Определение № 289 от 11.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно частно търговско дело № 20215001000880 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

От „Б. М.“ АД е обжалвано Определение № 260848 от 26.08.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 11315/2020 г., в частта му, с която това дружество е било осъдено, да заплати на „К. А. Ц.“ ЕООД сумата 5 995.85 лева, представляваща „заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съответстващо на материалния интерес относно прекратената част от производството“.

Става въпрос за поискани от ответника и присъдени разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а материалният интерес, спрямо който производството е било прекратено, е в общ размер на сумата 173 326.90 лева. Според чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за защита на този интерес е точно в размер на сумата 5 995.85 лева с включен ДДС, колкото е присъдил и окръжният съд.

Сумата е съответна на частта от общо платеното от ответника адвокатско възнаграждение от 6 276 лева с включен ДДС, което на свой ред е било съответно на общо защитавания от ответника материален интерес от 160 481.20 лева, също определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Признанието на иска е в случая без значение, защото основанието за прекратяване на част от производството (чл. 8, ал. 1 ЗМТА) е без правна връзка с евентуално даден от ответника повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК).

Затова Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260848 от 26.08.2021 г., постановено от Старозагорския 1 окръжен съд по т. д. № 11315/2020 г., в частта му, с която „Б. М.“ АД, ЕИК *********, е било осъдено, да заплати на „К. А. Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 5 995.85 лева, представляваща „заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съответстващо на материалния интерес относно прекратената част от производството“.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2