Решение № 1250 от 16.10.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пазарджик, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104937 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 против Г. И. Б. за признаване на установено съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за сумите от 750 лв. главница, ведно със законна лихва от 09.09.2024г., до изплащане на вземането, 136,15 лв. договорна лихва за периода 14.05.2022г. – 10.03.2023г., 144,23 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.03.2023г. – 21.08.2024г. по Договор за паричен заем № 377748 от 15.03.2022, за които и издадена Заповед № 2263 от 18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

3823 от 2024г. на Районен съд – Пазарджик.

Твърди се, че между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за паричен заем № 377748 от 15.03.2022 г., съобразно изискванията на ЗПФУР.

По силата на сключения договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 900.00 лв., който следвало да бъде издължен на 12 – месечни вноски в размер на 75 лв. всяка за периода 14.04.2022г. – 10.03.2023г., при годишен лихвен процент от 40,15 %.

Излага, че заемната сума била преведена по личната банкова сметка на ответника в УниКредит Булбанк АД. С това Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора.

1

Твърди се, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми. Погасил само две вноски за главница в размер на 150 лв. за периода 14.04.2022г. и 14.05.2022г. и договорна лихва за периода 15.03.2022г. – 14.05.2022г., след което преустановил плащанията. Останали неиздължени главница в размер от 750 лв. и 136,15 лв. договорна лихва за периода 14.05.2022г. – 10.03.2023г. Поради изпадане на длъжника в забава, същият дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 144,23 лв. за периода 10.03.2023 г. до 21.08.2024г.

Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2263/18.09.2024 по ч. гр. д.

3823/2024г. на РС-Пазарджик за процесните суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след указания на съда, предявява настоящия иск.

Въз основа на така очерталата се обстановка, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, съществува вземане в размер на 750 лв. главница, ведно със законна лихва от 09.09.2024г., до изплащане на вземането, 136,15 лв. договорна лихва за периода 14.05.2022г. – 10.03.2023г., 144,23 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.03.2023г. – 21.08.2024г. по Договор за паричен заем № 377748 от 15.03.2022, за което е издадена Заповед № 2263 от 18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 3823 от 2024г. на Районен съд – Пазарджик.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв. З. М. – АК- Пазарджик, оспорва допустимостта и основателността на иска.

Твърди се, че сключването на договор чрез електронна платформа не било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от Закона за потребителския кредит за възникване на облигационно отношение между страните, както и че липсвали доказателства, че ответникът е титуляр на банковата сметка, по която е следвало да му се преведе сумата по договора и че същата му е преведена.

Счита се, че тъй като по делото нямало доказателства, от които да е видно, че ищецът е превел сумата по договора на ответника, както и че я е превел по негова банкова сметка и тъй като не били изпълнени изискванията на закона относно сключването на договор от разстояние, липсвали доказателства ответникът да е усвоил сумата по кредита, съответно не дължал претендираните суми.

Излага, че по делото няма данни дали ответникът е бил грамотен и дали е разбирал свойството и значението на подписаното от него.

Поддържа, че основанието за търсената сума в настоящото дело и основанието в заповедното производство по ч. гр. д. №3823/2024г. на Районен 2 съд Пазарджик били различни, което се явявало законова предпоставка за отхвърляне на иска.

Позовава се на недействителност на договора за предоставяне на кредит, тъй като в размера на ГПР не била включена сумата за неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение в размер на 397,62 лева. В този смисъл същият противоречал на чл.6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като ответникът бил лишен от възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Неспазването на императивните изисквания в размера на ГПР на разходите да се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, обуславяла недействителност на договора изцяло.

Позовава се на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, че когато договорът за кредит бъде обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу Г. И. Б. е издадена Заповед № 2263/18.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 3823/2024г. на РС Пазарджик. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срок. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че вземането произтича от сключен на 15.03.2022г. между Г. И. Б. и „Изи Финанс“ ЕООД Договор за предоставяне на кредит № 37748. По силата на него ищецът заемодател предоставил на ответника сума в размер на 900 лв.

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от 3 разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

Установява се от представените по делото доказателства, че „Изи Финанс“ ЕООД предоставя онлайн кредити чрез поддържания от дружеството интернет сайт minizaem.bg. В базата данни на дружеството се открива договор за кредит № 377748/15.03.2022г. и потребител Г. И. Б..

Между Изи Финанс ЕООД и Г. Б. е водена електронна кореспонденция чрез посочения от Б. електронен адрес, във връзка със сключване на процесния Договор за предоставяне на паричен заем № 37748/15.03.2022г.

*****. Изпратени са множество съобщения до него във връзка с изпълнение на задълженията по договора.

Процедурата по кандидатстване за кредит изисква предоставяне на личните данни на потребителя, които се въвеждат в базата данни на дружеството и въз основа на тях се изгражда профил /акаунт/ на потребителя, който е един.

По делото е изслушан диск със запис от обаждане на посочения в договора телефонен номер на ответника, от лице, което се представя за служител на Изи Финанс ЕООД, с което го уведомява, че предстои превеждане на сумата в размер на 900 лв. по Договор № 377748. Съобщава параметрите на договора – срок на издължаване, общо дължима сума, а в случай че не предостави обезпечение в срок до пет дни, го информира, че ще следва да заплати неустойка. Иска от насрещната страна да съобщи трите си имена и да заяви дали потвърждава сключването на договора. Насрещната страна съобщава трите си имена – Г. И. Б. и ЕГН:********** и заяви, че потвърждава сключването на договора. Информация със сходно съдържание е изпратена е на посочения от ответника електронен адрес.

Съдът, като изслуша водените от страните разговори се убеди за постигнатото съгласие за сключване на договор за кредит. В Договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя ответник, който е изпратил селфи и снимка на гръб и лицевата страна на личната си карта.

Посочена е заемната сума в размер на 900 лв., лихвен процент, годишен 4 процент на разходите, банковата сметка в Уникредит Булбанк АД, по която сумата да бъде преведена, като видно от представената по делото справка за банкови и платежни сметки на физическо лице, титуляр на сметката е ответникът. Представено е платежно нареждане за сумата от 900 лв. с основание на превода – номера на договора за кредит – 69982, по посочената от Б. сметка и удостоверение от Уникредит Булбанк АД, че сумата е постъпила сметката на посочената дата, поради което следва да се приеме, че сумата е усвоена.

Обстоятелството, че ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в което е посочил личните си данни, че сумата в размер на 900 лв. е усвоена от него, доказват възникнало между страните облигационно отношение.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала през системата на кредитодателя заявка за сключване на договора, с посочване неговите параметри. Сумата по кредита е реално усвоена, поради което обосновано може да се приеме, договорът е сключен.

На ответника е предоставена необходимата информация съгласно чл. 8 10 ЗПФУР. От представеното извлечение от електронната система на кредипополучателя се установява, че на длъжника са изпратени договора, а погасителния план се съдържа в него.

По делото е представен договора за кредит № 37748 и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя. Посочена е заемната сума в размер на 900 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством уебсайт на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила, след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема договора и общите условия към него.