Решение № 46 от 10.04.2018, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 46 гр. Пазарджик, 10.04.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Г.

Младенова като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 130/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „Биофуел“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 6, вх. 2, ет. 2, чрез адв. К. Х. ***, срещу

С.М.Б., ЕГН ********** – ЕТ с фирма „Вълчановата къща – С.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. „Цар Асен І“ № 16, за заплащане на сума в общ размер от 176 026.85 лева, от които: 1) 172 170 лева – главница по Договор за заем от 01.10.2015 г.; 2) 1 188.21 лева – договорна възнаградителна лихва в размер на 3 % върху заемната сума за периода от предоставяне на съответната част от главницата до датата на падежа за връщане – 31.12.2015 г., както и 3) 2 668.64 лева – обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 172 170 лева, за периода от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на иска – 06.07.2016 г., на основание чл. 79 вр. чл.

240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 06.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако се отхвърлят исковете за общо 176 026.85 лева на посоченото договорно основание, ищецът претендира същата тази сума от 176 026.85 лева, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като получена без правно основание. Претендират се съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото исково и в обезпечителното производство по т. д. № 106/2016 г. на ОС – Пазарджик.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.10.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, по силата на който ищецът, като заемодател, се задължава да предаде на ответника, като заемополучател, сумата от 150 000 лв., а последният да я върне в срок до 31.12.2015 г. По-късно страните се договорили устно заемната сума да бъде увеличена на 183 170 лв., като всички останали уговорки оставали същите.

Тази сума ищецът е предоставил на части по банковата сметка на ответното дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД, като били преведени суми, както следва: 1/ на 05.10.2015 г. – 29 000 лв. 2/ на 06.10.2015 г. – 29 000 лв. 3/ на 07.10.2015 г. – 25 600 лв. 4/ на 08.10.2015 г. – 29 000 лв.

5/ на 09.10.2015 г. – 29 000 лв. 6/ на 13.10.2015 г. – 13 000 лв. 7/ на 15.10.2015 г. – 28 570 лв. (или общо до този момент 183 170 лева).

На 20.10.2015 г. ответникът е върнал по банков път по сметка на ищеца сумата от 9 600 лв., а на 21.10.2015 г. – още 1 400 лв., като изрично е посочил в основанието на превода „връщане на заем по договора“, с което ищецът заявява, че ответникът признавал, че такъв договор съществува между страните. След този момент няма върнати суми от ответника. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за заем, ответникът дължи 3 % годишна лихва върху заемната сума. Ищецът посочва, че дължимата договорна лихва за период, считан от всяка вноска – до датата, на която сумата е следвало да бъде върната в пълен размер, а именно 31.12.2015 г., възлиза на 1 188.21 лв. Мораторната лихва върху остатъка от главницата в размер на 172 170 лв., изчислена на база законната лихва, за периода от 01.01.2016 г. – датата, следваща падежа на задължението за връщане – до датата на предявяване на настоящия иск 06.07.2016 г. възлиза на сума от 2 668.64 лв. Ищецът излага, че е изпращал покани за връщане на заемните средства до ответника, чрез писма с обратни разписки, на 26.01.2016 г. и на 16.03.2016 г., но без резултат. Моли за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си по договора, на основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претендира се и законната лихва от подаване на иска до окончателно изплащане на главницата. Ако съдът не приеме за основателна исковата претенция за общо 176 026.85 лева на посоченото договорно основание, моли съда да уважи иска за същата обща сума от 176 026.85 лева, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като получена без правно основание.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като заявява, че процесният договор за заем от 01.10.2015 г. е абсолютно привидна сделка, тъй като страните по него не са желаели каквито и да е било правни последици от него. За установяване на привидността било съставено обратно писмо, а именно договор от 05.10.2015 г. за опрощаване на задължението по договора за заем. Заявява, че договорът за заем бил сключен по молба на управителя на „Братя Пашкулеви“ ООД, ЕИК ********* – А.И.П., тъй като В. И. В.

(управител на ищцовото дружество) му дължал тези пари, но те нямало как да бъдат осчетоводени. Получените от ищеца суми, ответникът е превеждал на „Братя Пашкулеви“ ООД. Ответникът заявава, че се е доверил на А.П., тъй като по това време са имали бизнес отношения – с „Братя Пашкулеви“ ООД е бил сключен Договор за СМР от 03.04.2015 г. с предмет „Промяна предназначението и ново строителство на съществуваща сграда в Къща за гости“ с цена на СМР от 386 025.55 лв. без ДДС и срок за изпълнение 15.09.2015 г. Понеже ответникът се усъмнил в думите на А.П. и за да може да докаже, че не дължи тези заемни суми на ищеца, бил подписан договор за опрощаване на задълженията. Ответникът се консултирал със своя счетоводител и същият му заявил, че тази привидна сделка не нарушава финансовото законодателство на Република България. Заявява, че се е доверил на А.П., тъй като към него момент той е бил единственият изпълнител по договора за СМР от 03.04.2015 г. и на когото вече бил заплатил сумата от 110 000 лева, а от изпълнението на строителния обект в срок е зависело започването на търговската дейност. Относно сумите, които е върнал на ищеца (частичното плащане), ответникът твърди, че това е изпълнено отново по молба на А.П., който му обяснил, че това се налагало, тъй като на ответника била преведена от ищеца по-голяма сума.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва твърденията че е налице симулативност на договора за заем от 01.10.2015 г., като заявява, че изобщо не знае за договор за опрощаване на задължението и че не е бил подписван такъв договор.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържа заявеното в отговора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за предоставен паричен заем. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 6 вр. т. 4 от ГПК. Без правно значение е дали претендираната от длъжника С.Б. сума е в качеството й на едноличен търговец (ЕТ „Вълчановата къща – С.Б.“) или физическо лице, тъй като за разлика от търговците юридически лица, при които съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на съдружниците, по отношение на имуществото на ЕТ, ТЗ не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в качеството му на търговец. С регистрирането си като ЕТ лицето не променя своята правосубектност. Физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети в качеството му на едноличен търговец (в този смисъл са

Решение № 133 от 14.03.2011 г. ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., Определение № 43 от 30.01.2009 г. ВКС по ч. гр. д. № 1777/2008 г., IV г. о., Решение № 580 от 6.10.2004 г. ВКС по гр. д. № 1996/2003 г., ТК).

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за паричен заем от 01.10.2015 г., сключен в гр. Бургас, по силата на който ищецът „Биофуел“ ЕООД, представлявано от управителя В.И. В., като заемодател, се задължава да предостави на ответника ЕТ „Вълчановата къща – С.Б.“, представляван от С.М.Б., като заемател, паричен заем в размер на 150 000 лева, срещу което заемателят се задължава да върне кредита заедно с дължимите лихви в срок не по-късно от 31.12.2015 г. – така чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от договора. Заемът се предоставя по разплащателна сметка на заемателя при „Първа инвестиционна банка“ АД. За предоставената от заемодателя в заем сума е поето задължение за заплащане на годишна лихва в размер на 3 % върху заемната сума, която се дължи също в уговорения по договора срок – не по-късно от 31.12.2015 г., съгласно чл. 1, ал.

3 от договора.

След справка от публичния ТР към Агенция по вписванията се установява, че от 23.05.2012 г. до 16.12.2015 г. едноличен собственик на капитала и управител на „Биофуел“ ЕООД е бил ВИ. В, а след 16.12.2015 г. до настоящия момент И. В. В..

Съдружници в

„Братя Пашкулеви“ ООД, ЕИК *********, от 13.03.2009 г. до настоящия момент са А.И.П. и ДИ.П., като същите са и управители, действащи заедно и поотделно.

С протокол от 24.09.2015 г. едноличният собственик на капитала на „Биофуел“ ЕООД В.В. е взето решение да се предостави заем на ответника в размер на 150 000 лева.

С нотариален акт № 191/02.12.2011 г. за учредяване право на пристрояване и надстрояване, по описа на нотариус В., рег.

№ 545 НК, на ЕТ „Вълчановата къща – С.Б.“ е учредено право на пристрояване, преустройство и надстрояване, съгласно одобрен архитектурен проект за изграждане на „Къща за гости“, на собствен на „Вълчановата къща“ ООД недвижим имот, построен в УПИ VІІ-130-ресторант, кв. 20 по плана на с.

Фотиново, общ. Батак, област Пазарджик.

По силата на Договор от 03.04.2015 г. ЕТ „Вълчановата къща – С.Б.“, като възложител, възлага на „Братя Пашкулеви“ ООД, ЕИК 11069083, действащо чрез управителя А.П., като изпълнител, извършването на СМР с предмет „Промяна предназначението и ново строителство на съществуваща сграда в къща за гости“ и в УПИ VІІ-ресторант, в кв. 20 по РП на с. Фотиново, съгласно количествена сметка по проект на възложителя, както и доставяне на битово обзавеждане и оборудване, срещу заплащане на цена, включваща и възнаграждението на изпълнителя, в размер на 386 025.55 лева без ДДС, или 463 230.66 лева с вкл. ДДС. Срокът за изпълнение на работата е до 15.09.2015 г. Плащанията са обвързани с извършената работа, която се удостоверява с двустранно подписани протоколи и представяне на оригинална фактура. Привличане на подизпълнител е допустимо със съгласие на възложителя – чл. 14.

Видно от

Удостоверение № 16 от 28.09.2015 г., строеж „Промяна предназначението и ново строителство на съществуваща сграда в къща за гости и заведение за хранене“ в УПИ VІІ-ресторант, кв. 20 по РП на с. Фотиново, е въведен в експлоатация.

По делото е приет като писмено доказателство Договор от 05.10.2015 г., сключен в гр. Казанлък, по силата на който „Биофуел“ ЕООД, представлявано от управителя В. И. В., като кредитор, опрощава на ЕТ „Вълчановата къща – С.Б.“, представляван от С.М.Б., като длъжник, задължението му по договор за паричен заем в размер на 150 000 лева, сключен в гр. Бургас на 01.10.2015 г., а длъжникът приема с благодарност опрощаването. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, длъжникът се задължава да изпълни другите задължения към кредитора по договора, който е породил опростеното задължение.

Като писмени доказателства по делото са приобщени Договор от 09.10.2015 г. за предоставяне на потребителски кредит от „ОББ“ АД на С.М. за 52 250 лева, обезпечен със залог върху вземанията на А.И.П. към същата банка в размер на 55 000 лева, за което е сключен отделен договор за залог от същата дата 09.10.2015 г.

От дадените обяснения от ответника С.Б. в производство по чл. 176 от ГПК се установи, че твърдяната от ищеца сума от 183 170 лева е предоставена на ответника във връзка с процесния договор за заем. Сумите са преведени по банков път. Заявява се, че договорът за заем и договорът за опрощаване са подписани в един и същи ден – на 5 октомври 2015 г. в гр. Казанлък.

Твърди се също така, че между И. В. (син на В. В. – тогава едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество) и А.П. е имало някакви отношения и за да стане А.П. гарант на едноличния търговец пред ОББ АД и Пощенска банка е било необходимо да се сключи процесният договор за заем и за опрощаване, за да може парите да се превеждат по банков път. С.Б. обяснява, че процесните парични средства тя е получавала от А.П., след което ги е предавала на В. В., той ги е превеждал по банков път по сметка на ответника, след което ответникът отново по банков път ги превеждал на А.П. – на основание договора за строителство. Това били условията, за да стане А.П. гарант на ЕТ за отпуснатите кредити от банките. Отношенията на ответника с А.П. са възникнали от нуждата от инвеститор за завършване на сградата („къща за гости“) в срок. Паричните затруднения са настъпили в резултат на искането на А.П. да получи предварително плащане по договора за строителство. Банките отказали на ответника да му предоставят кредит и това го принудило да потърси вариант с гарант в лицето на П.. В резултат на това А.П. е станал гарант на ответника пред банките за суми, които ответникът е получавал, но предавал на него.