Присъда № 127 от 01.06.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 127/01.06.2023г. по НЧХД № 3906/2021г. по описа на ПРС ХХІІн.с.

Частният тъжител П. АТ. Д., ЕГН ********** от гр. Пловдив, е повдигнал обвинение против подсъдимия К. Р. К., ЕГН ********** от с.

Черноземен, и същият е предаден на съд за престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 05.12.2019г. - 09.12.2019г., включително, в гр.Хисаря, обл. Пловдив, и в с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, местността „Дебелата кория“, в условията на продължавано престъпление е наклеветил П. АТ. Д., ЕГН **********, от гр. Пловдив, като е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П. АТ. Д., че извършил нерегламентиран лов, както следва:

- на 05.12.2019г. в гр. Хисаря пред служители на Сдружение „Ловнорибарско дружество“ – гр. Хисар е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П. АТ. Д., че извършил нерегламентиран лов, и - на 09.12.2019г. в с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, местността „Дебелата кория“, пред служители на Горско стопанство „Хисар“ е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П. АТ. Д., че извършил нерегламентиран лов.

В съдебното производство не е приет за съвместно разглеждане предявен от тъжителя Д. против подсъдимия К. граждански иск.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Т., поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение, като приема, че спрямо доверителя му е осъществен състав на престъплението клевета, че подс. К. бил разгласил позорно обстоятелство за П.Д., че на 17.11.2019 г. извършил нерегламентиран лов. Намира, че събрания по делото доказателствен материал подкрепя обвинението и моли за признаване подсъдимия за виновен и налагане на наказание глоба в максималния предвиден в НК размер.

В подадената тъжба се моли Съда да се присъди на процесуалния представител на тъжителя адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Частният тъжител П.Д. изразява съгласие със заявеното от своя повереник, като допълва че на дата 17.11.2019 г. имал право да бъде в месността „Дъбиците“ и да извършва ловна дейност, защото имал издадена индивидуална бележка за ловуване.

Защитникът на подсъдимия К. - адв. Й.Д., изразява несъгласие с фактите посочени в тъжбата и в пледоарията на повереника на частния тъжител. Прави анализ на доказателствения материал по делото и твърди, че подсъдимият не е изложил неверни обстоятелства пред служители на „Ловнорибарско дружество“ – гр. Хисар. Излага довод, че отразеното в сигнала от 05.12.2019 г. е истина, което изключвало целта за разгласяване на 1 позорни и неверни обстоятелства от страна на подсъдимия и аргументира несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Навежда доводи още, че в съответствие с Европейската практика и в качеството си на председател на „Ловно-рибарско сдружение“ – с. Черноземен, подсъдимият е имал не само право но и задължение да подаде сигнал за извършените от тъжителя нарушения. В заключение моли тъжбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, съобразно представени договори за правна защита.

Подсъдимият К.К. изразява съгласие със заявеното от своя защитник, като моли да бъде оправдан.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К. Р. К. е роден **, живущ в **, б., б.г., неженен, средно образование, **, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият и тъжителят се познавали, тъй като и двамата членували в Ловно-рибарска дружинка с. Черноземен към Ловно-рибарско дружество „Средна гора“ - гр. Хисаря. П.Д. бил председател на тази ловна дружинка до 2019-та година, когато подс.К.К. бил избран за председател на същата. Това се случило, защото членовете на дружинката не били доволни от действията на Д., свързани с извършване на лов през седмицата, което водело до неуспешни ловни излети през почивните дни за дружинката. По този повод се провели няколко общи събрания на Ловно-рибарска дружинка с. Черноземен и на едно от тези събрания било взето решение П.Д. да бъде изключен от Сдружението. Това решение на общото събрание на Ловно-рибарска дружинка с.Черноземен било разгледано от Управителния съвет на Ловно Сдружение „Средна гора“ - гр. Хисаря. След изслушване на ръководството на ловната дружинка с. Черноземен, на П.Д. и на останалите членове на дружинката, на 28.02.2020г., Управителния съвет на Ловно Сдружение „Средна гора“ - гр. Хисаря взел единодушно решение да изключи от членския състав на Ловно-рибарско дружество /ЛРД/ „Средна гора“ – гр. Хисаря, П.Д. за срок от две години.

Именно заради породеното недоволство в дружинката от действията на Д., след неколкократно обсъждане на проведените общи събрания на Ловнорибарска дружинка с. Черноземен, в качество си на нейн председател, подс. К. на 05.12.2019 г., заедно с други членове на ловната дружинка, подали до Т.Х., „**“ и член на управителния съвет на Ловно-рибарско дружество „Средна гора“ - гр. Хисар, уведомление за извършени нарушения от членове на тяхната дружинка. Уведомлението било изпратено с цел да се изиска съдействие и вземане на мерки съгласно Устава на дружеството, за недопускане извършване на по-нататъшни подобни нарушения.

Сигналът бил против свидетеля Л.А., тъжителя П.Д. и лицето И.А.. В 2 него, конкретно срещу тъжителят се споменавало за две извършени нарушения. Било отразено, че на 17.11.2019 г. в района на месността „Дъбиците“ К.К., Д.Ц. и Д.Р. видели П.Д. заедно с Л.А. да извършват нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета. Било посочено: „На 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. от нашата дружинка извършват нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета, което е установено на място от председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р..“.

Срещу П.Д. в сигнала още се сочело, че на 01.12.2019г. заедно с Л.А. и И.А. отново извършвал нерегламентиран лов, като, когато забелязали към тях да приближават ловци от ловната дружинка те се оттеглили в ловището на съседна ловна дружинка, което било предпоставка за възникване на конфликт между Ловно-рибарска дружинка с. Черноземен и съседната им ловна дружинка. Описано било следното: “На 01.12.2019 г. историята се повтаря, този път с участието на П.Д., И.А. и Л.А., които след като забелязват, че ловци от дружинката приближават към тях с цел забележка, че отново са в нарушение, тримата избягват срещата и се преместват в ловището на съседната дружинка – с. Долна Махала, което пък може да ни създаде конфликти и със съседни дружинки, което не желаем.“

Този сигнал бил подаден на 05.12.2019 г. и регистриран същият ден в Ловно-рибарско дружество „Средна гора“ - гр. Хисар.

На посочената в сигнала дата - 17.11.2019г., ловно-рибарската дружинка с.Черноземен провеждала групов лов на дива свиня, в който лов ЧТ П.Д. не взел участие. Ловът приключил рано, около 10 ч. Същият ден около обяд подс.К.К. и св.Д.Р., намирайки се в землището на с.Черноземен, в близост до местността „Дъбиците“, забелязали две лица с пушки и с пуснати ловни кучета да ловуват. От разстояние около 100-150 метра от тях, те разпознали тъжителя П.Д. и св.Л.И.А.. В близост възприели и автомобила на ЧТ Д., марка „УАЗ“, зелен на цвят. Подсъдимият и св.Р. решили да не се приближават до ловците и да не разговарят с тях, за да не предизвикат конфликт, който би могъл да ескалира. Свидетелят Д.Б.Ц. не бил заедно с подс.К. и св.Р., но той самостоятелно също забелязал двамата ловци – ЧТ Д. и св.А., да ловуват в местността „Дъбиците“.

През 2019 г. тъжителят П.Д. работел като ** на линейка в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД гр. Пловдив, звено „Автотранспорт“. Той управлявал специализиран автомобил, линейка, марка „Ситроен“ с рег. № **. Този автомобил се управлявал още и от колегата му св.А.Г.Д., с когото се редували на смени. Около 25-то число на всеки месец се изготвял графикът за работа за следващия работен месец. Той се изготвял от св.Д.А.У., който бил ръководител на звено „Автотранспорт“ в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.

Пловдив. Според месечния график за м.ноември 2019 г. на **ите към звено „Автотранспорт“ за датата 17.11.2019 г., тъжителят П.Д. бил на работа по 123 часово дневно дежурство, което се осъществявало за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч. Същото обстоятелство, че на 17.11.2019 г. Д. бил на работа и осъществявал трудовите си задължения по управление на специализирания автомобил линейка „Ситроен“ с рег. № ** било отразено и в Присъствената форма за работно време на звено „Автотранспорт“ към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив за м.ноември 2019 г. Тази присъствена форма се попълвала отново от св.Д.У., като според него в нея се отразявало действително отработените дни от служителите в звено „Автотранспорт“ и по принцип били възможни различия с изготвения месечен график.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от обясненията на подс.К.К., от показанията на свидетелите Д.В. Р., Д.Б.Ц. и отчасти от показанията на свидетелите А.Г.Д., Д.А.У., Р.А.А. и Л.И.А., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

При преценка на наличните доказателства, съдът, на първо място, кредитира изцяло обясненията на подсъдимия К.. Съобразно константната съдебна практика и теорията, обясненията на подсъдим имат двуяка природа – те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ. Съдът прие да ползва като обективни и достоверни изцяло обясненията на подс.К.К., в които той описва подробно за познанството му с тъжителя, членуването им в една и съща ловна дружинка, влошените отношения между членовете на дружеството и предишния председател Д., в т.ч. относно освобождаването му от председателски функции и подаването на процесния сигнал от 05.12.2019 г., като не отрича, че действително е подал посочения сигнал и изложил в него всички горепосочени твърдения.

Доказателственият спор е очертан основно относно факта дали тъжителят Д. на датата 17.11.2019 г. е бил в местността „Дъбиците“ в землището на с.Черноземен на лов или е бил на работа, като от 7,30ч. сутринта до 19.30 ч. вечерта да е изпълнявал трудовите си задължения като водач на линейка в звено „Автотранспорт“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. За изясняването на това обстоятелство са налице противоречиви доказателства. От една страна са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.В. Р. и Д.Б.Ц., а от друга страна са представените писмени даказателства - присъствена форма за работното време на звено „Автотранспорт“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за м.ноември 2019г. и пътен лист за дата 17.11.2019г. за водач П.Д., както и показанията на свидетелите Д.А.У., Р.А.А. и Л.И.А.. По този въпрос съдът прие, че около обяд на датата 17.11.2019 г. тъжителят П. АТ. Д. е бил на лов в местността „Дъбиците“ в землището на с. Черноземен. За това съдът се довери на обясненията на подсъдимия К., които се потвърждават от показанията на св. Р. – доколкото и двамата твърдят, че лично са видели тъжителя и св. Л.А. да ловуват, възприели ги да носят ловно оръжие и били пуснали ловни кучета – гончета.

Подсъдимият и св. Р. разпознали в близост до двамата ловуващи Д. и Л.А. и 4 колата на ЧТ Д., марка „УАЗ“. В този смисъл са и показанията на св. Ц. – цитиран в процесния сигнал от 05.12.2019 г. като очевидец на твърдения „нерегламентиран лов“ от тъжителя на дата 17.11.2019 г. В показанията си св.Ц. сочи, че през 2019г. многократно е засичал тъжителят Д. да бракониерства. Показанията на свидетелите Д.В. Р. и Д.Б.Ц. съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви сами по себе си, така и едни с други. Затова и показанията на тези именно свидетели съдът прецени като логични и достоверни. Тези свидетели са незаинтересовани, нещо повече същите са посочени от тъжителя и от техните показания той е искал да се ползва за доказване на обвинителната си теза.