Определение № 428 от 18.06.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 234/2024
- Вид
- Определение № 428
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428 гр. Шумен, 18.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500234 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение № 1237/20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1220/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд между Районен съд – Шумен и Районен съд – Оряхово за разглеждане на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, депозирано от ЗК „Лев инс“ АД гр. София срещу Р. Р. В. за сума в размер на 5135,73 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на пострадало лице за имуществени вреди, причинени виновно от длъжника.
За да прекрати образуваното пред него производство, РС – Оряхово е приел, че не е местно компетентен да разгледа заявлението, тъй като настоящият адрес на длъжника е в с.
....., обл. Шумен.
РС – Шумен, на който делото е изпратено за разглеждане е приел, че длъжникът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП. Посочил е, че се претендира регресно право и същото възниква на деликтно, а не договорно основание. Длъжникът не е страна по застрахователния договор, като правоотношението му със застрахователя е на основата на непозволеното увреждане. ПоР. това, заключил, че подсъдността не се определя от нормата на чл. 411, ал. 1, изречение второ от ГПК, а съобразно изречение първо на тази разпоредба, предвиждаща, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника.
След като се запозна с писмените доказателства по делото и съобрази приложимия закон, настоящият състав на Окръжен съд – Шумен намира, че местно компетентен да се произнесе по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е Районен съд – Оряхово.
1
Повдигнат е спор за местна подсъдност между районни съдилища, които принадлежат към различни по-горни съдилища, поР. което, съобразно нормата на чл. 122 от ГПК, компетентен да се произнесе по спора е Окръжен съд – Шумен, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото – ШРС.
Окръжен съд – Шумен споделя изводите на ШРС, че в случая не се касае за заявление срещу лице, имащо качеството „потребител“. Чрез депозиране на заявлението, застрахователят реализира регресното си право по чл. 410 от КЗ срещу причинителя на вредата. Тоест, отговорността на длъжника не е породена от клаузи на застрахователен договор, а е резултат от негово противоправно поведение – същият е делинквент. Правото на регрес на застрахователя не произтича от сключен договор за застраховка, а от закона.
Застрахователното правоотношение, по което длъжникът не е страна, се явява преюдициално спрямо предмета на делото. След като отговорността на длъжника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма качеството потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл.
2, ал. 2 от КЗ. ПоР. това, същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП.
В заключение – местната подсъдност, в случая, се урежда от разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изречение първо от ГПК /ред. ДВ бр. 100/2019 г./, според която заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника. Видно от изготвената справка от Регистър „НБД“ е, че длъжникът Р. Р. В. е с постоянен адрес в гр. Мизия, обл. Враца.
С оглед изложеното, Окръжен съд – Шумен намира, че компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от ЗК „Лев инс“ АД срещу Р. Р.
В. е Районен съд – Оряхово, а не Районен съд – Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Застрахователна компания „Лев инс““ АД гр.
София с ЕИК ......., представлявано от В.В.И. и П.В.Д. срещу Р. Р. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Мизия, обл. Враца, ул. „......“ № 17, е РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО.
ИЗПРАЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд
–
Оряхово за продължаване на
Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд – Шумен, по приключилото ч.гр.д. № 1220/2024 г., за сведение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3