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0281-000221/26.05.2026г., издадена от Началник група към ОД МВР – [област], РУ [община].
Осъжда ОД МВР – [област] да заплати на Д. Г. П., [ЕГН], [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на общо 305,11евро.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�