Решение № 753 от 21.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Сливен, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск по от ищеца против ответното дружество на основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 439, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил осъден да заплати на ответното дружество суми по Изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 4100/2014 г. по описа на РС-Сливен, като сумите са начислени неплатена ел. енергия за периода от 22.12.2012 г. до 26.03.2013 г. и съответната законна лихва.

Сочи, че по молба на кредитора на 05.06.2015 г. е образувано изпълнително дело № 304/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, с рег. № 768 на Камарата на ЧСИ и район на действие – Окръжен съд Сливен с взискател – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на 08.06.2015 г. и на 21.12.2017 г. е наложен запор върху банковите му сметки.

Сочи, че при неприемане на действия от взискателя настоящия ответник, който е пропуснал възможността да поиска налагането на други мерки съставляващи изпълнителни способи спрямо длъжника, поради което на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК делото е прекратено на 19.11.2018 г.

Изтъква, че на 27.06.2019 г. е получил покана, с което бил уведомен за доброволно изпълнение от ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915, с район на действие ОС- Сливен, като разбрал, че е имало новообразувано изп.дело № 294/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, въз основа на същия изпълнителен лист от 17.11. 2014 г. по гореописаното ч.гр.дело по описа на РС – Сливен. Едновременно е бил насрочен и опис на движими вещи за 13.08.2019 г. като е бил и нарочен запор върху банковите сметки на ищеца в 1

Първа Инвестиционна Банка.

Счита, че от последното изп. действие от 27.06.2019 г. до сега са изминали повече от две години, през които не са били приети никакви действия от кредитора- т.е. ответника по настоящото дело. Освен това, сочи че вземанията са погасени по давност, съгласно разпоребите на ЗЗД.

Сочи, че в настоящия случай падежът за плащане е настъпил към датите 22.01.2013 г. за първия, и последния месечен период - 26.04.2013 г. включени в изпълнителния лист. Твърди, че давността е била прекъсвана с образуваните изп. дела и налаганите способи за принудително изпълнение. Счита, че от множеството прекъсване на давността същата е била прекъсната с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника от 27.06.2019 г. по изп. дело № 294/2019 г., като от тогава до подаването на настоящата искова молба, счита, че е изтекъл тригодишния срок.

Постъпила е и допълнителна уточняваща молба, в която се излагат подробни обстоятелства, относно времевите действия, за които се твърди, че са довели до изтичане на погасителната давност.

Предвид гореизложеното моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено в отношенията между страните че ищеца не дължи на ответното дружество, като погасени по давност, сумата от 381,80 лв.

/триста осемдесет и един лева и осемдесет ст./ - главница ведно със законната лихва от 23.10.2014 г., сумата от 62,89 лв. /шестдесет и два лева и осемдесет и девет ст./ обезщетение за забавено плащане за периода 26.02.2013 г. до 22.10.2014 г., сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ юрисконскултско възнаграждение. Претендира за направените по делото съдебни разноски.

Представя писмени доказателства подробно описани в пункт „Приложения“.

В законоустановения по чл.131 от ГПК едномесечен срок е постъпил отговор на ответното дружество, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Считат, че по изпълнителното дело са били предприемани действия редовно и своевременно, инициирани от взискателя или съдебния изпълнител, и са били входирани молби за извършване на такива. Сочат, че предприетите принудителни действия след перимиране на делото не могат да прекъснат давността, бива невярно твърдение, тъй като съдебния изпълнител макар и делото да е прекратено по право, следва да осъществи поискания нов способ за изпълнение, било то като го образува в ново дело. Считат, че давността не е изтекла, тъй като за тези вземания следва да се прилага 5 годишна давност, която била многократно прекъсвана в хода на производството. Позовават се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърдят, че не е настъпила перемпция, тъй като е липсвал двугодишния период за това, съответно давността не е била изтекла, тъй като е била прекъсвана многократно в хода на производството, като ответното дружество е поискало извършване на конкретни изпълнителни действия срещу ищеца чрез нарочна молба, посочва съдебна практика на ВКС. Моли за отхвърляне 2 на предявения иск, като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски, както и юрисконсулско възнаграждение.

В с.з. ищецът не се явява, представляват се от пълномощник, който поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира за присъждане на разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че ответното дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС-Сливен по ч.гр.д. № 4100/2014 г., за което е издадена Заповед № 2647/24.10.2014 г. по описа на СлРС, като е издаден изпълнителен лист от 17.11.2014 г., с който ответникът е осъден да заплати главница в размер на 381,80 лева, представляваща главница за ползване на ел.енергия за периода от 22.12.2012 г. до 26.03.2013 г. за процесния обект, находящ се в гр. Сливен, ул. „Братя Шкорпил“ № 11-А, ИТН 2288139, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 62,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 26.02.2013 г. до 22.10.2014 г., както и сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.

Безспорно се установи, че за вземанията на ответното дружество се прилага тригодишната давност. Многобройна е съдебната практика, в която задълженията на потребителите на услуги на ответното дружество се приемат задължения за периодично плащане, тъй като безспорно са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което съдът намира, че по отношение на тези вземания е приложима давността на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г., ОСГК, съгласно което периодичните плащания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва при предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни плащанията да са еднакви.

По тези съображения, съдът категорично приема, че предмет на настоящото производство касае периодични вземания, за които се прилага кратката тригодишна давност, а не пет годишната давност изложена от ответната страна.

В тази връзка, съдът намира, че са налице доказателства от приложените изпълнителни производства, като от датата на образуване на изпълнително дело № 1294/2019 г. по описа на ЧСИ Грозева – 21.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 15.05.2023 г. е изтекъл тригодишния давностен период. От друга страна след като разгледа изпълнителните производства констатира, че е изтекла кратката погасителна давност.

3

От приложените изпълнителни производства, се установи и доказа, ищцовото дружество е взискател въз основа на издадения изпълнителен лист на 17.11.2014 г. по посоченото ч.гр.д.№ 4100/2014 г. по описа на СлРС. Също така не е спорно, че на 05.06.2015 г. по молба на кредитора е образувано изпълнително дело №304/2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, с рег.

№768, с район на действие Окръжен съд – Сливен. А именно На 08.06.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но такъв не е наложен, тъй като длъжникът вече не е бил в трудови правоотношения. Безспорно е, че на 21.12.2017 г. е подал молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, след като е настъпила перемпция по делото, считано от 08.06.2015 до 08.06.2017 г. Последно е поискано изпълнително действие на 21.12.2017 г. - запор на банкови сметки е направено по цитираното изп. дело, което е вече прекратено. От приложеното изп. дело № 304/ 2015 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, peг. № 768, с район на действие ОС - Сливен, се доказва, че същото е прекратено, поради перемция на осн. чл.443, ал.1, т.8 от ГПК, като Постановлението от 19.11.2018г. за прекратяване на изп.дело от ЧСИ Миглена Минкова е влязло в сила.

От новообразуваното изпълнително дело № 1294/2019 г. се установи и доказа, че е образувано на 27.06.2019 г. от ЧСИ Гергана Грозева, рeг. № 915, с район на действие ОС-Сливен въз основа на същия изпълнителен титул, материализиран в изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по ч.г.д. № 4100/2014 г. по описа на РС-Сливен.

Намира, че с тригодишната давност се погасяват вземанията, съгласно Тълкувателно решение №3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, което прилагам, с тригодишна давност се погасяват вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111. б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Следователно, тъй като не са предприети действия от взискателя по изп. производство, то действително е изтекъл двугодишния срок, и делото е било прекратено на 19.11.2018 г.

Новото изпълнително дело е образувано след изтичане на погасителната давност на изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по ч.г.д. № 4100/2014 г. по описа на РС-Сливен.

По него длъжникът, настоящия ищец е получил покана на 27.06.2019 г., с което е бил уведомен за доброволно изпълнение от ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915 с район на действие ОС- Сливен, като разбрал, че е имало новообразувано дело № 294/2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 2014 г. по гореописаното ч.гр.дело по описа на РС- Сливен. Едновременно е бил насрочен и опис на движими вещи за 13.08.2019 г. като е бил и налице и запор върху банковите сметки на ищеца в Първа Инвестиционна Банка АД.

Счита, че от последното изп. действие възбрана с изх.№42365 от 27.06.2019 г. до сега са изминали повече от две години, през които не са били приети никакви действия от взискателя - кредитора - т.е ответника по 4 настоящото дело. Следователно от тази дата е изтекъл периода за погасяване на периодичните вземания.

Безспорно съдът приема, че падежът за плащане е настъпил към датите 22.01.2013 г. за първия, и на 26.04.2013 г. за последния месечен период е налице. Като обаче давността е била прекъсната с образуваните изп. дела и налаганите способи за принудително изпълнение. Последно давността е била прекъсната с налагането на запора от 27.06.2019 г. по изп. дело № 294/2019 г. по описана ЧСИ Гергана Грозева, като от тогава до подаването на настоящата искова молба е изтекъл тригодишния срок на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

От така приетата фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните изпълнителни производства.

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателно установителни искове за установяване на недължимост на сума, представляваща стойност на предоставени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД услуги за ползване на електрическа енергия за определен период от време с правно основание чл.124 от ГПК и иск за установяване на недължимост на сума, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, поради изтекла погасителна давност - чл. 111, ал. 1, б.