Определение № 357 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. София, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600406 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 22 НПК .

Образувано е по жалба на защитника на осъденото лице С. М. С. против определение от 14.03.2025 г. на СГС,НО,22състав, по н.ч.д.№ 7026/2024 г., с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване .

В жалбата са изложени множество съображения против определението като постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения.В подкрепа на посочените доводи се твърди ,че съдът безкритично е приел доклада от ИСДВР и становището на Началника на СЦЗ.Излагат се множество съображения,с които се обсъждат посочените становища ,като се заключава,че всички те са положителни за осъденото лице.Това са обстоятелствата свързани с оценката на рецидива и редуцирането на рисковите точки,обстоятелствата относими към режима,при които се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ и положителните характеристики на лицето. Счита се ,че не би следвало да се взема предвид обстоятелството,че е наложено наказание на осъденото лице. Това се е случило във времето,през което лицето е чакало разглеждането на молбата му за условно предсрочно освобождаване.Като изрично се посочва ,че разглеждането му от първия съд е закъсняло с пет месеца.Намира за неправилни изводите на първия съд ,че УПО следва да бъде съобразяван с остатъка на наказанието.За тези аргументи се позовава на чл.439а ал.3 НПК.

Като посочва,че осъденото лице е преосмислило поведението и това следва от неговото поведение, от установеното че е със запазен капацитет за ресоциализация.По тези съображения защитата счита , че определението на първия съд не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК.Затова предлага да бъде отменен обжалвания съдебен акт и постановено определение ,с което лицето бъде условно предсрочно освободено.

1

Съдът като съобрази изложеното в жалбата , атакувания съдебен акт и данните по делото намери следното :

Жалбата е неоснователна по отношение правилността на обжалваното определение.

Атакуваното определение е правилно, обосновано и по същество законосъобразно .

Изводите на съда почиват на представените доказателства от Затвора в гр.София и досието на осъденото лице.Те са били правилно и коректно разчетени от съда.

Относно: времето на постъпване в затвора, срока на изтърпяното и оставащото за изтърпяване наказание са приложени доказателства от МП ГД “ Изпълнение на наказанията „ Затвора София, а в затворническото досие са налични всички данни за лицето и неговото поведени по време на пребиваването на осъдения в пенитенциарното заведение .

Към 14.03.2025 г. на о.л С. С. е оставало да изтърпи 1 година 10 месеца и 22 дни. О.л. е постъпило в затвора на 22.03.2002 г.Лицето е било осъдено на доживотен затвор, което наказание е било заменено с определение на СГС с „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години.

Първото изискване за условно предсрочно освобождаване е налице тъй като фактически лицето е изтърпяло повече от една втора от наложеното наказание.

Относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, които кумулативно трябва да са налице, а именно осъдения да е дал доказателства за своето поправяне, подлежат на преценка всички приложени документи,които съдът е приел и разгледал.

Естествено ,че основно място сред тях заема доклада от затвора в София.В него е посочено,че риска от рецидив първоначално е бил определен на 88 точки като впоследствие е занижаван и към настоящия момент е – 46 т. При престоя му в затвора са отчетени множество положителни промени по всички зони.Като гранични зони са отчетени настоящо правонарушение , управление на финанси и доходи и междуличностни проблеми.Рискът за сериозни вреди за обществото е среден и нисък такъв за самия него , служители и останалите лишени от свобода.

В доклада за дифиринцирано психлогическо изследване като прогноза и препоръки се посочва ,че актуалния психичен статус на лицето е в норма.

Общата оценка на криминогенните нужди е в много ниски стойности,което предполага благоприятна прогноза за ресоциализация .

В съдебно заседание св. Т. Г., представител на Началника на Затвора, е представила Заповед №016 /21.01.25 г. за налагане на дисциплинарно наказание на о.л. С. С. , от Началника на ЗО „Казичене“. Последната е заявила пред съда ,че мнението на Началника на Затвора е ,че молбата за УПО следва да бъде оставена без уважение.Това мнение е формирано от обстоятелството за извършеното нарушение и проведеното дисциплинарно наказание и обстоятелството ,че все още не е заменен режима от общ към лек режим.

2

Въззвиният съд отчита ,че промяната на режима е само една възможност и положителна предпоставка при преценка на обстоятелствата от значение за поправяне на осъденото лице като с такова значение, дори по- голямо са оценените рискове за обществото при освобождаване на лицето предварително от Затвора.

Въззивният съд намира ,че в представените документи от затвора са налице разминавания по този въпрос. В доклада от затвора в София изготвен от ИСДВР ЗО „Казичене „ ,подписан и от НС ЗО „Казичене „ се посочва ,че рискът от е „среден за обществото и нисък“ за осъденото лице , служители и останалите лишени от свобода.В доклада за дифиринцирано психлогическо изследване на осъденото лице е изразено становище,че риска нисък. Като следва да се обърне внимание,че има съществена разлика относно това дали риска е среден или нисък за да може да се направи по – категоричен и ясен отговор дали действително има „ благоприятна прогнозата за ресоциализация „.

Поради това този съд счита ,че доклада за дифиринцирано психлогическо изследване на о.л. о.л. С. С. страда от известна неясното по отношение направения актуален психичен статус на лицето.При наличие на разлика в двата доклада относно този съществен въпрос отнасящ се до поправянето на осъдено лице не би могло да се направи категоричен извод,че лицето се е поправило и следва да бъде освободено предсрочно.

Затова и изводите на съда,че не е налице втората предпоставка,а именно наличие на убедителни данни за поправяне и превъзпитание са правилни и обосновани. Вътрешното убеждение на съда е правилно формирано ,защото е въз основа на коректна интерпретация на приложените документи за статуса на осъденото лице.

При извършената проверка съд не намери пропуски на съда при обсъждане на обективните данни съгласно материалния закон или нарушаване на процесуалния закон при провеждане на процедурата по условно предсрочно освобождаване.

По тези съображения съдът не намери основание за отмяна или изменение на обжалваното определение.

Ето защо и на основание чл. 440 ал.2 НПК,Апелативен съд – София , Наказателно отделение , 9 състав ,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 14.03.2025 г. на СГС, НО, 22състав, по н.ч.д.№ 7026/2024 г., с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лице С. М. С..

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4