Решение № 19366 от 24.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7949/2023
- Вид
- Решение № 19366
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 40980 от 30.03.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 63024 от 22.05.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Определение № 26004 от 24.07.2023 · КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 20296 от 06.02.2024 · ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19366 гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110107949 по описа за 2023 година
Ищцата И. Р. Р. с ЕГН **********е предявила против [фирма] с ЕИК **** установителни искове за прогласяване недействителността на договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г., сключен с ответника, евентуално на клаузата за неустойка в чл. 8 от договора предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално заобикаляща закона, евентуално противоречаща на добрите нрави, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1772 лв., представляващо платено без основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане /съгласно уточнителна молба с вх. № от 18.04.2023 г./ Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 5000 лв., при уговорен фиксиран месечен лихвен процент от 3.400% или фиксиран годишен лихвен процент от 40.8 %, при ГПР от 49.367%, която се задължила да върне на 24 месечни погасителни вноски в размер на 308.10 лв. всяка. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава да представи на кредитора обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съобразно уговореното в ОУ, като при неизпълнение на последното задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в общ размер от 2973.54 лв., съгласно чл. 8 от процесния договор за заем. Ищцата изплатила на ответника сума в общ размер от 6772.24 лв. Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление на посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва.
1
Осъществена била хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП. Счита, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че неустоечната клауза цели още заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като същата не е била индивидуално уговорена между страните и заемателят не е могъл да повлияе на съдържанието й. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение, което е недопустимо предвид забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо иска да бъде установена недействителността на процесния договор за кредит, евентуално само на клаузата за неустойка, както и иск за връщане на платената без основание неустойка.
Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника [фирма].
Разпореждането по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 05.06.2023 г. – присъствен ден и срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 05.07.2023 г. По делото е постъпил отговор с вх. № 203987/17.07.2023 г., който е подаден чрез куриер и видно от приложената към него товарителница е подаден на 06.07.2023 г., т.е. след изтичане на срока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация е с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С определение от 24.07.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 5000 лв. и, че в нейна тежест е възникнало задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок в размер на 2973.54 лв.
Установява се по делото, че на 27.10.2020 г. страните са сключили Договор за паричен заем № *** към искане № 151418. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищцата на потребителски заем в размер на 5 000 лв., за срок от 24 месеца, с уговорен начин на връщане на предоставената по договора в заем сума на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 308, 10 лв. и дължима на 27-мо число на съответния месец в периода от 27.11.2020 г. до 27.10.2022 г., при месечен лихвен процент в размер на 3.400 %, годишен процент на разходите в размер на 49,367 %, посочено е, че общата дължима сума по договора възлиза на 7 394, 46 лв. Съгласно чл. 6 от договора същият следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или 2 ценна книга, издадена в полза на заемодателя. А според чл. 8 от сключения договор заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените в чл. 10, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 2973, 54 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.
По делото е приет като доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити, в който е посочено, че общо дължимата сума по договора е в размер на 7394, 40 лв., представляваща сбора от главница – 5000 лв. и лихва – 2394 лв. Посочено е още, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40, 8 %, а годишният процент на разходите е 49, 367%. Посочено е, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия се начислява неустойка в размер на 2 973,54 лв.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия е предвидено, че страните имат право за обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на следното обезпечение – гаранти – две физически лица, вскоя от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банко или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по покгасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В чл. 10, ал. 3 от Общите условия е предвиден, че заемодателят си запазва правото да еднолично и без да се мотивира , ако предоставеното обезпечение от заемателя не отговаря на условията чл. 10, ал. 1 и ал. 2 да откаже сключване на договор за заем.
Приет като доказателство е и погасителен план към договор № *** от 27.10.2020 г., в който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както и техния размер. Посочен е размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора за заем – 308,10 лв., разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение – 123,90 лв. и общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем – 432, 00 лв. В случай, че се издължат дължимите погасителни вноски и разсрочената неустойка платената от заемателя сума по договора би била в размер на 10 368 лв.
По делото са приети като доказателства разходен касов ордер от 27.10.2020 г., с който на И. Р. Р. е предоставена заетата сума от 5000 лв. и 12 броя разписки за платени суми от ищцата в полза на ответника.
По делото е прието като доказателство изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът обективно и достоверно дадено и го кредитира с доверие. От 3 заключението на вещото лице се установява, че при направена счетоводна справка по Договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г. в счетоводството на [фирма] платежните документи, представени от ищцата, са осчетоводени в счетоводството на ответника и общият размер на заплатените суми по договора от И. Р. Р. е в размер на 6 806, 00 лв.
Вещото лице е посочило още, че годишният процент на разходите е изчислен на базата за вноските за главница и договорна лихва в размер на 49, 36 %, но ако към неги се добави и неустойката по чл. 8 от Договора, то ще бъдат формирани допълнителни разходи в размер на 59, 47% и размерът на годишният процент на разходите ще бъде 108, 83 %. При извършената проверка в счетоводството и преглед на документацията експертът е установил още, че стойността на платените от И. Р. Р. суми за неустойка по чл. 8 от Договора е в размер на 1 982,40 лв.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, към по–леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. и др. /
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ищцата аргументи за нищожност на договора в неговата цялост поради непосочване на действителния годишен размер на разходите. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени всичките му елементи, на достъпен шрифт, безспорно е, че потребителят разполага с екземпляр от договора. Неоснователно е направеното от ответника твърдение, че предвидената в договора неустойка представлява скрита лихва, поради което следва да се счита като част от годишния процент на разходите, респективно, че не е посочен действителният размер на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.
4
1 ЗПК изрично изключва от обхвата на ГПР на разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая предвиденото задължение за заплащане на уговорената в чл. 8 от договора неустойка е за неизпълнение на договорно задължение на заемателя. Поради горепосоченото съдът намира, че предявеният като главен иск за нищожност на договора за паричен заем в неговата цялост поради противоречието му със закона, е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6635228-6260-44dd-bb72-21ef7de8f98a