Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1395 от 25.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 893/2024
Вид
Определение № 1395
Подписан
25.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, Явор Данаилов

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1395 гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500893 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.130 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№12745/07.10.2024г. чрез ГОРС до ВТОС от страна на К. М.

М. с ЕГН**********, с адрес: с.Поликраище ул.“ Общ.Г.Оряховица(адв.М. И. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново ул.“Васил Левски“№27 вх.В против Определение№1343/31.07.2024г. по гр.дело№1630/2024г. на ГОРС, с което исковата молба като процесуално недопустима е върната на ищцата К. М. М. и е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

Недоволен от атакуваното определение е останал жалбоподателката-ищца, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения за наличие на правен интерес от иска, тъй като за вземането за издръжка за м.юни.2024г. има образувано изп.производство, въпреки плащането на сумата и от това произтичали вреди за ищцата като разноски по изп.дело, тежестта на наложените и запори и др. Счита, че ГОРС не бил взел предвид, че тази извънсъдебна защита не би могла в същата степен да защити правата на К. М. М., тъй като ако не бъде постановено решение по предявения отрицателен установителен иск, което със сила на присъдено нещо да обвърже страните, то ответникът отново би могъл да заведе изп.лист пред друго ЧСИ/ДСИ за същия период, съответно да бъде образувано ново изп.дело срещу К. М. М. и тя отново да бъде „натоварена“ с разноски, въпреки че била платила цялата издръжка на сина си навреме. Изпълнителното дело било все още висящо(ЧСИ Ив.Цанкова отказвала да прекрати делото), което обуславяло правният и интерес от предявяването на отрицателния установителен иск – съдът да се произнесе със сила на присъдено нещо да се установи, че сумата от 300.00лв., представляваща издръжка за м.юни.2024г., не се дължи от К. М. М., поради изплащането и от нейна страна. Неправилно според жалбоподателката е съждението на ГОРС, че никъде не се твърдяло, че кредиторът по вземането оспорвал плащането. Напротив, плащанията се оспорвали от кредитора от самото образуване на изп.дело за периода от 04.12.2023 г. до настоящия момент. След като по изп.дело се претендирало плащане на издръжка за този период, то следователно кредиторът не признавал извършените плащания от К. М. М. и бил налице правен спор. Освен това се посочва, че разпоредбата на чл.433 1 ал.1 т.1 ГПК би била приложима, ако взискателят не оспорвал направеното плащане, а такова оспорване е налице след като за тези суми е било образувано изп.дело. Спорът не може да бъде решен извънсъдебно. Настоява за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По аргумент от чл.130 изр.II от ГПК препис от частната жалба не е връчван на другата страна.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение№1301/01.12.2022г. по гр.дело№2651/2022г. на ВТРС, на основание чл.50 от СК бракът между М. Н. М. и К. М. М. е прекратен с развод по взаимно съгласие, като бащата М. Н. М. е получил родителските права спрямо ненавършилото им пълнолетие дете М. М.ов М. с ЕГН**********, а майката на детето К. Н.а М.а, е получила право на лични отношения с детето М.

М.ов М. и се задължила да плаща издръжка на сина си М. М.ов М. в размер на 200.00лв.

Впоследствие с Протоколно определение№297/20.03.2024г. по гр.дело№2517/2023г. ГОРС е одобрил постигнатата спогодба между М. М.ов М. с ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител М. Н. М. и К. М. М., като К. М. М. се задължила да заплаща на непълнолетното си дете М. М.ов М. с ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на М. Н. М., ежемесечна издръжка в размер на по 300.00лв., като сумата от по 235.00лв., тя следва да превежда по сметката на бащата на детето М. Н. М., а останалата част от по 65.00лв., трябва да превежда по сметката на детето си М. М.ов М.. Сумата от по 200.00лв., която К.

Н.а М.а е дължала преди увеличението, е плащана от нея навреме и редовно, както е констатирано и в самата спогодба по делото.

М. М.ов М. с ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на М. Н. М. се снабдява с изп.лист от 30.04.2024г. по гр.дело№2517/2023г. на ГОРС за сумата от по 300.00лв. - месечна издръжка считано от 04.12.2023г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Въз основа на молба и изп.лист се образува изп.дело№20248960400592 при ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС срещу длъжника К. М. М., с което се претендира изплащане на издръжка за целия период от завеждане на исковата молба за увеличение на издръжката 04.12.2023г. до образуване на изп.дело - м.юли.2024г. вкл. и за м.юни.2024г. С образуване на делото е изпратена ПДИ с изх.№010495/09.07.2024г. до длъжника(получена на 19.07.2024г.) и са били наложени запори върху банковите сметки и труд.възнаграждение на длъжника.

Съдебното производство по гр.дело№1630/2024г. е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от К. М. М. с ЕГН**********, с адреОбщ.Г.Оряховица(адв.М. И. от ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново ул.“Васил Левски“№27 вх.В против М. Н. М. с ЕГН**********, в качеството му на родител-баща, упражняващ родителските права спрямо М.

М.ов М. с ЕГН********** - двамата с адрес: с.- Общ.Г.Оряховица. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е извършила погасяване на дължимата от нея издръжка за м.юни.2024г. чрез плащане по банков път, с платежни нареждания от 04.06.2024г. – 2бр. са преведени на 04.06.2024г. сумата 235.00лв. по сметката на бащата М. Н. М., с посочено основание „издръжка на М.“ и също на 04.06.2024г. сумата 65.00лв. по сметката на сина М. М.ов М. с основание „издръжка“(общата сума по банковите преводи за изплащане на издръжка за м.юни.2024г. е в размер на точно 300.00лв.), като е представено е и Извлечение от банкова сметка на К. М., издадено от „УниКредит Булбанк“АД).

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена(на 07.10.2024г., а съобщението за атакуваното определение е връчено на 01.10.2024г.) в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съобразно чл.6 ал.2 от ГПК предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищцата, съдържащо се в исковата молба, при което се търси от съда дължимата помощ/съдействие. Именно това съдействие от съда е обусловено от предявения от ищцата иск(твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум) и съответно предприетата от ответника защита(наведените възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск или насрещен иск). Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдяните от ищцата факти и обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска, съответно преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите твърдения на ищцата и искането, с което сезира съда.

Ищцата основава иска си на твърдението, че след одобрената от съда спогодба(с последиците на влязло в законна сила съдебно решение), с което се задължила да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете, е започнала доброволното и изплащане, като ежемесечно е извършвала плащанията по банкови сметки – с титуляри бащата(законен представител на детето) и детето.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това означава, че право на такъв иск активно процесуалнолегитимиран субект е този с качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. Такъв отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на новонастъпили факти, от които длъжникът черпи права и които изключват изпълняемото право(плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност и др.). Ищцата-длъжник излага твърдения, че е изпълнила своите задължения преди образуване на изп.производство срещу нея.

Така, образуваното изп.производство(взискателят-ответник не признава извършеното плащане с оглед предприетите последващи действия по принудително изпълнение) след извършеното плащане обуславя наличието на правен спор.

Плащането на сумата/сумите по изпълнителното основание в периода след приключване на съдебното дирене безспорно представлява такъв факт и обуславя правния интерес на ищцата, респ. допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК. Правната сфера на ищцата се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора-взискател изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание ищцата има интерес да установи с оглед упражняване на свои в случая имуществени права, за които произнасяне по погасителния ефект на направеното от нея плащане правомощие има съдът, а не съдебният изпълнител.

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна. В тази връзка, настоящият 3 състав счита, че следва да отмени Определение№1343/31.07.2024г. по гр.дело№1630/2024г., с което ГОРС е върнал искова молба, подадена от страна на К. М. М. и е прекратил производството по гр.дeло№1630/2024г. на ГОРС, като върне делото на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение№1343/31.07.2024г. по гр.дело№1630/2024г. на ГОРС .

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4