Решение № 312 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200758 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е. Т. Т. против наказателно постановление № 25–4569– 000526/12.02.2026г. на Началника на РУ Две могили при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да измени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 800 лв. за нарушение по чл.638 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, като наказанието бъде намалено.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по нея. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се изразява становище за основателност на жалбата, като изрично се посочва, че наказването на жалбоподателя за повторност е в резултат на техническа грешка.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „ВЕ“ и „АМ”. На 06.11.2025г. около 11,46 ч. в с. Тръстеник, обл. Русенска, управлявал собствения си лек автомобил „Джип Компас” с ДК№ .... По ул.“Шести септември“ бил спрян за проверка от полицейския служител Й. Д.. Била му извършена проверка по ЗДвП, в хода на която жалбоподателят не представил полица за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Още същият ден, по-късно, жалбоподателят сключил договор за задължителна застраховка гражданска отговорност със застраховател със срок на действие за една година и начало на валидността от 14,00ч на същата дата.. Бил му съставен АУАН за това, че управлява МПС, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор със застраховател за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, а въз основа на него Началникът на сектор РУ Две могили при ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил глоба в размер на 250 лв. по чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за деяние.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото 1 доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административноказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалният закон.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви кои доказателства приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология. От показанията на актосъставителя св.Й. Д., които по своята доказателствена същност представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на свидетел-очевидец, който пряко и непосредствено е възприел фактите от обективната действителност, за които свидетелства, съдът намира за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, което не е било негова собственост, без да има за управляваното от него МПС сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй като по отношение показанията на този свидетел не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост в неговите показания и едновременно с това, показанията му са последователни, логични, без нестабилност на изложението и без да съдържат противоречия.

Всъщност нарушението не се оспорва от защитата по никакъв начин.

Единственото възражение, което се прави, че липсва съставомерност на нарушението, за което е наказан жалбоподателя, тъй като в разрез с Тълкувателно Постановление № 2/2023г. на ВКС и ВАС той не е бил уведомен от контролния орган по см. на ЗДвП.

Това възражение е изцяло неоснователно по следните съображения :

На първо място следва да се посочи, че посоченият тълкувателен акт по никакъв начин няма отношение към нарушението, за което е наказан жалбоподателят, а касае само и единствено въпроса досежно административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и по точно управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, вкл. такова с прекратена регистрация. Внимателният прочит на това тълкувателно постановление , вкл. в мотивите му води до извода, че по никакъв начин органът, който е извършил тълкуването на последната разпоредба не поставя изискване при несключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ собственикът на превозното средство да бъде уведомяван за това.

Ако се възприеме тази логика, то на практика би се достигнало до положение, при което субектът на задължението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ в случай, че не е уведомен за това (не му е напомнено/подсказано, че застраховката е изтекла), вкл. от компетентен държавен орган, то за него би възникнало правото да управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност“ дори и с години, което би довело до абсурден резултат. Обобщено казано, задължението за сключване на договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на лицата по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ произтича по силата на закона и за реализацията на административнонаказателната отговорност по чл.638 ал.1 т.1 от ЗДвП не е необходим твърденият от защитата елемент от обективна страна – уведомяване от контролен орган, респ. Гаранционния фонд (Информационния център), защото в противен случай това щеше да бъде изрично предвидено в закона. Всъщност това следва и от разпоредбите на чл.100 ал.1 т.3 и ал.3 от ЗДвП, като съобразно тях водачът на МПС, който в случая е и собственик на автомобила, е длъжен да носи документ за сключена застраховка „гражданска отговорност“ за него и да има залепен валиден винетен стикер в долния ляв ъгъл на предното обзорно стъкло. При това положение съдът би възприел тезата на защитата, но в случай, че по отношение на жалбоподателя бе ангажирана отговорността му по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, вкл. и по аргумент от чл.574 ал.10 и ал.11 от КЗ, доколкото и от субективна страна той няма как да разбере прекратена ли е регистрацията на МПС или не докато не бъде уведомен, за разлика от наличието или неналичието на действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“.

2

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4569-000526/12.02.2026г., издадено от Началника на РУ Две могили при ОД на МВР гр. Русе, с което на Е. Т. Т. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение по чл.638 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3