Решение № 1545 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20264430101473 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от И. М. И.***, ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Плевен, ул. Петко Войвода №10, вх. В, ет.2, ап.5 срещу „ ВИ. Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

**** искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 08.05.2021 г. и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 93,35 евро /след направено изменение на иска/, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните по делото е сключен Договор за кредит № ****/08.05.2021 г. по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 200.00 лв., по който договор са предоставени допълнителни услуги и предвидена неустойка, както и застрахователна премия. Твърди се, че ищецът е изпълнил всички задължения по договора за кредит- Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Излага се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, които не са включени в ГПР. Твърди се, че ако 1 са били включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Сочи, че получаването на кредита при предлаганите условия предполагало предоставянето на обезпечение, което е следвало да бъде включено в ГПР и невключването му е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Излага, че ГПР имало единствено цифрово изражение, което било незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Твърди, че клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че уговорката е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Излага, че таксата за експресно разглеждане на документите представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като същата следвало да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. Сочи се, че с тази сума, реално се увеличавала печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Твърди и, че неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Излага, че изискванията за предоставяне на обезпечение по договора били напрактика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.Сочи, че неустойката по своя характер притежавала санкционна функция, но не зависела от вредите от това неизпълнение, а целяла да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), с което се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната функция, което противоречило на принципа на добросъвестността. Счита, че начислената неустойка е накърнява добрите нрави и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване.

Твърди, че тъй като същата е включена наред с основното задължение по погасителния план то същата не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикалял закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Излага, че нищожността на клаузите е пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане и неустойка за непродоставено обезпечение.

Счита, че процесния договор е недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не 2 съдържал информация относно начина на формиране на ГПР, а същият бил посочен единствено като процент. Сочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК давал основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното счита, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума за главница, които вече били заплатени на заемодателя. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага, че допълнителните такси и неустойки са включени в погасителния план.

Претендира присъждане на разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата е платила процесните суми и договорът независимо от това дали е действителен или не, е изпълнен. Сочи и, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК.

Оспорва твърденията на ищцата касателно недействителността на договора за кредит и отделните негови такси. Излага, че дефиницията на понятието „годишен процент на разходите" по договор за потребителски кредит, начинът на изчисляването му, включително компонентите, от които се определя, са нормативно установени н Глава пета на ЗПК. Сочи, че според определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че в ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Навежда доводи, че в §1, т.

1 от ДР ЗПК е регламентирано, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси." Излага, че 3 след като ГПР се изчислява по законоустановена формула, то не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика" по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. Сочи, че в случая ставало въпрос за законоустановена формула по определяне размера на ГПР, а не за посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР.

Твърди, че след като методиката за изчисляване на ГПР е определена от закона и предвижда кои компоненти задължително следва да се съдържат при определяне на размера й, а не се изчислява по преценка на кредитора за всеки конкретен случай, неправилно административния орган е приел, че същата следва да бъде „ясно разписана" в договора за кредит. Излага, че съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Сочи, че неустойката предвидена в Договора е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в тридневен срок от усвояване на сумата по него, заемателят не представи предвидените обезпечения. Счита, че след като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависила от едно несигурно бъдещо събитие, то правилно същата не била включена в размера на ГПР. Излага, че таксата за експресно разглеждане е допълнителна такава, която клиентът доброволно избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Сочи, че експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, а предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество и не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. Твърди, че фактът, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславяло нищожност на целия договор. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузата, регламентираща такса за експресно разглеждане на документи. Сочи, че същата представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Твърди, че цената на услугата е резултат от осъществена от ответника насрещна престация, поради което било неприемливо твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга е уговорена в противоречие с добрите нрави.

Оспорва твърденията на ищцата за недействителност на клаузата за неустойка в процесния договор за паричен заем. Излага, че същата била предвидена за 4 неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Твърди, че предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинявало неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Сочи, че неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Оспорва твърдението, че неустойка е неравноправна. Излага, че за да бъде неравноправна клаузата трябва да е неравнопоставена - да не е индивидуално уговорена между страните по договора.Твърди, че процесният договор е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е била дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Сочи, че таксите за всички услуги, събирани от ответника, са регламентирани в Тарифа на „ВИ. Кредит" АД, с която ищцата се е била запознала и съгласила, съобразно текста на чл. 11 от представения от нея договор за паричен заем. Сочи, че застраховките към договори за кредит с „ВИ. Кредит" АД се сключват с трето лице - „Инстинкт" АД, като тези застраховки не били във връзка или по повод Договорите за паричен заем. Твърди, че предмет на застраховките били рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които били настъпили в резултат на непредвидено и неочаквано събитие - злополука.