Решение № 531 от 15.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - М.А при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - М.А

Административно наказателно дело № 20262120201436 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на З. М. З., ЕГН: **********, от ********, чрез пълномощника си адв. А. С. А., АК Стара Загора, против Наказателно постановление № 25-0769-004651/08.01.2026г. на началник-група в ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро/200 лева, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25.56 евро/49,99лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, като се представлява адв.

А., който поддържа жалбата. Моли се и за присъждане на разноски.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител. В постъпило заедно с административно – наказателната преписка становище се изтъкват доводи в насока законосъобразност на НП, като са направени също така искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 19.07.2025г. около 11:40 часа, в Община Бургас, Автомагистрала А-1, в посока от гр.София към гр.Бургас, на 358,500 км., З. М. З., ЕГН: **********, управлявал автобус „Евобус Сетра Ц 316“, с регистрационен номер ********, собственост на „ЖЕС ГРУП“ ООД, ЕИК: 123751498. Водачът се движел на недостатъчно разстояние от движещия се пред него автобус с регистрационен номер ********, който намалил скоростта си и допуснал ПТП с последния. Водачът напуснал мястото на ПТП, тъй като приел, че от него няма пострадали лица.

АНО е приел, че с горните действия З. М. З., ЕГН: ********** е извършил следните нарушения:

1. Водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. ПТП , с което виновно е нарушила чл.23, ал.1 от ЗДвП;

2. Участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро/200 лева, а за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25.56 евро/49,99лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

По отношение на нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП:

В случая се касае за вменено на жалбоподателя извършено нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното 2 платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че поведението на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл.23, ал.1 ЗДвП, което се установява от разпита на актосъставителя З. Д. в съдебно заседание, от наличния по делото снимков материал, обективиран върху CD на л.28 от делото и от приложения по делото протокол за ПТП. Ето защо, след като жалбоподателят не е успял да избегне настъпване на удар между управлявания от него и предно движещия се автомобил, той е нарушил правилата за движение по ЗДвП, в частност чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 200 лв. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и следователно определянето му не подлежи на преценка. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 200 лева. Така посоченото наказание е посочено императивно от законодателя, поради което не може да бъде изменяно.

По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП:

Съгласно чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП /посочена като нарушена правна норма/ водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва да се установи, че то не е уведомило компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и от ПТП са пострадали хора.

В конкретния случай безспорно се установява, че водачът е спрял с цел установяване на настъпилите щети и е установил, че от същото няма пострадали лица, което е било констатирано и от придружаващо групата медицинско лице. Този факт се извлича както от обясненията на самия З., дадени в изготвеното непосредствено след случая сведение, така и от показанията на актосъставителя Д.. В този смисъл поведението на жалбоподателя е несъставомерно по така дадената правна квалификация. Доказателства, които да оборват тези твърдения на жалбоподателя не се събраха. На практика, цялото обвинение в съдебната фаза се крепи единствено на показанията на актосъставителя, който посочва единствено, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, което е наложило същият да бъде върнат на местопроизшествието от органите по контрол. Дори самият актосъставител посочва обаче, че в автобуса е присъствало медицинско лице, което е удостоверило липсата на наранявания на пътниците. При това положение и доколкото разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗДвП въвежда задължение за водачите, участник в пътнотранспортно произшествие с пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, съвсем правомерно жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП. Действително, впоследствие при извършен преглед на пътниците в болнично заведение е установено, че 4-ма от тях имат 3 контузии. Видно от наличната по делото докладна записа /л.21 от делото/ и констативен протокол за ПТП /л.14-15 от делото/ обаче, се касае за контузии без директна травма и отворена рана, поради което и предвид предходната констатация на медицинско лице за липса на пострадали лица, няма как да се приеме, че жалбоподателят е можел да извърши преценка, че пострадали в случая са налице респ. да извърши преценка, че следва да уведоми органите на МВР. Поради изложеното и няма как да се приеме, че е налице субективен елемент във връзка с извършване на нарушението, доколкото при липса на знание за пострадали лице от ПТП-то, няма как да се очаква от жалбоподателят да съобрази, че следва да уведоми контролните органи.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В тази връзка следва да се изтъкне изрично, че последващото установяване на евентуални пострадали лица по никакъв начин не влияе на субективната страна на деянието и субективните възприятия на жалбоподателя при настъпване на ПТП.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.

С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО със становището по делото, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 70 евро. С оглед на изхода на делото на АНО следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата възнаграждение в окончателен размер на 35 евро. Предвид правната и фактическа сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и изхода на делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение също в размер на 35 евро. В тази връзка, съдът отчете, че делото не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, като разглеждането му приключи в едно съдебно заседание, в рамките на което беше разпитан един свидетел.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-004651/08.01.2026г. на началник-група в ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя З. М. З., ЕГН: ********** от *********, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро/200 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-004651/08.01.2026г. на началникгрупа в ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя З. М. З., ЕГН:

********** от *********, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25.56 евро/49,99лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.

ОСЪЖДА З. М. З., ЕГН: ********** от *********, да заплати на ОДМВР гр.Бургас сумата от 35 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас, да заплати на З. М. З., ЕГН: ********** от *********, сумата от 35 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________