Акт от 31.03.2016, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ №195 гр. Пещера, 31.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, в публично заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ

ТЕРЗИЕВА при участието на секретар Е.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 779 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 108 от ЗС.

Предявени са от С.Б.К., ЕГН: ********** и Х.Д.К., ЕГН:

**********,*** против И.К.К., ЕГН: **********, Б.А.К.,

ЕГН: ********** и А.А.К.,***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, с които ищците желаят да бъде установено по отношение на ответниците, че са собственици на имот - гараж, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пещера, общ.

Пещера, обл. Пазарджик, ул. “****“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесния недвижим имот и да им заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без основание на процесния недвижим имот, в размер на 240 лв., което се претендира като частичен иск, за период от 6 месеца преди подаване на исковата молба, а именно от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., от целия 36 месечен период, считано от 02.2013 г. и общ размер от 2000 лв..

Ищците твърдят, че въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя от Общински народен съвет Пещера, през 1989 г., заедно с наследодателя на ответниците построили през 1990 г. два съседни гаража, всеки с площ от 24 кв. м. и лице на ул. „****“, в кв. 20, по плана на гр. Пещера. Твърди се, че на ищците било учредено право на строеж отнасящо се за петно № 3, това на наследодателя на ответниците за петно № 2, а на покойния общ наследодател на страните- Б.К. върху петно № 1. Сочи се, че по действащите КККР на гр. Пещера, имотът върху който са построени гаражите е с идентификатор № ***. Ищците твърдят, че са собственици на имот идентификатор № ***, ответниците на имот идентификатор № ***.3, а гаражът означен с идентификатор № ***.2 е на покойния общ наследодател на страните- Б.К.. Излага се, че при строежа на гаражите с идентификатори ***.3 и *** съзнателно не е била изградена стена между, тях, за да се образува общо помещение, което да служи за извършване на дърводелска работа и производство на бетонови изделия. Твърди се, че това общо помещение е било ползвано от всички, докато А. Б.К.- наследодател на ответниците починал на 30.09.2012 г. Сочи се, че през февруари 2013 г., наследниците на А. К.- ответници по делото, сменили заключващото устройство на образуваното общо помещение и отказали да допуснат ищците в него, като им оспорвали правата върху имот – гаража с идентификатор ***.

Ищците заявяват, че по този начин ответниците са нарушили правото им на собственост върху процесния имот с идентификатор ***, като към момента на подаване на исковата молба последните осъществяват владение върху процесния имот без да имат основание за това. Поддържа се, че в резултат на лишаването им от възможността да упражняват правото си на собственост върху процесния имот, ищците търпят вреди, изразяващи се в невъзможността да реализират доходи от наема на процесния имот. Въз основа на изложеното се моли съдът да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като бъде постановено решение, съгласно което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот - гараж, с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пещера, общ. Пещера, обл.

Пазарджик, ул. “****“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесния недвижим имот и да заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без основание на процесния недвижим имот, в размер на 240 лв., което се претендира като частичен иск, за период от 6 месеца преди подаване на исковата молба, а именно от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г., от целия 36 месечен период, считано от 18.02.2013 г. и общ размер от 2000 лв... Ангажират писмени доказателства. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците - И.К.К., ЕГН: ********** и Б.А.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника им адв. И.К.Б..

Предявените искове се оспорват като неоснователни и необосновани. Заявява се, че действително на ищците, на наследодателя на ответниците - А. Б.К. и на общия наследодател на страните- Б.К., са били предоставени три отделни петна за построяване на гаражи с размер от по 24 кв. м. с лице ул. „****“, кв. 22 по плана на гр. Пещера. Не се оспорва и фактът, че през 1990 г. тримата суперфициари са реаризирали правото си на строеж. Твърди се, че гаражът на общия наследодател – бащата на ищците и на наследодателя на ответниците- Б.К., е бил разделен на две равни части като всяка от тези две части е била преградена със стена към гараж № 2 и към гараж № 3 с цел равни права при наследяване на гаража на общия наследодател. Твърди се, че в момента ищците ползват реално гараж № 2 и половината от гараж № 3 – като наследствен, а ответниците ползват целия гараж № 4 и половината от гараж № 3, различно е отразено от фактическото владение и идентификатори по КК и КР. Заявява се, че с влизане в сила на КК и КР на гр. Пещера, ищците са се снабдили с нотариален акт № 162, том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. за сграда с идентификатор ***, като изрично е записано, че тази сграда няма номер по предходен план. Твърди се, че с влизане в сила на КК и КР са определени номера на трите гаража, които не съответстват на реалното им владение, т.е. гараж № 4 по КК и КР с част от гараж № 3 се владее от ответниците, а гараж № 2 и половината от гараж № 3 се владее от ищците. Сочи се, че от самото построяване на гаражите владението е било разпределено по този начин, не е имало спорове във връзка с него и че сега предявените искове са неоснователни и необосновани, като се има предвид, че владението в сегашното му разпределение, е справедливо. Оспорват се приложеният към исковата молба нотариален акт. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни, тъй като са в противоречие реалното владение, което се осъществява върху трите гаража и тяхното разположение. Твърди се, че има грешка в КК и КР при описване на имотите.Ангажират се доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата А.А.К..

С протоколно определение от 01.03.2016 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК е приел изменение на иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, чрез намаляването му от 360 лв. на 240 лв., а на основание чл. 214, ал. 2 ГПК е приел и претенцията за законна лихва до окончателно изплащане на главницата, представляваща обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот № 162, том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. се установява, че на 05.09.2014 г., ищците С.Б.К. и Х.Д.К. са признати за съсобственици в режим на СИО, на основание строеж по време на брака им върху следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.

Пещера, одобрени със Заповед РД-18-14/10.07.2013 Г., на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. ул. „***“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 24 кв. м., стар идентификатор- няма, номер по предходен план- няма, при съседи на обекта: сграда с идентификатори ***.3; сграда с идентификатори ***.5 и от останалите страни незастроено място.

По силата на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от Общински народен съвет Пещера, от 14.06.1989 г. e видно, че на ищецът С. Б. К. е учредена суперфиция върху държавна земя съставляваща парцел № пет. 3, срещу квартал № 20, по регулационен план на гр. Пещера с площ от 24 кв.м..

От разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г. се установява, че на С. Б. К. е разрешено, съобразно одобрени проекти, строеж на гараж, в парцел- гараж № 3, срещу кв. 20, по плана на гр. Пещера ул. „***“.

От протокол

№ 30, на Общински народен съвет, гр. Пещера, за определяне на строителна линия и ниво се установява, че е определена линия и ниво за петно №№ 1,2,3 и 4, срещу кв. 20, по рег. План на гр. Пещера , съгласно учредено право на строеж на Б., А., С. К. и М. М. за строеж на 4 броя гаражи, съгласно одобрени планове и разрешение за строеж №№ 152, 153, 154 и 155 от 25.12.1990 г..

От представено по делото като писмено доказателство завещание на А. С. К. се установява, че последната е завещала на ответника Б.К. ***, при съседи: С. Б. К., А. Б. К. ***.

С оглед изследване на релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания посредством допуснати и приети СТЕ и ССЕ.

Заключението на вещото лице по СТЕ установява следното: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера представлява гараж, изграден върху петно № 3, по проект за „Гаражи в кв.20, гр. Пещера от № 1 до № 11 от 1989“, за което петно е отстъпено право на строеж с Договор от 14.06.1989 г. на С.К.. За същото е издадено Разрешение за строеж № 154/25.12.1989 г.. Съставен е общ Протокол № 30/05.10.1990 г. за определяне на строителна линия и ниво на гаражи, изградени върху петно №№1,2,3 и 4. Гаражи, проектирани с № № 1,2 и 3, представляващи съответно сгради с идентификатори ***.2, ***.3 и *** по КККР са изградени с различия от одобрения проект.

Заключението на вещото лице по ССЕ установява, че средния пазарен наем за процесния имот за периода от 18.03.2015 г. до 18.09.2015 г. е в размер на 40 лв. месечно, общо 240 лв. за целия 6- месечен период.

По делото са събрани гласните доказателствени средства, чрез разпита на свидетелят И. С.- съсед, от чиито показания се установява, че процесния гараж- „третия, последния, който е без преградна стена“ от две, три години се ползва от ответника Б.К., а преди това бил ползван от ищеца С.К. заедно с брат му А..

От показанията на свидетелката М. А.- сестра на ответницата И.К., се установява, че ответниците ползват процесния- „третия“ гараж, който е с липсваща преградна стена като това положение продължава от 20 години и ищецът никога не го е ползвал.

При така установените факти по делото съдът е мотивиран да приеме следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

За да се уважи претенцията на ищците следва да се установи наличието на следните елементи от фактическия състав: ищците са собственици на процесния имот, а ответникът упражнява фактическа власт върху него без да има правно основание за това.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ищците С. и Х. К. доказаха правото си на собственост с представения по делото нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот № 162, том I, рег. № 1867, нот. дело № 133/2014 г. по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение

№ 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК при оспорване на признатото с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В настоящото производство не се събраха доказателства в посока наличие на права, противопоставими на тези на ищците, или в посока опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в нотариалния акт придобивно основание. От друга страна не се твърди, а и не се доказва признатото право на ищците да се е погасило или да е било прехвърлено другиму след издаването на нотариалния акт. В този смисъл възраженията на ответниците, че от самото построяване на гаражите владението е било разпределено по този начин и в сегашното му положение е справедливо не са в състояние да разколебаят правния извод за това кой е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот след като не се позовават изрично на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД указва, че давността не се прилага служебно. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №