Решение № 260029 от 14.10.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно търговско дело 301/2020
- Вид
- Решение № 260029
- Подписан
- 14.10.2020
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- БОЯН ПЕНЕВ ВОЙКОВ, СИЛВИЯ ЯЦОВА ПАВЛОВА, АНТОАНЕТА ЙОРДАНОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 155, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 1, т. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 260029 гр. Русе, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговска колегия, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия при участието на секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 301 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, чрез своя пълномощник юрк.
К. Х.-И., против Решение № 533/01.04.2020 г. по гр.д. № 3446/2019 г. на РС – Русе, в следните части:
1) В частта, с която е било признато за установено в отношенията между „Ю.Б.“ АД и ищците Е.Й.Й. и Д.В.Й., че са недействителни клаузите по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL35106/2008 – чл. 2 ал. 1, чл. 3 ал. 3 и ал. 5, чл. 13, чл. 23 ал. 1 и ал. 2, както и чл.
2 ал. 3 – в частта, даваща право на „Ю.Б.“ АД служебно да превалутира кредита в евро; чл. 3 ал. 1 и ал. 5 – в частта им, даваща право на „Ю.Б.“ АД едностранно да променя размера на лихвата по кредита.
2) В частта, с която е било признато за установено в отношенията между „Ю.Б.“ АД и ищците Е.Й.Й. и Д.В.Й., че споразуменията между Е.Й.Й., ЕГН ********** и Д.В.Й. ЕГН ********** от една страна и от друга страна „Б.Р.С.“ АД сключени към договор за кредит № HL35106/2008 са недействителни;
3) В частта, с която „Ю.Б.“ АД е била осъдена да заплати на Е.Й.Й. и Д.В.Й. надвзети суми по договор за кредит № HL35106/2008 в размер от 18 875,82 лв., за периода 24.03.2016 г. – 29.05.2019 г.; 5048,64 лв., за периода 15.03.2015 г. – 30.11.2015 г., и 2008,47 лв., за периода 30.11.2015 г. – 23.03.2016 г.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно действащата нормативна уредба съдът нямал право да наложи на страните фиксирана лихва вместо променлива. Районният съд не е приложил изключението на чл. 144, ал. 2 ЗЗП, без да се мотивира, като освен това било налице и изключението по чл. 144, ал. 3 от същия закон. Неправилни били изводите на съда за това, че кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове и че не е бил погасяван в същата валута. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд приел, че „Ю.Б.“
ЕАД е знаела за предстоящото увеличение на курса на швейцарския франк. Абсурден се явявал изводът на съда, че банката не носила последиците от валутния риск, защото при евентуално поевтиняване на швейцарския франк той щял да се понесе от нея, а при поскъпването – от кредитополучателя. Неправилен и необоснован се явявал изводът на първата инстанция, че клаузите по договора не били индивидуално уговорени. Първоинстанционният съд не е разгледал обстоятелството, че освен в швейцарски франкове банката предлагала кредити и в евро, и в лева, и в щатски долари, а кредитополучателите, при сключен договор за кредит в швейцарски франкове, са спестили по-високите лихви по кредити в евро и лева и този факт следва да бъде взет предвид при определянето на сумата, с която ищците твърдели, че са се обеднили. За ищците липсвало правен интерес да оспорват сключените допълнителни споразумения, с които е договорено значително намаляване на месечната им вноска спрямо първоначалната такава, защото по този начин ще настъпи влошаване на тяхното положение. Съдът не се е мотивирал относно основанието за нищожност на споразуменията съгласно чл. 366 ЗЗД, защото същите не представляват спогодби върху непозволен договор.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че осъдителният иск за сумата от 5 048,64 лв., претендирана за периода 15.03.2015 г. – 30.11.2015 г. е допустим, като не е взел предвид, че между ищците и „Б. Р. С.“ АД има предходен съдебен спор – гр.д. № 7130/2015 г. на РС – Русе и не е зачел формираната сила на пресъдено нещо по това дело, извършвайки процесуално нарушение. Иска присъждането на сторените разноски по производството за двете инстанции.
Въззиваемите страни Е.Й.Й.,
ЕГН: **********, и Д.В.Й., ЕГН: **********,***, чрез адв.
Р.К.,***, офис 6, са подали в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната жалба, като изразяват становище за нейната неоснователност, като развиват подробни съображения. Липсата на уговорка относно точния метод на изчисляване на лихвения процент и конкретни обективни условия за изменението му означава, че банката не може да променя този лихвен процент. Изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като във визираните от разпоредбата случаи не попадат клаузите за регулиране на валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута. Договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти. Кредитът не е бил усвоен в швейцарски франкове, а с разкритата блокирана сметка в швейцарски франкове банката осъществява „куха“ операция по определен от банката кръстосан курс купува/продава швейцарски франк за евро/лева. Жалбоподателят тенденциозно тълкувал приложимата към казуса практика на СЕС по подобни дела.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че на 02.04.2008 г. между „Ю. И Е. Д. Б.“ АД (сега „Ю.Б.“ АД) и въззиваемите Е.Й. и Д.Й. бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35106. В него било посочено, че на кредитополучателите се предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 50 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита. Курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формирал от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката. Кредитът щял да се усвои на два пъти – веднъж в размер на 12 260 евро за покупка на Апартамент, с идентификатор *** находящ се в гр. Р.****, с принадлежащите към него избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата, и втори път в размер на 37 740 евро – за други разплащания. В чл. 2 на Договора било уговорено, че кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Е.Й. в швейцарски франкове.
Същият се превалутира по друга, вече открита, сметка на кредитополучателката Й. в евро, чрез която всъщност се извършило и усвояването на кредита. За усвоения кредит в чл. 3, ал.
1 от Договора било посочено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на Договора БЛП на банката за такъв вид кредити бил 4,5%. Съгласно чл. 3, ал. 3 при просрочие или при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл. 3, ал. 5 било посочено, че действащият БЛП на банката не подлежал на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, при което банката уведомява кредитополучателя за новия размер чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Крайният срок на погасяване бил 324 месеца (или 27 години), като кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, находящ се в Приложение № 2 към
Договора. В чл. 6, ал. 2 било посочено, че погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, като било пояснено, че валутата е „швейцарски франкове“ и погасяването му се извършвало чрез превалутиране по курс „продава“ на швейцарския франк към евро на банката, който се формирал от официалния курс „купува“ за евро към лева на банката, разделен на официалния курс „продава“ на швейцарския франк към лева на банката за съответния ден. В чл. 6, ал. 3 се съдържала клаузата, че ако по време на действието на Договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променял автоматично. В чл. 13 от Договора било посочено, че банката си запазва правото по време на действия на договора да променя своята Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Договора кредитополучателите декларирали, че са запознати и са съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по договора, може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви. В ал. 2 кредитополучателите декларират, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 21-23 от Договора, както и че са съгласни с настъпването им.
На 15.04.2008 г. страните подписват приложение към договор за банков кредит № HL35106 от 02.04.2008 г. в което страните вписват, че датата на усвояване на кредита е 15.04.2008 г. и към датата на усвояване на кредита валутният курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД към евро е 1,617282931666, като определеният при този валутен курс кредитен лимит в швейцарски франкове по договора се равнява на 80 865 швейцарски франка. Погасителният план към приложението предвиждал съответните анюитетни вноски, които били изчислени и заплащани в лева, като в този смисъл е и отговорът на вещото лице в даденото от него заключение по въпрос № 4 от експертизата, според който ищците са закупували швейцарски франк по курс продава на банката за швейцарски франк към лева в деня на операцията.
На 03.04.2008 г. ищците закупуват недвижим имот: апартамент № А, в гр. Р., *** с идентификатор № *** и учредяват договорна ипотека върху имота за обезпечение на дълга по договор за банков кредит № HL35106/02.04.2008г.
На 13.05.2010 г. Е.Й.Й. е уведомена от банката и „Б.Р.С.“ АД (л.32) за това, че на 30.06.2008г. вземането на банката по договора за кредит е прехвърлено на последното дружество, което става нов кредитор на Й., както и че кредитът може да продължи да се погасява чрез осигуряване на средства по същата банкова сметка – ***: ***, BIC: ***ителен ефект и спрямо новия кредитор.
„Б.Р.С.“ АД уведомява Е.Й.Й., че след 07.07.2008 г. „Ю. И Е.
Д. Б.“ АД увеличава БЛП за швейцарски франкове с 0,5 процентни пункта и в тази връзка се увеличава месечната вноска по кредита (л.57). Аналогично уведомление е направено и за увеличаване на лихвата с 1 процентен пункт считано от 10.10.2008 г. (л.58).
На 12.03.2008 г. и на 13.05.2010 г.
Е.Й.Й. и Д.В.Й. сключват споразумения с „Б.Р.С.“ АД относно изпълнението на договор за банков кредит № HL35106/2008 г. В последното страните констатират, че размера на редовната главница по договора е 82 320,24 швейцарски франка. Страните се съгласяват, че Кредитополучателя ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, като заплаща намалени месечни вноски в размер на 370 швейцарски франка, като след изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва.
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, в което разяснява методологията по която банката е определяла своя БЛП, който най-общо е бил определян като сума от пазарни лихвени измерители (Юрибор, Либор), рискова премия и разходи на банката по привличане на паричен ресурс. Рисковата премия се определя в зависимост от суапа за кредитно неизпълнение (Credit Default
Разпечатката съдържа 37 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6633f0c-7209-4939-97d9-56a0a8840ebd