Решение № 339 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110211414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Т., срещу електронен фиш (ЕФ) № 8505268706 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се иска обжалваният ЕФ да бъде отменен, като са изложени подробни аргументи за неговите неправилност и незаконосъобразност. Отправена е претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на дружеството, който заявява, че поддържа жалбата и отново моли съда да постанови решение, с което да отмени ЕФ, в условията на евентуалност да приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя възнагражение.

1

Софийски районен съд, като обсъди доводите на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„***, ЕИК ***, е търговско дружество, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление: ***, ***“ № 10, представлявано от управител А.Т.. Дружеството притежавало ППС – влекач „***“, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На 13.04.2022 г., в 14:33 ч. ППС се движело на територията на Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Нарушението било установено (заснето) с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.

Горната фактическа обстановка беше установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по законния ред на чл. 283 НПК.

Същите са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага подробно им аналитично обсъждане (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК). При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Отговорността на дружеството е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП: "Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание - тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.

Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по 2 платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък - път А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход.

Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, като редакцията на тази разпоредба към 13.04.2022 г., когато е заснето процесното нарушение, предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, а не както в процесния случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този тип нарушения, процедурата е регламентирана в чл. 189е, ал. 1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. В тази връзка съдът намира, че в този случай административнонаказателното производство е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с издаване на НП, а не както е извършено в процесния случай само с издаването на ЕФ.

Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да санира допуснатото процесуално нарушение с обратна сила.

3

Следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, докато с нормата на чл.179, ал.Зб ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. В тази връзка както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни.

Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Нарушен е императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на утвърдената от закона процедура.

Последното, т.е нарушаването на правото на защита на санкционираното лице се приема за съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално основание.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 вр. ал.

1 ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Същият е представляван в производството от юрисконсулт, който от своя страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190,00 (сто и деветдесет лева).

Съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, както и предвид направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно – 130,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8505268706 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на „***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Т., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати в полза на „***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Т., сума в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5