Решение № 1083 от 15.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Варна, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Д. като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110106116 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д. СТ. К. срещу ЮЛ. ИЛ. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 850 евро, представляваща незаплатена главница по запис на заповед от 24.07.2017 г. с падеж на 01.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6737/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.

По твърдения в исковата молба, на 24.07.2017 г. в полза на ищеца бил издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 850 евро с падеж на 01.07.2018 г. На посочената дата вземането станало изискуемо, но плащане по ценната книга не било извършено, поради което ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, издадени по ч.гр.д. № 6737/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20208950402186 по описа на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 в КЧСИ. След връчване на книжата ответницата възразила срещу дължимостта на вземането по заповедта за незабавно изпълнение, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявения установителен иск. Същият поддържа, че възражението е неоснователно, доколкото записът на заповед е редовен от външна страна и автентичността му не е оспорена, респ. обективира подлежащо на изпълнение изискуемо задължение.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на 1 предявения установителен иск и претендира разноски за заповедното и исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е издател по процесния запис на заповед, че документът е редовен от външна страна, както и че не е извършила плащане по него. Счита, че не дължи такова. В тази връзка поддържа, че не е получила реално от ищеца сумата от 850 евро, за което е издаден записът на заповед, а е подписала същия с уговорка ищецът да открие персонален акаунт на свое име в инвестиционна компания, в която да преведе въпросната сума с цел да получава рентен доход срещу така направената инвестиция, при което записът обезпечава ищеца, в случай че инвестицията се окаже губеща.

Твърди, че тя няма достъп до въпросния акаунт и не отговаря за изпълнението на сключения договор между ищеца и инвестиционната компания, а се явява единствено спонсор на инвестицията. Отделно твърди, че последната е била печеливша и ищецът е получавал съответната месечна рента в продължение на една година, респ. не е възникнало уговореното условие по каузалното правоотношение, което да обуслови плащането по ценната книга.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск.

Аналогични твърдения са наведени и в депозираното пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК.

В открито съдебно заседание ответницата пояснява, че тя, като спонсор на ищеца по договора за международна инвестиция, единствено е свела до знанието му информацията за възможността да инвестира в тази компания, като сумата от 850 евро е внесена от ищеца по сметка на компанията чрез неговия акаунт, открит там, респ. е следвало да получава печалба от така направената инвестиция. Твърди, че понеже ищецът узнал за инвестиционната компания от нея, помежду им е постигнато съгласие тя да обезпечи евентуалните негови загуби, ако инвестицията му се окаже губеща, чрез процесния запис на заповед.

Ищецът поддържа исковата молба и оспорва наведените от ответната страна твърдения, вкл. сключването от него на договор за международна инвестиция, откриването на акаунт на негово име, превеждането на сумата от 850 евро и получаването на месечна рента. Оспорва изрично и съществуването на такава международна компания. Твърди, че той единствено е подписал форма за регистрация (заявка за откриване на акаунт), но такъв акаунт изобщо не е открит. Прави и възражение за нищожност на представеното споразумение за членство, сключено между него и посочената международна компания, поради липса на съгласие на компанията. В тази връзка се позовава на липсата на положен подпис от представител на компанията.

В депозирани писмени защити всяка от страните излага правни съображения, съобразно събрания по делото доказателствен материал.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на 2 правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6737/2019 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на подадено на 03.05.2019 г. заявление от Д. СТ. К. срещу ЮЛ. ИЛ. Д. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесната главница в размер на 850 евро по запис на заповед от 27.07.2017 г., като вземането е оспорено чрез своевременно подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и установителният иск е предявен от заявителя в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните менителнично правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.

Според задължителните указания, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

В разглеждания случай ответницата е навела твърдения, че процесният запис на заповед обезпечава печалбата на ищеца по алеаторен договор от 24.07.2017 г., сключен чрез нейно съдействие (посредничество) между ищеца и трето за спора лице – международна инвестиционна компания, по силата на който ищецът е инвестирал 850 евро в компанията с цел получаване на рентен доход от там. При така предприетата конкретна защита срещу иска и цитираните по-горе задължителни тълкувателни указания, в тежест на ответницата е да докаже сключването на въпросния алеаторен договор между ищеца и третото лице при посочените условия, както и получаването на съответната месечна рента по договора в продължение на една година, тоест печалбата на ищеца от рисковата негова инвестиция, която би изключила правата му по ценната книга, издадена за обезпечаване на тази печалба.

Безспорно между страните е, че помежду им е налице валидно възникнало правоотношение по редовен от външна страна запис на заповед от 24.07.2017 г. за сумата от 850 евро, че падежът на задължението по 3 ценната книга е настъпил, както и че ответницата не е извършила плащане по него.

Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на приложения по делото запис на заповед от 24.07.2017 г. (л. 5) с издател е ответницата Ю.Д. и поемател ищецът Д.К., съдържащ наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно обещание за заплащане на посочената сума пари, падеж на определен ден – 01.07.2018 г., място на плащане и на издаване в гр. Варна, бул. ***, дата и подпис на издателя. В документа е обективирана и разписка за получаване на сумата по записа от страна на неговия издател, която обаче не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане по менителничния ефект, респ. не опорочава абстрактната сделка (арг. от т. 4д от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

От съдържанието на ефекта е видно, че са налице всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити, поради което записът на заповед отговаря на изискванията за действителност и валидно обвързва страните по възникналото въз основа на него менителнично правоотношение.

Изискуемостта на вземането на ищеца по записа в размер на сумата от 850 евро е настъпила на посочения в документа падеж - 01.07.2018 г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 417 ГПК на 26.04.2021 г.

Спорно е наличието на твърдяното от ответницата каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, както и сбъдването на уговорените по това правоотношение условия за упражняване правата на ищеца по ценната книга.

За установяване на тези спорни обстоятелства ответницата е представила заверени за вярност преписи от документи на английски език, придружени с превод на български (л. 21-28), а именно: регистрационен формуляр за участие в международна маркетингова програма и споразумение за членство между „Ай Ем Пи Юръп естаблишмънт“ и Д. СТ. К..

В регистрационния формуляр са попълнени лични данни на ищеца Д.

СТ. К.; данни за акаунт, вкл. потребителско име и име на спонсор – ответницата Ю.Д.; данни за участие – избран междинен пакет за членство (850 евро); съдържание на пакета с избрана опция „макро ваучер“ и „печалба от сандалово дърво в продължение на 10 месеца“, както и избрани курсове на обучение „BigU Academy” и “SA Academy”. Формулярът е двустранно подписан от ищеца, като участник, и ответницата, като спонсор. В документа е пояснено (с отбелязване под мястото на подпис), че с полагането на подписа от участника същият удостоверява, че предоставената от него информация е вярна, и потвърждава желанието си да се присъедини като участник в „Ай Ем Пи Юръп“, а спонсорът потвърждава, че участникът е подписал документа и закупил пакет за участие, както и че плащането е получено.

Видно от съдържанието на споразумението за членство от дата 24.07.2017 г., неговата цел е да удостовери, че участникът е съгласен да внесе членски внос на „Алфацрипт“ ООД, за да добие пакети за участие преди официалното стартиране на Ай Ем Пи Юръп, като „Алфацрипт“ ООД приема плащания временно, преди началото на Ай Ем Пи Юръп, и не носи отговорност за направените вноски. Отразено е още, че внесеният членски внос е направен от името на участника с цел продажба на членски пакет за Ай 4

Ем Пи Юръп. Според споразумението участникът се ангажира да приеме ползването на временно закупено членство преди официалното стартиране, както и да положи всички усилия да представлява Ай Ем Пи Юръп по професионален и утвърден начин, а Ай Ем Пи Юръп, от друга страна, възнамерява да съдейства на члена, с оглед получаване на търговска изгода.