Решение № 756 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120106706 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Ж. И. с ЕГН **********, са адрес гр.Бургас, ***, чрез адвокат К. К. от АК - Бургас, против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1 250 лева - представляващи частичен иск от общото посочено вземане от ответника в Централен кредитен регистър, описано като суми по кредит с идентификатор: 474025, сума в лева: 2 741 лева, дата на разрешаване: 25.10.2012г., с балансова експозиция 5 595 лева към дата: 31.07.2024г

С нарочна молба е уточнено от ищеца, че иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 1 250 лева представляващи част от законната лихва с общ размер от 2 993,73 лева, начислена за периода 26.02.2008г. - 06.11.2024г., върху главница от общо 1640,44 лева, които суми са предмет на изпълнително дело № *** г. на ЧСИ З. З., образувано по изпълнителен лист от 04.09.2009г., издаден по гр.д. № 6684/2008г. на СРС, 75-ти състав, за главница от общо 1640,44 лева, от които 848,59 лева дължима по договор за потребителски кредит от 20.12.2006г. и 791,85 лева, дължима по договор за потребителски кредит от 20.01.2007г. и законната лихва върху главниците от 26.02.2008г., като общия размер на законната лихва за този период е описан в съобщение изх.№ 44607/ 06.11.2024г., лист 380 от папка 3 от изп.д. № ***г. на ЧСИ З. З..

В исковата молба се сочи, че за съществуване на вземане на ответника ищецът е разбрал от справка в ЦКР на БНБ, като се оспорва както сключване на договор за такова вземане, така и поради евентуалното му погасяване по давност.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като неостнователна.

1

Излагат се твърдения, че вземането е установено с изпълнителен лист издаден на 04.09.2009 г. по гр.д. № 6684/2008 г. по описа на СРС75 състав, въз основа на който от кредитора „Кредибул“ АД е било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ З. З., с рег. № ** при КЧСИ, още през 24.02.2010 г. Посочва, че в изпълнителното производство са били поискани и предприемани своевременни изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана периодично. Доколкото изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г. (с оглед задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС), се изразява становище, че погасителната давност е започнала да тече след 26.06.2015 г. и към момента не е изтекла, с оглед предприеманите действия в изпълнителния процес. С тези аргументи се иска отхвърляне на претенцията. Ангажирани са доказателства.

В хода на процеса е направено уточнение от ищеца, че цедираното вземане в полза на ответното дружество от страна на първоначалния кредитор, по което е образувано изп.д.№ ***г. на ЧСИ З. З., не е идентично с обявеното в ЦКР. Затова счита, че вземането не съществува. На следващо място посочва, че длъжникът не е уведомен за цесията и не са предприети валидни процесуални действия от цесионера, с които да е прекъсната давността.

Ангажирани са писмени доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства находящи се в приложеното изпълнително дело № ***г. на ЧСИ З. З., същото е образувано по изп.лист от 04.09.2009 г. издаден въз основа на решение по гр.д.№ 6648/2008 г. по описа на РС-София в полза на КРЕДИБУЛ АД срещу ищеца К. Ж. И. за вземания по договор от 20.12.2006 г. в размер на сумата от 1129.92 лв. включващи 848.59 лв. главница, 281.33 лв. – възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.02.2008 г., както и вземания по договор от 20.01.2007г., в размер на 791.85 лв. – главница и 143.43 лв. – възнаградителна лихва, ведно със законна лихва от 26.02.2008 г., до окончателното изплащане и разноски от 82.61 лв. държавна такса и 163 лв. – адвокатско възнаграждение.

От представения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че на 26.02.2010 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, направено е проучване на неговото имущество и на 06.04.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На същата дата е изпратена отново покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника чрез лице съгласно да приеме съобщението – М. П., на 10.04.2010г. Ново запорно съобщение е връчено на 08.09.2010 г., по молба на взискателя. На 11.01.2013 г. от „Кредибул“ АД е поискано отново налагане на запор върху трудови възнаграждения на длъжника.

Във връзка с подадена молба за придобиване на вземанията от цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД, дружеството е конституирано като страна – взискател с постановление от 22.01.2013 г. и е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение. Молби за предприемане на следващи действия по изпълнението са депозирани от взискателя на 20.11.2014 г., 02.06.2015 г.

Постъпили са суми от запор на трудово възнаграждение на 16.07.2015 г. – отнесени за такси по изпълнението, както и на следните дати: 17.09.2015 г., 29.09.2015 г., 13.10.2015 г., 13.11.2015г., 17.12.2015г., 15.02.2016 г., 02.03.2016г.,08.04.2016г., 26.07.2016г., 12.08.2016г., 27.10.2016г., 16.11.2016 г., 09.12.2016 г., 07.02.2017г., 27.04.2017г., 04.07.2017г., 10.08.2017г., 16.08.2017г,

01.09.2017г.,

31.10.2017г.,

10.01.2018г,

19.02.2018г.,

20.03.2018г.,

2

12.04.2018г.,21.06.2018г. 03.10.2018г. 23.11.2018г., 18.01.2019г., 15.03.2019г.

От взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД е депозирана молба за налагане на запор на трудовите възнаграждения на длъжника от 19.11.2018г., както и от 09.12.2019г.

С постановление от 15.02.2019 г.е извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми.

На 12.12.2019 г. отново е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 12.03.2020 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на конкретни действия по изпълнението.

Постъпили са суми от запор на трудово възнаграждение на 13.08.2020г., 03.11.2020г.

На 21.07.2021 г., 10.11.2022 г., 17.05.2023г.11.01.2024г.09.07.2024г., 02.10.2024г. и 23.04.2025г. отново са депозирани молби от взискателя за предприемане на конкретни действия по изпълнението.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.

На първо място следва да се посочи, че липсата на идентичност на подадената в ЦКР информация с посочените суми в изпълнителния лист е ирелевантна за настоящия процес, който касае оспорване на изпълнението на конкретно изпълнително основание.

С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г.

Съгласно приетото тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГК погасителната давност се прекъсва включително от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че изпълнителното действие годно да прекъсне давността е извършено първоначално с образуване на изпълнителното производство и респ. изпратената покана за доброволно изпълнение от 2010 г. След поканата 3 от 26.02.2010 г. по изпълнителното дело не са предприемани действия от 08.09.2010 г. до 11.01.2013 г., като в този период е била запазена висящността на изпълнителния процес по изп.д.№ ***г г. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение № 2 / 2023г. от 04.07.2024 год., на ОСГТК на ВКС е възприето, че погасителната давност се прекъсва дори и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Затова от значение за настоящия случай е дали от датата, на която е започнала да тече нова давност, респ. в който е прекъсвана давността до предприемане на следващо действие по изпълнението, прекъсващо давността, е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно от доказателствата по изпълнителното производство, за релевантния в настоящия процес период след 26.06.2015г., по делото са постъпвали периодични молби от взискателя и давността е прекъсвана, като към настоящия момент не е изтекла. След 2015 г. действия по изпълнението са предприемани, като видно от материалите по изпълнителното дело от взискателя са отправяни периодично молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника в рамките на определени изпълнителни способ, с които е била прекъсвана давността съгласно т. 10 от Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

С оглед изложеното, съдът приема, че към момента на подаване на исковата молба не се установява погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца относно уведомяването за извършената цесия. На първо място, длъжникът е уведомен в хода на процеса за сключения договор и задължението за плащане на новия кредитор. Също така съдебния изпълнител е извършил проверка на предпоставките по чл. 429 ГПК и с нарочен акт е конституирал цесионера като взискател във висящия изпълнителен процес, като по негови молби е продължил и изпълнението. Съдът не споделя становището, че исканията за предприемане на изпълнителни действия не са годи да прекъснат давността, поради липса на доказателства за уведомяване на длъжника. Следва да се посочи, че съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Доколкото давността в изпълнителния процес е свързана с поведението на кредитора, а цесионерът придобива това качество със сключване на договора (в отношенията си със стария кредитор), то всички искания за предприемане на действия в хода на изпълнението са годни да прекъснат давността. Още повече, че в случая не се установява за изпълнение от страна на длъжника.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи плащането на сумата от 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ: