Определение № 774 от 20.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Шумен, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500279 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2973/16.04.2025г., депозирана от "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."...." № 52-54, чрез юрисконсулт С.С. против разпореждане № 501 от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 20253620100232 на PC – Нови пазар, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Жалбоподателят счита постановения акт в отхвърлителната му част за неправилен, тъй като приложеното от съда тълкуване на чл.19, ал.4 от ЗПК е в противоречие с приложимото законодателство. Сочи, че ГПР е правилно и законосъобразно определен и в него са включени всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му. Предвид сложността на посочените формули, подробна информация как се изчислява ГПР и какви компоненти включва не можело да бъде предоставена в договора на ясен и разбираем за потребителя начин. По отношение на застраховките излага, че същите не са задължително условие за сключване на договора и незадължителният им характер се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователната премия. Твърди, че подаденото заявление и извлечението от счетоводните книги на банката има всички необходими реквизити и законово съдържание и изложените от заповедния съд, противоречащи на закона доводи и съображения, били предмет на установяване и обсъждане в исковото производство и не подлежали на индивидуално изследване и самостоятелно доказване във формалните и 1 строго фиксирани рамки на заповедното производство. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и да се уважи изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, като съдът постанови да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното: Ч.гр.д. № 20253620100232 по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."...." № 52-54, чрез юрисконсулт Й.Т.Т. срещу С. Р. Х. с ЕГН **********, от с. ..... за сумите, както следва: 8 491.90 лева – главница, 1 029.30 лева – договорна лихва от 15.06.2024г. до 28.11.2024г., 434.25 лева – обезщетителна лихва от 15.06.2024г. до 12.02.2025г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство в размер на 199.11 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 415/28.02.2025г. първоинстанционният съд е оставил без движение заявлението, като е дал на заявителя 3- дневен срок, в който да представи приложимите общи условия към договора за кредит; да посочи датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора; да конкретизира претендираните от него вземания, като ги разграничи според техния вид – главница, застраховка, такси и пр. и да посочи размер на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и периода за който се иска; да посочи законната лихва върху отделните вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси, както и претендираното обезщетение за забава от 434.25 лева върху какви вземания е изчислено, само върху главницата или и върху останалите претендирани вземания - застрахователни премии, такси, услуги или др., и при необходимост да го коригира.

С уточняваща молба от 10.03.2025 г. заявителят е посочил, че уведомлението за предсрочна изискуемост е получено на 26.11.2024 г. лично от длъжника. Уточнил е, че кредитополучателят сам е пожелал сключване на застраховки, като в процесния случай, средствата се превеждали от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.3 от договора за кредит). Посочил е, че сумата за застрахователната премия по застраховката била отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя била заплащана на застрахователя. Изрично е посочил, че съгласно чл.

19 от договора за потребителски кредит, при сключване на договора потребителят не е бил длъжен да сключва застраховка, а същата е сключена по негово желание и по собствено усмотрение, като му е дадена възможност да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в 2 качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Уточнил е и, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход, свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. Уточнил е, че претендираната главница в общ размер на 8 491.90 лева включвала: 6 538.46 лв. - чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 1 718.29 лв. - размера на застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 235.16 лв. - размера на застраховка „Bank пакет 3 сметка“.

Претедираната договорна лихва в общ размер от 1 029.30 лева включвала: 792.52 лв. договорна лихва върху главницата, 208.27 лв. - договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка " и 28.50 лв. - договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 3 сметка". Претедираното обезщетение в общ размер от 434.25 лева включвало: 334.36 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 87.87 лв. - обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 12.03 лв. - обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане първоинстанционният съд е приел, че в договора за кредит не е посочен дължимият с всички разходи по кредита ГПР, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е недействителен и на, основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредил е да се издаде заповед за изпълнение само за сумата за главница от 6 534.46 лева, както и за сумата от 130.77 лева – заплатена държавна такса и 98.52 лева – юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението за всички останали претендирани вземания, включително и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане.

За да приеме, че договорът е недействителен е изложил мотиви, че така договорените два пакета застраховки за обезпечаване на кредита, независимо, че са доброволно сключени, са включени в главницата по кредита и следователно трябва да са включени и в общите разходи по кредита. Приел е, че посочването в чл. 10 от договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради невключването в него на сумите по двата пакета застраховки, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Приел е, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя е неравноправна по смисъла на член 3 от Директива 93/13/ЕИО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на 3 изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 / нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор.

С оглед качеството на заемателя, в случая е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, 4 т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.