Решение № 114 от 20.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120106300 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. В. И., със съдебен адрес в гр. ...., срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., с която претендира приемане за установено, че поради изтекла през периода 06.12.2016-06.12.2021 год. давност е погасена възможността на ответника за принудително събиране срещу ищеца на следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит, 84,03 лева – възнаградителна лихва, 86,28 лева – обезщетение за забава, законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, както и 325 лева – деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист възоснова заповед за изпълнение от 01.09.2016 год. по ч. гр. д. № 4995/2016 год. на БсРС, и които суми са предмет на висящото изп. д.

№ .../2024 год. на ЧСИ рег. № ....

Искът е уточнен с писмени молби от 26.09. и 03.10.2024 год.

Видно от извършената служебна справка – л. 4 по описа, заповедното дело, по което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист за процесните вземания, е унищожено поради изтичане срока за съхранението му в БсРС.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.

Ищецът е изложил следните фактически

1 правни твърдения: ответникът е легитимиран като кредитор на ищеца по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 01.09.2016 год. по ч. гр. д. № 4995/2016 год. на БсРС, за следните парични вземания: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит от 21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна лихва, 86,28 лева – обезщетение за забава, законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 325 лева; за принудителното изпълнение на вземанията е било образувано изп. д. № 442/2024 год. на ЧСИ рег. № 805; от датата на издаване на изпълнителния лист – 06.12.2016 год., до датата на предприемане на действия по принудително изпълнение е изтекла 5-годишна погасителна давност; изпълнителните действия са предприети след изтичане на давността и не произвеждат процесуални или материално-правни последици.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

С писмения си отговор по делото ответникът е оспорил основателността на иска, навел е следните насрещни твърдения: въз основа на издадения изпълнителен лист на 30.12.2016 год. е било образувано изп. д. № 2046/2016 год. на ЧСИ peг. № ..., по което са предприети изпълнителни действия през периода 30.12.2016-30.06.2023 год. – подадени са молби за образуване на изп. дело и за посочване на изпълнителни способи; по изпълнителното дело не са постъпили плащания и то е било прекратено на 05.07.2023 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК; последното извършено изпълнително действие е от 16.02.2021 год.; въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. д. № 442/2024 год. на ЧСИ, peг. № ....., по което на 25.07.2024 год. е наложен запор на банкова сметка; на 05.08.2024 год. в полза на ответника е преведена сумата от 270,13 лева; по двете изпълнителни дела са предприемани многократно изпълнителни действия, които са прекъсвали давността; законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие – постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т. н.; от значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия; настъпването на перемпция е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право и правото на принудително изпълнение; давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, дори при бездействие на съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора; за висящи изпълнителни дела след 26.06.2015 год. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като водещо значение има искането на кредитора – взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава 2 на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдебния изпълнител; погасителната давност е материално-правна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените съдебно-деловодни разноски; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, на 31.08.2016 год. в БсРС е било образувано ч. гр. д. № 4995/2016 год., по което е издадена Заповед № ..../01.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, и с нея на длъжника С. В. И. е разпоредено да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит от 21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна лихва, 86,28 лева – обезщетение за забава, законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, и 325 лева – деловодни разноски.

Според изготвената служебна справка на БсРС, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.11.2016 год., а на 06.12.2016 год. въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.

Ищецът сочи, че за принудителното събиране на посочените вземания, по молба на взискателя-ответник по настоящото дело е било образувано изп. д. № ....на ЧСИ рег. № ...., по което са били предприети изпълнителни действия, но вземанията по заповедта за изпълнение вече са били погасени по давност, считано от издаването на изпълнителния лист на 06.12.2016 год.

В писмения си отговор по делото ответникът се е позовал на многобройни прекъсвания на погасителната давност, настъпили въз основа на поискани и предприети действия в рамките на определен изпълнителен способ; ответникът твърди, че за принудителното събиране на сумите е било образувано и изп. д. № 2046/2016 год. на ЧСИ рег. № ..., прекратено поради перемпция.

По делото е представено запорно съобщение по изп. д. № ....на ЧСИ, рег. № ....., изпратено до „Банка ДСК“ ЕАД, с което са запорирани вземания на длъжника С. И..

Страните не са ангажирали доказателства за по-рано образуваното 3 изпълнително дело и за извършени по него изпълнителни действия, съгл. произнасянето от съда по доказателствените искания, съгл. Определение № 7057/19.11.2024 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. Предвид въведеното от ищеца-длъжник отрицателно твърдение, ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на погасителна давност, която е била спряна или прекъсната периода след 26.11.2016 год. – тази дата е релевантната в казуса, тъй като на нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. Съдът намира, че такова насрещно доказване по делото не е проведено. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително действие. По отношение всички процесни парични вземания приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110 и чл. 117, ал. 2, ЗЗД, които са установени с издадената и влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4995/2016 год. на БсРС. Началото на погасителната давност не тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение или на изпълнителния лист по нея, а от влизане на заповедта в сила след изтичане срока за подаване на възражение от длъжника – в този смисъл е Решение № 80/06.02.2024 год. по гр. д. № 1862/2023 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК, т. е. в настоящото производство давността е започнала да тече от 26.11.2016 год. В тежест на ответника-взискател е установяване, че през последващия 5-годишен период – до 26.11.2021 год. давността е била спирана и/или прекъсната по предвидения в закона начин. Съдът намира, че доказателства в тази насока не са ангажирани – за изложените от ответника твърдения, които са и оспорени от ищеца, не са представени писмени доказателства, поради което съдът не може да основе решението си на предположения за образуването на по-ранно изпълнително дело, за страните и предмета му и за извършените по него изпълнителни действия, прекъснали давността.

Представеното по делото запорно съобщение по висящото изп. д. № 442/2024 год. е от 25.07.2024 год., когато давността вече е била изтекла, но 4 липсват данни за поискани от взискателя или служебно предприети от съдебния изпълнител действия в по-ранен период, прекъсващи давността по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира за недоказано и твърдението на ответника, че погасителната давност е била прекъсната поради извършеното плащане със сумата от 270,13 лева. Делото не съдържа данни за плащане на такава сума, нито за датата на плащане, за платеца, за получателя й и за основанието на плащане. В проведеното открито съдебно заседание ищецът е оспорил факта, че е платил доброволно сумата от 270,13 лева, поради което не може да се приеме, че е налице признание на задължението му към взискателя-ЕАД по смисъла на чл. 116, б. „а“, ЗЗД.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за процесните парични вземания е започнала да тече на 26.11.2016 год. и е изтекла на 26.11.2021 год., през който период не е била спирана или прекъсвана, поради което приема, че отрицателният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ищецът не е претендирал присъждане на деловодните разноски, поради което съдът не е сезиран с искане по чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК и не дължи произнасяне по този въпрос в процеса.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235,

ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ГПК, че поради изтекла през периода 26.11.2016-26.11.2021 год. давност е погасена възможността на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ........................, за принудително събиране срещу ищеца С. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. .... на следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит от 21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна лихва за периода 20.06.201521.03.2016 год., 86,28 лева – обезщетение за забава за периода 22.06.2015- 5

31.08.2016 год., законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, 325 лева – деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 2692/01.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, и които суми са предмет на висящото изп. д. № ....год. на ЧСИ рег. № ....

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6