Решение № 200 от 29.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Русе, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело № 20244500100056 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Ищeцът И. В. И. твърди, че на 04.06.2022г. в гр. Русе Д. И. И. при управление на лек автомобил модел „Тойота ****“ нарушил правилата за движение по пътищата, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на левия крак с излив в колянната става, довело до трайно затрудняване на движението на крака за повече от тридесет дни, във връзка с което Д. И. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева по АНД № 2321/2022г. с решение № 99/23.02.2023г. В резултат на посоченото ПТП ищецът претърпял тежки телесни увреждания, като освен трайното затрудняване на движението на крака търпял и много силни и продължителни болки. Било невъзможно пълно излекуване и възстановяване в пълен обем на движението на крака. След посоченото ПТП ищецът бил откаран и приет в отделението по травматология на УМБАЛ „КА.“ Русе, след което бил транспортиран до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Плевен, където на 06.06.2022г. му била проведена хирургична интервенция с прилагане на външно фиксиращо устройство- тибия и фибула. На 14.06.2022г. му била проведена втора оперативна интервенция под упойка, при която било 1 извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

Имплантираната в костта метална шина била с дължина около 25 сантиметра и била фиксирана с 13 броя винтове. Извършена била имлантация на парче костна тъкан в колянната става, изрязана от горната част на таза.

Впоследствие ищецът вдигнал температура и развил инфекция на меките и костни тъкани, която била животозастрашаваща, във връзка с което била извършена още една оперативна интервенция. Впоследствие ищецът бил изписан от болницата с предписания да прави превръзки на три дни, да не стъпва на оперирания крайник в продължение на четири месеца и да се предвижва с помощни средства до рентгенографско установяване на заздравяване на счупването, но не по-малко от шест месеца. В резултат на травмата ищецът престоял в болница от 04.06.2022г. до 27.06.2022г., в който период имал непрекъсната необходимост от чужда помощ за ежедневните си нужди и претърпял множество неудобства, болки и страдания. Болничният престой се отразил тежко както на физическото, така и на психическото му състояние. Вследствие на шока и употребата на упойки получил констипация за седемнадесет дни, като била обсъждана нова хирургична операция за отпушване на стомашно чревният тракт. Ищецът бил допълнително притеснен, че е бил увреден единствения му здрав крак, тъй като другият му крак е увреден от предишно заболяване, като е с нарушени лимфни пътища, трудно подвижен и с ограничено сгъване на колянната става. Ищецът имал и предходно онкологично заболяване, във връзка с което преминал през множество курсове на химиотерапия, което правило всеки престой в болница много болезнен. Много трудно преживял и лечението в домашни условия, като след злополуката неколкократно се наложило да се предвижва от жилището си до клиниката в гр. Плевен и това било свързано с големи трудности и неприятни преживявания. В този период се налагало постоянно да има придружител от семейството му, който да се грижи за него. През възстановителния период провел множество рехабилитационни процедури, за които заплатил 300 лева. Въпреки проведените процедури, не постигнал пълно възстановяване. Установило се, че в резултат на ПТП е получил персистираща хипотрофия на мускулатурата и други сериозни трайни увреждания на ляв долен крайник. В резултат на тези увреждания колянната става се огъва навътре при стъпване на левия крак и това води до изкривена походка и куцане. Мускулната атрофия е довела до отслабване и изтъняване 2 на левия крак, като така между двата му крака има значителна разлика.

Липсата на хрущял в ставата е необратимо състояние и води до ускореното й износване, като при последната консултация с ортопед бил посъветван да не натоварва оперирания крак. Продължава да изпитва болка и в мястото на отрязаното парче от тазовата кост. На ищецът е трудно да приеме, че двигателната му функция никога няма да се възстанови както преди инцидента. Уврежданията му пречат да се грижи за 11 годишното си дете.

Травмата трайно променила живота на ищеца- вече не кара велосипед и се страхува от ПТП, влошил се сънят му, както и вниманието и паметта му. Във връзка с последното провежда консултации с психолог, като се установило, че страда от посттравматично стресово разстройство. В продължение на шест месеца ищецът бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В резултат на посоченото ПТП ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между работната заплата и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1881,29 лева, както и вреди от неучастие в поръчки по договори в размер на 1500 лева. Заплатената сума за психологически консултации също представлява имуществена вреда, като така общият размер на имуществените вреди на ищеца стават 4131,29 лева. С писмо от 23.08.2023г. ответното дружество уведомило ищеца, че има готовност да му изплати единствено сумата от 11359,18 лева, от които 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 4359,18 лева обезщетение за имуществени вреди. На 20.09.2023г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата 11359,18 лева.

И. В. И. иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените болки и страдания в резултат на ПТП от 04.06.2022г., причинено от Д. И. И., както и 4131,29 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на посоченото ПТП.

В допълнителна уточняваща молба И. В. И. сочи, че имуществените вреди в размер на 4131,29 лева е формирана като сума от 1881,29 лева, представляваща разлика между заплата и обезщетение за временна неработоспособност за периода 05.06.2022г. до 01.12.2022г. Последната сума представлява разлика между трудовото възнаграждение, което би получил в посочения период- 5285,90 лева и полученото обезщетение за временна неработоспособност- 3401,61 лева. Относно неучастието в поръчки по договори ищецът уточнява следното: в периода на временната му 3 нетрудоспособност от началото на месец юли 2022г. до началото на месец декември 2022г. работодателят му имал два сключени договора за инженерногеоложко проучване, като възнагражденията по тези договори се получават като допълнително възнаграждение към работната заплата. Неучастието му в изпълнението на тези договори го е лишило от възнаграждение в размер на 1500 лева.

Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД прави възражение за местна подсъдност и оспорва предявените искове. Счита, че размерът на претенциите е прекомерен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че ищецът е извършил нарушения на правилата за движение, които са станали причина за настъпване на ПТП. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите и настъпилото ПТП. Оспорва наличието на имуществени вреди над платените доброволно от застрахователното дружество.

В допълнителна молба от 23.04.2024 г. ищецът заявява, че за лекия автомобил „Тойота ****“, с който на 04.06.2023 г. е причинено процесното ПТП е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ съгласно застрахователна полица № *********, сключена между Д. И. И. и „ОЗК Застраховане“ АД с период на действие на застраховката от 30.08.2021 г. до 29.08.2022 г. Уточнява, че погрешно е посочил номера на претенцията. Сочи и верния входящ номер на заявената претенция, а именно вх. № *******/03.08.2023 г., както и номера на щетата.

ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД първо възразява, че преписка с вх. № 9969-49 от 2021 г. не съществува, признава наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „Тойота ****“. Признава, че по претенцията на ищеца е образувана щета № ********** и твърди, че по тази щета дружеството е заплатило обезщетение в размер на 7 000 лв. неимуществени вреди и 4358,18 лв. обезщетение за имуществени вреди и иска тези обстоятелства да бъдат признати за безспорни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С решение № 99 от 23.02.2023г. по а.н.д. № 2321/2022г. на РРС подсъдимият Д. И. И., с ЕГН********** е признат за виновен в това, че на 4

04.06.2022г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота“, модел „****“, с рег. № Р **** КК, нарушил правилата за движение по пътищата, като водач на МПС, не намалил скоростта и не спрял, не пропуснал движещия се по пътя с предимство колоездач И. В. И. -от гр.

Русе, като по този начин нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП, като бил длъжен, не пропуснал движещият се по пътя с предимство колоездач, в резултат на което, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. В. И. от гр.Русе, изразяваща се в многофрагментно счупване в горната трета на лявата голямопищялна и малкопищялна кост с излив на кръв в колянната става, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, поради което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

Съгласно чл. 300 от ГПК

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Със същата задължителна сила се ползва и решението на наказателния съд за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По тези съображения по делото е безспорно установеновиновното причиняване на ПТП от Д. И. И. на 04.06.2022г. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота“, модел „** *“, с рег. № Р **** КК което довело до причиняване на средна телесна повреда на И. В. И. от гр.Русе, изразяваща се в многофрагментно счупване в горната трета на лявата голямопищялна и малкопищялна кост с излив на кръв в колянната става.

С определение в открито съдебно заседание на 27.05.2024г. по настоящото дело съдът е признал за установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните, че към 04.06.2022 г. относно л.а. „Тойота ****“ с рег. № Р **** КК е имало валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството ответник ЗАД „ОЗК Застраховане“; образуването на щета с вх. № ********* при дружеството ответник по заявление на ищеца, както и че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е заплатило на ищеца И. В. И. обезщетение в общ размер на 11359,18 лв., от които 7000 лева – 5 обезщетение за неимуществени вреди и 4359,18 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Механизма на настъпване на процесното ПТП се установява от заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза:

Причината за произшествието от технически характер е навлизане на л.а.

„Тойота“ в коридора на движение на велосипеда, в опасната му зона за спиране. Геометричната видимост в района на произшествието е около и над 100 м. Произшествието е станало на прав, равен участък, с еднопосочно движение, през светлата част на денонощието. Времето е било ясно, видимостта към момента на произшествието е била отлична, а пътната настилка суха. В делото няма данни други участници в движението или препятствия да са ограничавали видимостта между двамата водачи. При тези данни е направен извода, че двамата водачи са имали обективна възможност да се възприемат взаимно от разстоянието на геометричната видимост. От данните в делото се определя, че към началото на удара велосипедът се е движил по дясната лента на южното платно на бул. „Липник“ със скорост около 12,6 км/ч. Южното платно е еднопосочно, за движение по посока от кръговото кръстовище с бул.„Цар Освободител“ към кръстовището с улиците „Дебър“ и „Лозен плаН.“ (към Олимп). Велосипедът се е движил по посоката, по която е разрешено движението на превозните средства по южното платно на бул. „Липник“. В района на произшествието, за посоката на движение на велосипеда няма пътен знак Б2, пред който той да трябва да спира. От данните в делото вещото лице определя, че времето за реакция на водача на велосипеда в конкретната пътнотранспортна ситуация - 0,9 сек е по-голямо от времето на възникване на опасност за движението от технически характер до момента на удара - 0,68 сек. Следователно в конкретната ситуация водачът на велосипеда не е имал възможност да започне спиране. Съгласно заключението в конкретната пътнотранспортна ситуация И. И. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране.