Решение № 16 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601073 по описа за 2025 година Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба на адв.Р. А. в качеството на защитник на подсъдимия Д. А. А. ЕГН:********** от с.*****, община ****** против присъда №5, постановена по НОХД № 13/2024 год. на 04.02.2025г. от Районен съд - Провадия, I-ви състав, и по протест на младши прокурор П. от Районна прокуратура – Варна, ТО – Провадия.

С атакувания съдебен акт подсъдимият Д. А. А.,

EГН:**********, роден в с. *****, общ. ******, обл. ******, с постоянен адрес с. *****, общ. ******, обл. ******, ул. „******“ № 13,турски произход, български гражданин, основно образование, разведен, работи, неосъждан, е признат за виновен в това, че на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр.******, обл. ******, се заканил с убийство на Х. М. И., като казал: „Къде е оня, дойдох да го убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му e наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Д. А. А. е признат за невиновен в това, че на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр. ******, обл. ******, отнел чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично огледало за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег.

1

№ ******, на стойност 95,00 лева, от владението на Х. М. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на осн. 304 от НПК първоинстанционният съд го е оправдал по така възведеното обвинение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д. А. А. е осъден да заплати направените по делото разноски на фаза досъдебно производство в размер на 853.60 лева (осемстотин петдесет и три лева и 60 ст.) полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Варна и направените разноски на фаза съдебно производство в размер на 80.00 лв. ( осемдесет лева) в полза на държавата по сметка на РС-Провадия.

В протеста на прокурора от Районна прокуратура – Варна ТОПровадия се предлага да бъде изменена присъдата в частта й относно определеното наказание на подс. А. за престъпление по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено на шест месеца; да бъде отменена присъдата в частта й, в която подс. А. е оправдан, и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В допълнение към протеста от 12.06.2025г. прокурорът от Районна прокуратура – Варна ТО-Провадия излага доводи, че определяне на наказание за престъпление по чл. чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 от НК към минимума при трайното негативно и противоправно поведение на подсъдимия спрямо пострадА.я представлява неправилно приложение на материалния закон. По отношение на обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 от НК счита, че при правилно възприета фактическа обстановка съдът е достигнал до погрешни правни изводи.

В жалбата, възражение от 19.02.2025г. срещу протеста на прокуратурата, допълнение към възражение от 21.10.2025г. срещу допълнение на протеста на прокуратурата и допълнително писмено изложение от 07.10.2025г. към жалбата адв.Р. А., защитник на подсъдимия навежда доводи, че присъдата, в частта, с която подсъдимият А. е осъден за престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК е неправилна и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и моли за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан по това обвинение. Счита, че съдът е кредитирал недостоверни и противоречиви свидетелски показания относно отправената заплаха за убийство, действията на подсъдимия на 07.04.2023г. и предходен инцидент, като действията на подсъдимия на 07.04.2023г. били вследствие на употреба на алкохол и афект от емоционална провокация, както и че у пострадА.я не е възникнал основателен страх за живота и здравето му. Моли да бъде оставен без уважение протестът на РП-Варна, ТО Провадия както в частта, с която се иска увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ от четири на шест месеца, така и в тази, с която се иска отмяна на присъдата в оправдателната й част.

В публично заседание на 13.11.2025г. пред Окръжен съд – Варна защитникът на подсъдимия поддържа изцяло въззивната жалба. Прокурорът 2 от Окръжна прокуратура - Варна не поддържа протеста на прокурора от Районна прокуратура – Варна, ТО - Провадия. Счита, че наложеното наказание е правилно определено, а по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – че не е доказано от субективна страна.

Подсъдимият в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата и протестът са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и протест от надлежни страни, като разгледани по същество обаче са неоснователни.

От фактическа страна настоящият състав на съда в съответствие с всички релевантни доказателства приема за установено по безспорен начин следното:

През 2006 г., подс. Д. А. заживял на семейни начала със св.Я. А.а, в дома на родителите на последната в гр. ******, обл.******, ул. „*****“ № 4.

По време на съвместното съжителство на двамата е родено детето С., в чийто акт за раждане баща не е вписан. През 2018 г. двамата се разделили, като С. останала за отглеждане при майката, а подсъдимият отишъл да живее в с.

*****, обл. ******. През 2022 г. подс. А. научил, че св. Я. А.а има интимна връзка с друг мъж, свидетеля Х. И., и подсъдимият научил имената на св. И., какъв лек автомобил управлява, както и неговия мобилен номер за контакт.

Подсъдимият А. започнал да изпраща на телефона на св. И. съобщения, с които го обиждал, псувал и се заканвал, че ще го дебне, намери и заколи. На 07.04.2023 г. подс. Д. А. бил употребил алкохол. Около 16.30 часа в къщата на св.Я. А.а в гр. ******, обл. ******, ул. „*****“ № 4 били св. Х. И., св. Я. А.а, св. И. А.а, св. Я. Т. и детето С.. Подсъдимият позвънил на входната врата, отворила св. Я. А.а и подсъдимият опитал да влезе в къщата, като крещял:

„Къде е тоя?“. Св. А.а повикала за помощ сестра си, защото подсъдимият продължавал да я бута и да крещи: „Къде е оня, дойдох да го убия!“. Виковете били възприети от св. И. А.а и св. И., който се уплашил и не посмял да се покаже. Св. И. А.а се притекла на помощ на сестра си и двете заедно успели да избутат пред къщата подс. А.. През това време С. се обадила по телефона на дядо си - св. Я. Т., и го повикала за помощ. Св. Т. излязъл при двете си дъщери пред къщата. Избутан на улицата, подсъдимият започнал да удря по лек автомобил марка БМВ, модел „316 И“ с peг. № ******, собственост на св. И. , и с удари с крак и ръце изтръгнал лявото странично огледало на автомобила, взел огледалото и се отправил в неизвестна посока. Впоследствие бил намерен да спи от полицейски служители в близост до адреса, а огледалото от колата не било у него.

В хода на досъдебното производство на подсъдимия с оглед 3 данните, че бил употребил алкохол, е била назначена и извършена съдебнопсихиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице, подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият не страдал от психично разстройство. Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е била назначена и на св. Х. И.. От заключението на вещото лице, както и от поведението на свидетеля по време на гореописаните деяния може да се направи извод, че отправената към него закана с убийство от страна на подсъдимия би могла да е възбудила основателен страх за осъществяването й. За противозаконно отнетото огледало е била назначена съдебно-оценителна експертиза, като видно от същата цената му е била 95.00 лева.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че между подс. А. и свид. И. е имало предходен инцидент на 14.10.2022г., при който подс.А. ударил и направил опит да души свид. И., което се оспорва от защитника на подсъдимия. Настоящият състав на съда не кредитира в тази им част свидетелските показания на свидетелите Х. И. и Я. А.а като противоречиви и неподкрепени с други данни.

При така приетото за установено настоящият състав на въззивния съд счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият Д.

А. А. е осъществил от обективна и субективна страна при форма на вина пряк умисъл състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т.1 вр. ал. 1 от НК, като на 07.04.2023 г. около 16:30 часа, в гр. ******, обл. ****** се заканил с убийство на Х. М. И., като казал: „Къде е оня, дойдох да го убия!“ и това заканване е било предхождано от продължителен период на изпращани от А. към И. заплашителни съобщения, включително със закани за убийство. Заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяване на престъплението, като не е необходимо да се установи, че подсъдимият е имал намерение да осъществи заканата си за убийство.

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК първоинстанционният съд правилно е намерил същото за недоказано. Видно от доказателствата по делото подсъдимият А. в състояние на обикновено алкохолно опиване е повредил собственост на свидетеля И., счупвайки огледалото на лекия му автомобил, което е било част от конфликта на 07.04.2023г. пред жилището на св. Я. А.а, предхождан от обидни и заплашителни съобщения от подсъдимия към свидетеля. Подсъдимият А. не е имал намерение да свои вещта, която не е установена у него от полицейските служители, а да осъществи унищожаване и повреждане на същата, както посочва и прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна в о.с.з. пред Окръжен съд – Варна. При повредата и унищожаването на лично имущество деянието на виновния е насочено към непосредствено физическо въздействие върху вещта, в резултат на което настъпва нейното повреждане или унищожаване, без от това обаче да се извлича някаква материална полза за виновния или други лица (реш. по н.д. № 791/1973г. на II н.о. на ВС). Стойността на 4 повредата съгласно съдебно-оценителната експертиза е 95 лв., но свидетелят И. е поправил щетата за сумата от 50 лв., която му е доброволно възстановена от подсъдимия А. в о.с.з. на 03.12.2024г. Поради изложеното, макар деянието формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, обществената му опасност е явно незначителна и съобразно чл.9, ал.2 от НК деянието не е престъпно.

При определяне на наказанието, което следва да понесе подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства.

Налагането на наказание към минимума би допринесло повече за поправяне и превъзпитаване на дееца към спазването на закона със своята неизбежност, а не толкова със своите вид, размер и строгост. Съдът счита определеното наказание към минимума в размер на четири месеца „лишаване от свобода“, което с оглед ниската обществена опасност на дееца е отложено с минимален изпитателен срок по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, за справедливо и в пълна степен отговарящо на целите на чл.36 от НК.

Относно протеста на прокурора от РП-Варна, който не се поддържа от прокурора от ОП-Варна, в частта за завишаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, настоящия съдебен състав намира това искане за неоснователно, като счита, че първоинстанционният съд правилно е определил това наказание по размер, като се е съобразил с фактите и обстоятелствата по делото. Относно протеста на прокурора от РП-Варна, който също не се поддържа от прокурора от ОП-Варна, в частта за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, и признаването му за виновен за извършване на това престъпление, също счита за неоснователен, тъй като деянието не е престъпно по гореизложените съображения.