Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 20.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 408/2025
Вид
Решение № 38
Подписан
20.02.2026
Състав
Боряна Ангелова Димитрова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.258, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на А. А. М., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х.

В.“ №*, подадена чрез адв. И. М., със съдебен адрес: гр.С., бул.“А. С.“ №*, ет.* против Решение № 198/23.07.2025 г., постановено по гражданско дело №112/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта , в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до претендираните 50 000 лв. и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 541 лв., ведно със законна лихва, считано от 02.11.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските над 99,92 лв.

Твърди се, че решението в тази част е неправилно, определеното обезщетение не съответстват на критерия за справедливост и не обхваща всички вреди, които са пряка последица от увреждането, поради което се иска отмяната му и постановяването на друго, с което исковете за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени изцяло.

Сочи се, че първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал исканата от ищеца съдебно-психиатрична експертиза, с което е възпрепятствал установяването на факти от значение за установяване размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Наред с това, не обсъдил всички 1 събраните по делото доказателства в цялост, като например показанията на двама свидетели, които е следвало да бъдат кредитирани.

Изразява несъгласие и с извода на съда, че не е претърпял вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в законната лихва върху неправомерно задържаната сумата от 2000 лв. като „гаранция“ за периода 05.03.20219- 02.11.2021г., тъй като трето лице е внесло сумата. Посочва, че това трето лице е съпругата му, парите са движими вещи, поради което била приложима разпоредбата на чл.21, ал.1вр.ал.3 СК.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил от ответната страна- Прокуратурата на РБългария, но в съдебно заседание представителят й е изразил подробно становище, включително е представил писмено такова, като е апелирал за отхвърляне на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на доказателствата и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета и разгледана в открито съдебно заседание.

Производството по делото е образувано пред Окръжен съд- Словен по иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от А. А. М., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х. В.“ №* против Прокуратурата на РБългария за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от водено против него и приключило с оправдателна присъда наказателно производство, както и за причинените му имуществени вреди в размер на 541 лв., представляващи пропусната полза от задържаната като парична гаранция сума от 2000 лв. за периода 05.03.2019г.- 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 02.11.2021г. до окончателното изплащане.

Неимуществените вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, непрекъснат стрес и притеснения, утежения, психически тормоз, перманетно състояние на тревожност, несигурност и чувство за малоценност, продължително безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобство и дискомфорт, наред с които нарушаване на обичайния ритъм на живот, психическо напрежение и влошено психическо, емоционално и общо здравословно състояние, се твърди да са произтекли пряко и непосредствено от воденото против него наказателно производство, продължило почти три години (в периода от 10.01.2019г. до 02.11.2021г.), по което е бил привлечен като обвиняем за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер по чл.143, ал.3, предл.10 вр.ал.1 НК и по чл.258, ал.2, предл.2вр.ал.1 НК. Била му е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“.

2

Установено е, че на 12.02.2019г., с Постановление от 10.01.2019г. по сл.дело №212/2018г. по описа на НСлС-София, пр.пр.№632/2018г. на ОП- Сливен, ищецът е бил привлечен като обвиняем по горепосочените разпоредби от НК за това, че на 02.02.2018г. в гр.С. принудил длъжностно лице от отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП да извърши нещо против волята му- да впише в протокол за извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр.С., общински пазар, стопанисват от ЕТ“Веселина1- Веселина Николова“ неверни обстоятелства, а именно, че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към проверяващия заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган на приходите при изпълнение на службата и функциите му- престъпление по чл.143, ал.3, предл.10 вр.ал.1 НК и за това, че на 02.02.2028г. в гр.С. противозаконно попречил на органи на приходите да изпълняват своите законни задължения- да извършат оперативна проверка за спазване на наложена от Директора на Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП, с негова заповед, принудителна административна мярка „запечатване“ на търговски обект- баничарница, стопанисвана от същото лице, като деянието е извършено чрез заплашванепристъпление по чл.258, ал.2, предл.2вр.ал.1 НК. С Постановлението за привличане, на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв., за която се установява, че е внесена от съпругата му. Мярката е била обжалвана, като жалбата е била оставена без уважение с Определение №91/22.02.2019г., постановено по ЧНД №94/2019г. по описа на Окръжен съд- Сливен.

На 29.03.2019г. са му били предявени материалите по разследването, приключило на 03.04.2019г. с мнение за предаване на съд.

Обвинителен акт е бил внесен в Сливенския окръжен съд на 11.04.2019г., по който е било образувано НОХД №198/2019г. по описа на съда, по което в проведеното на 11.09.2019г. съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на ОП- Сливен за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След протестиране на определението пред БАС, е постановено Определение №62/23.10.2019г. по ВЧНД №224/2019г., с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд.

На 04.11.2019г. е бил внесен в Окръжен съд- Сливен нов обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №566/2019г., приключило с оправдателна присъда за ищеца- Присъда №16/06.08.2024г., поради недоказаност на обвиненията. Присъдата е била протестирана от ОП- Сливен пред БАС, който с Решение №19/14.06.2021г. по ВНОХД №36/2021г. е потвърдил присъдата на Сливенския окръжен съд. С Решение №60162/02.11.2021г., постановено по наказателно дело №730/2021г., образувано по протест на Прокуратурата, Върховният касационен съд е оставил в сила решението на 3

БАС.

Наказателното производство срещу ищеца е продължило почти три години- от 10.01.2019г. до 02.11.2021г., от който период то е било в досъдебна фаза от 10.01.2019г. до 11.04.2019г. , а в съдебна- от 11.04.2019г. до 02.11.2021г.

Установява се по делото също, че от 10.01.2019г. до 06.08.2020г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“, а от този момент до 02.11.2021г.- с „подписка“.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, бъде оправдано.

Основателността на иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; лицето да е оправдано; да е претърпял изложените в исковата молба вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно- следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В този смисъл, отговорността на държавата е обективна, безвиновна, тъй като отговоря и при липса на проявена вина на съответното длъжностно лице /чл.4/.

Няма спор, че срещу ищеца е проведено наказателно преследване, протекло през досъдебна и съдебна фаза, което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

За да уважи иска, Ямболският окръжен съд, при горната фактическа обстановка правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като по повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан.

Пред въззивната инстанция е направено оплакване по отношение размера на определеното обезщетение, което въззивникът счита за несправедливо и прието в противоречие с чл.51 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е взел предвид свидетелските показания и не е допуснал съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на ищеца. Не е доволен и от отхвърляне на претенцията за претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва върху сумата, внесена по определената МНО „парична гаранция“.

През целия период на висящността на наказателното производство ищецът е следвало да търпи положението на обвинен в извършване на престъпления, изпитвал 4 силни негативни емоции, променил се социалния му живот и общото здравословно състояния. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че ищецът е претърпял негативни преживявания, страхове и душевен дискомфорт, отразяващи се както на здравето му, така и на нормалния му живот. Вида, характера и интензитета им обаче подлежат на доказване.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Разпитани като свидетели са Х. И. Д. и С. К.. И двамата свидетели са адвокати, обслужвали ищеца и съпругата му по други дела, но запознати и с наказателното производство, завършило с оправдателна присъда, заради което ищецът е предявил настоящия иск.

Св. К. познавал ищеца отдавна- в 90-те години тренирали в една спортна зала и учили в едно училище. Не са били приятели, но периодично поддържали контакт, тъй като ищецът ползвал юридическите му услуги. Показанията на свидетелите си кореспондират по отношение на емоционалното преживяване от страна на ищеца на наказателното производство. Той бил силно притеснен като узнал за него след като тъкмо се успокоил от отпадане на обвинения по други водени срещу него наказателни дела за тежки престъпления- съпричастност към ОПГ, трафик на хора и пране на пари.

Тъй като адвокатите развили „чисто човешки взаимоотношения“ с ищеца, обясняват за неговото състояние преди и след привличането му като обвиняем по процесното наказателно дело. От весел, общителен и приятен събеседник, ищецът станал подтиснат, тревожен, притеснен. Доста голям кръг приятели и познати в гр.С. се отдръпнали от него, като са спрели да посещават заведението му в града. Загубил доверие като честен и почтен човек и бизнесмен, от което е изпитвал изключителен дискомфорт. Бил в душевни терзания, преживявал стрес и чувствал унижение, променил се. Съдът няма основание да не приеме свидетелските показания за състоянието на ищеца като обективни, но те са в потвърждение на нормалната човешка реакция на притеснение и страх при обвинение в извършване на престъпление, още повече, че то е било поредно такова за ищеца- обстоятелство, относимо към причините за общото психическо и физическо състояние на ищеца.

Установено е по делото, че в този период срещу него се водели и други наказателни производства за извършени тежки престъпления- посочените от свидетелите, наказанията по които са били по-тежки. Не е спорно и е видно от справката за съдимост, представена по делото, че ищецът е осъждан и за друго престъпление през 2006г., а към момента, видно от справката на ОП- Сливен, срещу него има висящи още две наказателни производства- едното в досъдебна фаза, другото- в съдебна.