Решение № 597 от 22.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Разград, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100507 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на уволнението. Главен е искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са обусловени от изхода на спора по главния иск.

С искова молба от И. М. К. с ЕГН-********** от с. Ясеновец, против „Северноцентрално държавно предприятие” ДП – ТП „Държавно горско стопанство – Разград”, се моли за признаване незаконността на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-11-03/27.01.2026 г. на директора на ТП ДГС Разград, и неговата отмяна, като ищецът оспорва и законосъобразността на Заповед № РД-10-21/26.01.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“; за възстановяването на ищеца на предишната му работа на длъжността “ОБЩ РАБОТНИК.

ГОРСКО СТОПАНСТВО“ с код по НКИД: 0210 и код по НКП: 9215-0006; за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 3900,00 лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 27.01.2025 год. до 18.03.2026 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 18.03.2026 год. до окончателното и изплащане.

Ищецът е уточнил, че претендира обезщетение в размер на 3900,00 лева по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от три месеца, а именно за периода от 27.01.2026 г. до 27.04.2026 г.

Ищецът твърди, че работил при ответника по трудово правоотношение 1 на длъжност „общ работник, горско стопанство“. Сочи, че на 26.01.2026 г. му била връчена Заповед № РД-10-21/26.01.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, а на 28.01.2026 г. – Заповед № РД-1103/27.01.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 27.01.2026 г.

Поддържа, че заповедите са незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и немотивирани. Твърди, че в тях са посочени множество правни основания от Кодекса на труда без конкретизация кои точно хипотези са осъществени и без да бъдат изложени конкретни фактически обстоятелства относно твърдените нарушения.

Сочи, че неправомерно дисциплинарното наказание е основано на пътнотранспортно произшествие от 07.01.2026 г., за което е налице единствено висящо досъдебно производство, без влязъл в сила съдебен акт.

Ищецът поддържа, че не е ясно кога, по какъв начин и в какъв размер е увредил имуществото на работодателя, както и в какво се изразява твърдяната злоупотреба с доверие, уронване доброто име на предприятието или неизпълнение на други трудови задължения.

Твърди, че липсват мотиви относно приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, като работодателят не е отчел липсата на предходни нарушения на трудовата дисциплина и обстоятелството, че в продължение на близо три години е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения.

Поддържа още, че не са налице предпоставките за приложение на чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ и че не е извършил нарушенията по чл. 126, т. 8 и т. 9 КТ, както и по чл. 187, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ.

Твърди, че в дадените от него писмени обяснения изложил обстоятелствата относно случилото се, изразил съжаление и готовност да възстанови причинените вреди, като заплатил наложените му административни наказания.

Ищецът твърди, че вследствие на уволнението е останал без работа за периода от 27.01.2026 г. до 18.03.2026 г., поради което претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3900 лв., изчислено на база месечно трудово възнаграждение от 1300 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Прави искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник, горско стопанство“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, заеманата от ищеца длъжност и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-11-03/27.01.2026 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Ответникът твърди, че уволнението е законосъобразно и дисциплинарното наказание е наложено при спазване на всички законови изисквания.

Сочи, че на 07.01.2026 г. около 01:30 часа чрез сигнал на тел. 112 и уведомяване от органите на МВР работодателят узнал, че ищецът управлявал служебен автомобил „Тойота Хайлукс" ДКН ***, собственост на 2 стопанството, без знанието и съгласието на ръководството, като при движение по път III-4904 непосредствено преди кръстовище с път II-49 загубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и реализирал ПТП, при което били причинени материални щети по служебния автомобил.

Поддържа се още, че при извършената проверка ищецът бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като Дрегерът отчел 2,24 промила алкохол в издишания въздух, а тестът за наркотични вещества отчел положителен резултат за амфетамин. Ответникът твърди, че автомобилът е със специален режим на движение и се използва при изпълнение дейността на стопанството, включително при овладяване на пожари и противодействие на противоправни посегателства в горските територии, поради което поведението на ищеца довело до значителни вредни последици за работодателя. Освен това ищецът К. използвал автомобила без знанието и съгласието на директора, прекия си началник или който и да е друг от ръководството на стопанството. Твърди се, че действията на ищеца представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в увреждане имуществото на работодателя, злоупотреба с доверието му, уронване доброто име на предприятието, нарушаване на Етичния кодекс и неизпълнение на трудовите задължения по чл. 126, т. 8 и т. 9 КТ.

Ответникът поддържа, че е спазил процедурата по чл. 193 КТ, като с писмо изх. № РД17120/13.01.2026 г. поискал писмени обяснения от ищеца.

Сочи, че на 16.01.2026 г. ищецът депозирал писмени обяснения, в които признал, че е управлявал служебния автомобил след употреба на алкохол и е причинил ПТП. Поддържа, че след обсъждане на обясненията и събраните доказателства издал Заповед № РД-10-21/26.01.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а впоследствие и Заповед № РД-1103/27.01.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи, че са спазени сроковете по чл. 194 КТ, както и изискванията на чл.

189, чл. 193 и чл. 195 КТ.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените трудови договори и допълнителни споразумения, както и от неоспорените твърдения на страните, се установява трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „общ работник, горско стопанство“ с код по НКП 9215-0006 в ТП „ДГС – Разград“, като фактически е изпълнявал дейности на секач. В трудовите документи работодателската страна е означена като „СЦДП ДП – ТП ДГС Разград“, представлявана от директора на поделението. За преценката на правоотношението към уволнението са относими трудовият договор от 30.04.2024 г. и последващите допълнителни споразумения, последното от 30.04.2025 г.

В стопанството на ТП се стопанисвал служебен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, ползван в дейността им през летния сезон за овладяване на горски пожари, а през зимата – за охрана на обекти.

Автомобилът се управлявал само от служители, на които това е възложено със заповед. Ключовете му се съхранявали на табло в разсадника, до което служителите имали достъп, за да могат да бъдат използвани при пожар.

Нямало е издадена заповед ищецът да управлява автомобила. Същият не притежава свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства се установяват от съвпадащите показания на свидетелите Н., на когото е възложен автомобила, свид. Х., който е пряк ръководител на ищеца, както и на 3 свид. С., който е заместник-директор на ТП.

Около 01:30 ч. на 07.01.2026 г. извън работното време ищецът без знанието и съгласието на ръководството взел ключовете, качил се на служебния автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *** и потеглил след употреба на алкохол. Движейки се по път III-4904, непосредствено преди кръстовището с път II-49, поради несъобразена с пътните условия скорост той загубил контрол над автомобила, излязъл вдясно извън пътното платно и се блъснал в крайпътни дървета, като настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети по автомобила. За нарушенията, извършени при това произшествие на ищеца са наложени административни наказания с две наказателни постановления на ОДМВР – Разград от 03.02.2026 г.: с НП № 26-1075-000002 – глоба на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (движение с несъобразена с пътните условия скорост, довело до ПТП), и НП № 26-1075-000003 – глоба на основание чл. 177, ал. 1, т.

1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 ЗДвП (управление на МПС без да е правоспособен водач). Ищецът е заплатил глобите, видно от представените от него разписки.

За произшествието органите на полицията уведомили ръководството на ТП. Свидетелят С. сочи, че установил пропуснати повиквания от полицейския дежурен през нощта на 7 срещу 8 януари и разговарял с него на следващата сутрин, след което уведомил директора и прекия ръководител на ищеца. Свид.

С. и ръководителят на разсадника прегледали записите от видеонаблюдението и установили действията на ищеца, а именно как потеглил с автомобила от разсадника. След освобождаването му от полицията автомобилът бил прибран с платформа. Свидетелите описват видими повреди по него. Свид. С. сочи, че са извършени ремонтни дейности за сметка на стопанството без да помни точния им размер. Автомобилът вече е в експлоатация. Настъпването на материални щети по автомобила е безспорно установено. То се признава от самия ищец в писмените му обяснения, потвърждава се и от показанията на свидетелите, които описват видими повреди по каросерията, както и от обстоятелството, че автомобилът е прибран с платформа и ремонтиран за сметка на стопанството. Твърдението на ответника, че размерът на щетите възлиза на 1149,72 евро съгласно автотехническа експертиза в досъдебното производство, не е подкрепено с доказателства по делото, поради което съдът не приема конкретен размер на вредата, нито продължителността на невъзможността за ползване на автомобила.

За събитието е образувано Досъдебно производство № 330 ЗМ-3/2026 г. по описа на ОДМВР – Разград, пр. пр. № 51/2026 г. по описа на РП – Разград за престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 НК, което към момента на приключване на устните състезания не е приключило, поради неизготвена експертиза по назначена от органите на ДП физико-химическа експертиза.

С писмо от 13.01.2026 г. работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. На 16.01.2026 г. ищецът депозирал писмени обяснения, в които е заявил, че признава, че 07.01.2026 г. около 01:30 часа при управление на служебен автомобил след употреба на алкохол е причинил ПТП с материални щети по автомобила. Оспорил резултата от теста за амфетамин, като посочил, че алкохолът е употребен след края на работния ден при изпълнение на лична задача. Оспорил, че с действията си е уронил доброто име на предприятието. Заявил още, че напълно осъзнава сериозността на нарушението, както и че това представлява нарушаване на трудовата 4 дисциплина и правилата за ползване и опазване на служебно имущество, изразил е съжаление и е посочил, че досега не е имал нарушения на трудовата дисциплина.