Решение № 390 от 08.10.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Русе, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П.

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен П. Въззивно гражданско дело № 20254500500382 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнение към същата от Б. П. Г. против Решение № 471/21.03.2025 г. по гр. д. № 3666/2023 г. по описа на Районен съдРусе, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Р. Ц. М. и Я. И. М. са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр. Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп.директор на АК, с адрес: гр.Русе, ул. ********, с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1109, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, от 04.12.2012 г., която сграда по предходен титул за собственост – нот.акт за собственост № 42, т.III, дело 588, вх.рег.№ 1084/05.02.2006 г. на СВ-Русе, е описана като състояща се от две стаи с антре в 1 етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре, по давностно владение и наследство от И.И.М., б.ж. на гр.Русе, починал на 04.12.2020 г., при права: ¾ ид.ч. за Р. Ц. М. на основание давностно владение и наследство и ¼ ид.ч. за Я. И. М. по наследство. Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост. В жалбата е посочено, че жалбоподателката иска от съда да се постанови ново решение, с което да се признае, че правото на собственост върху процесния имот е изцяло нейно и да се отменят атакуваните от същата два нотариални акта.

Претендира разноските и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Р. Ц. М. и Я. И. М., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд- потвърдено.

Претендират се разноски за въззивното производство.

От фактическа страна и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Р. Ц. М. и Я. И. М., с която е предявен против жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в гр. Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на изп.директор на АК, с адрес: гр.Русе, ул.********, с площ 189 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1109, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, заедно с построената в имота Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, от 04.12.2012 г., която сграда по предходен титул за собственост – нот. акт за 2 собственост № 42, т.III, дело 588, вх.рег.№ 1084/05.02.2006 г. на СВ-Русе, е описана като състояща се от две стаи с антре в етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност т № 129, т.I, н.д.№ 84/20.03.2023 г. на Нотариус Г.Г., с рег. № 221 и район на действие РС-Русе.

Установено е по делото, че ищците са наследници по закон на И.И.М., б.ж. на гр. Русе, починал на 04.12.2020 г., като Р. М. е негова преживяла съпруга, а Я. М. – негова дъщеря.

Установено е, че с нотариален акт за замЯ. на недвижим имот № 29, н.д.

№ 77/1973 г. по описа на нотариус при Русенски районен съд, Ц.Д.С. прехвърля на А.Д.Д. и Н.Т.Д. една къща по ул. ********* в гр. Русе, състояща се от две стаи и антре в етажа и намиращите се под тях две бечови стаи с антре, разположени в ъгловата част на дворното място в имота, заедно с ½ ид.част от цялото дворно място, представляващо имот план. № 29А в кв.7 по плана на гр. Русе, „Новата махала“ с пространство 302 кв.м.

Не е спорно по делото, че за същия имот, описан като находящ се на ул.

********* в гр. Русе, наследодателят на ищците И.И.М. /по време на брака си с Р. М., сключен на 21.01.1989 г./ се е снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение № 51, н.д. № 41/01.02.2006 г. по описа на нотариус Г.Г., рег. № 221. Още на 09.02.2006 г. имотът е деклариран като негова собственост и в Община Русе с подадена Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ. След смъртта на наследодателя Декларация по чл.14 от ЗМДТ е подала и ищцата Р. М..

По делото са представени и приходни квитанции за заплащан данък за имота и такса битови отпадъци първоначално от наследодателя на ищците /от 2006 г./, а след смъртта му и от неговите наследници.

Установено е, че в периода 2005 г. – 2012 г. наследодателят на ищците е отдавал спорния имот под наем на различни лица – Ц.Б.Н., Н.Л.В., М.Я.М..

През 2022 г. имотът е отдаден под наем от ищците на лицето Х.Щ.Х. за срок от 5 години, като последният от 2021 г. има регистриран настоящ адрес в гр.Русе, ул. *********.

По делото са ангажирани и писмени доказателства за това, че след 2013 г. партидата за вода към „ВиК“ ООД-Русе в имота се е водила на името на 3

И.М., както и че имотът е бил застрахован от ищците от 2019 г. до 2024 г. включително.

Ответницата представя по делото саморъчно завещание от 09.07.1980 г., с което Н.Т.Д. завещава на съпруга си А.Д.Д. цялото си имущество. На 18.02.1987 г. бившият собственик на имота А.Д.Д. от своя страна е направил саморъчно завещание, с което завещава на втората си съпруга С.Г.П., с която сключват граждански брак на 07.03.1987 г., цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е обявено от ответницата Б.Я.Г. на 14.03.2023 г. С нотариално завещание № 1, н.д.№ 1/11.02.2019 г. по описа на нотариус Р.Б. и район на действие РС-София, С.Г. П.-Д. завещава цялото си имуществовсички нейни недвижими имоти, в т.ч. апартамент в гр. София, земеделски гори и земи в землището на гр. Вършец, движими вещи, ценни книжа, спестовни влогове и друго имущество, придобито от нея, на Б. П. Г.. С Нотариален акт № 129, н.д.№ 84/20.03.2023 г. по описа на нотариус Г.Г., Б. Г. е призната за собственик по завещание на спорния имот. В самия нотариален акт са описани само горните две завещания: на Н. Д. в полза на А.Д. и на А.Д. в полза на С. П..

Установено е, че на 07.07.2023 г. и ищците се снабдяват с Нотариален акт № 55, н.д.№ 170/2023 г. по описа на нотириус Р.Л., за собственост на процесния имот – ¾ ид.части за Р. М. по давностно владение и наследство и ¼ да Я. М. по наследство от И.И.М..

По делото е разпитан свидетелят И.П., който твърдял, че докато наследодателят на ищците И.М. бил жив, постоянно ходил в къщата му под „Охлюва“. През 2004 г. свидетелят монтирал гардероб в една от стаите, боядисали лявата стая, сменили прозорците, в първата стая монтирали четирикрилен гардероб с надстройка. В двора на къщата занесли тухли, с които построили нова тоалетна, а през 2020 г. укрепили една наклонена стена вдясно. В имота имало и квартиранти. През всичките години свид. П. не бил виждал друг собственик да живее в имота, нито бил виждал да идва жена от София. От 2014 г. до 2020 г. двамата с наследодателя на ищците постоянно били заедно и свидетелят взел участие във всички вътрешни освежавания по къщата. Ремонтите се извършвали предимно през лятото. И.М. стопанисвал имота отпреди 2000 г., като от време на време имало наематели. И. правил и укрепване на кухнята и банята в къщата, сял зеленчуци, в имота имало кайсия, 4 круша, лози.

Свид. К.М. от своя страна заявил, че собственик на имота на ул. „Даскал Христаки“ бил вуйчо му И.М. от 1995-96-97 г. Помагал му в ремонта на този имот, като всяка година до смъртта му по 2-3 пъти ходили там за по ден-два и все правили по нещо. Укрепили едната стена, като изляли доста бетон, вътре правили изолации, в банята сменили някои плочки, бойлера, сменили черчеветата по прозорците. И. лепил тапети, направил шахта, наел свои познати да ремонтират покрива. Свидетелят не си спомнял друг да е живял в имота, освен наемателите, които през годините се сменяли.

Свид. И. Н. - собственик на съседния имот от есента на 2004 г. изнесъл данни, че когато купил къщата, видял собственика на съседната къща – А., който му се представил, че му е комшия, както и жена му С., която била от София. Повече тази жена свидетелят не бил виждал. След смъртта на А. имотът започнал да стопанисва И., съпруг на ищцата, който му оставил телефонния си номер, за да може свидетелят да му звъни при възникнал проблем. Свидетелят му звънял, когато се скъсала жица и паднала на оградата.

И. винаги работел с още един или двама души. Той направил външна тоалетна с яма, сменил оградата от едната страна на имота, а от другата подменил с дървена, оправил съборения комин, излял бетон, защото къщата цялата била нацепена, на втория етаж направил баня, сложил бойлер. Имало много и различни наематели в имота допреди година. И. си берял гроздето от асмите, правил вино. От 1995 г. до смъртта си той стопанисвал имота. Свидетелят не бил виждал ответницата никога там.

Свидетелят Н.М. заявил, че познавал ответницата от началото на 90-те години. До 2006 г. той придружавал баба си, когато ходела на гости на баба С. в София. Същият знаел, че Б., която е племенница на С., има имот в гр. Русе.

С. многократно споделяла, че милее за имота си, че й е приятно като идва в Русе, затова идвала редовно. След смъртта на съпруга си споделяла, че са започнали проблеми с въпросния имот, че получавала заплахи.

Синът на ответницата – свид. Д.Г. изложил твърдения, че майка му има имот в гр. Русе, че бил ходил 6-7 пъти с леля си С. и с майка си в този имот.

Майка му го била придобила след смъртта на леля си през 2020 г. От 2004 до 2013-2014 г. Той бил идвал в имота, возил майка си и леля си в летния период, които отсядали в къщата, като С. спокойно влизала там. Свидетелят не бил 5 влизал, оставял ги пред къщата за 2-3 дена и си заминавал. Същият не знаел някой да е живял в къщата през този период. С. явно имала ключ и редовно си седяла там.

Съгласно императивната норма на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а на неговата правилност - само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.

Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този случай диспозитивното начало и състезателността като доминиращи принципи на гражданско-процесуалното право следва да отстъпят пред принципа на служебното начало. /т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че ищците са се легитимирали успешно като собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследство за първата ищца и по наследство за втората от техния наследодател И.М.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.