Решение № 817 от 09.06.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Русе, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520103516 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Предявените са обективно съединен искове са с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.05.2018 г. ответникът сключил договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 15934753 с Б. П. ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК 204915054, като кредиторът отпуснал сумата 6000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 48 месечни погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата и фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 26.41 %. По банкова сметка на ответника била преведена сумата 5790.00 лева, като била прихваната такса ангажимент в размер на 210.00 лева. Таксата е начислена срещу задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент.

Ищецът заявява, че длъжникът не е изпълнил всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 20.02.2019 г. От следващия ден длъжникът изпаднал в забава и му било начислена лихва за забава в размер на 1558.37 лева за периода 20.02.2020 год.- 17.02.2023 год., като лихва за забава не е начислявана за периода 13.03.2020 год.- 13.07.2020 год.

Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.05.2022 г.

Твърди се в исковата молба, че на 19.08.2019 г. между кредитора Б. П.

ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. клон България, ЕИК 204915054 и Ф.

1

И. ЕАД, ЕИК 200644029 е сключен договор за прехвърляне на вземания.

От упълномощеното дружество- ищец било изпратено писмено уведомление до длъжника, но пратката се върнала в цялост, като било отбелязано от пощенски служител, че длъжникът е с преместен адрес. Поради това счита, че уведомяването следва да бъде направено в настоящото производство.

За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образуваното ч.гр.д. 1067/2023 г. по описа на РС Русе. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което породило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.

Моли да бъде признато за установено, че длъжникът Л. В. К., ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Русе дължи на Ф. И. ЕАД, ЕИК 200644029 следните суми:

-5736.99 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;

-2578.26 лева- договорна възнаградителна лихва от 20.02.2019 г. до 20.05.2022 г.

-1558.37 лева - лихва за забава от 20.02.2020 год. до 17.02.2023 год., като лихва за забава не е начислявана за периода 13.03.2020 год.- 13.07.2020 год.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител, оспорва иска, прави неотносими възражения относно валидността на пълномощното на ищеца.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 15934753 от 09.05.2018 год., ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 6 000. 00 лева. Сумата е изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което кредиторът е изпълнил задължението си по него (абзац последен от общите условия). Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни анюитетни вноски - всяка по 238.95 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 32.59 % и годишния лихвен процент – 26.41 %, посочени в параметрите по договора.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита, като падежът на първата неплатена вноска е на 20.02.2019 год. Вещото лице е установило, че платената от ответника сума по договора е в общ размер 1944.75 лева.

Съгласно чл. 5 от ОУ към сключения договор, вземането на ищеца е станало изискуемо 2 в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- 20.04.2019 год. Падежът на последната вноска е 20.05.2022 год.

Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото писмени доказателства по ч.гр.д. № 1067/2023 год. по описа на Районен съд Русе, е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По цитираното дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 554 от 22.02.2023 г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ГПК, на ищцовото дружество е указана възможността на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено от него.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на предявения иск: същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1067/2023 г. по описа на РС- Русе вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 от ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявения иск: уважаването на иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането чрез ангажиране на съответните доказателства. В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в законоустановения срок, но е частично неоснователен, по следните съображения: от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните по договора за кредит. Б. П.

ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България е отпуснало на ответника потребителски паричен кредит в размер на 6 000. 00 лева, която сума кредитополучателят е усвоил. Това обстоятелство се установява от самите клаузи на сключения между страните договор за отпускане на кредит, където изрично е посочено, че усвояването на посочената сума се удостоверява от кредитополучателя с полагането на подпис в поле "Удостоверявания", което ответникът е направил /подписите на кредитополучателя не са оспорени от ответната страна/. Горното обстоятелство се установява от всички приети по делото доказателства, свидетелстващи, че на ответника е бил предоставен паричен кредит в размер на по посочена 3 от него банкова сметка. При това положение, съдът приема, че на ответника е предоставена заемната сума.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договора недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 32.59 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, нито в Стандартния европейски формуляр, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане на такса ангажимент в размер на 210.00, както и застрахователна премия в размер на 1612.80 лева, като заплащането им представлява разход 4 за кредитополучателя и са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е посочване дали таксата и премията са включени в размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита представляват те на годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ГПР е изразител на това какви разходи потребителят следва да заплати за ползването на заетата от него сума, поради което същият се явява стойностен показател на цената, която заемополучателят ще заплати за да ползва възмездно отстъпените му парични средства. ГПР е величина, която се формира при калкулацията на всички дължими допълнителни плащания от страна на потребителя, като същата се извършва от кредитодателя и поради това не може да бъде уговорена под формата на клауза. Задължение на търговеца е добросъвестно да включи всички разходи съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК за потребителя при пресмятането на ГПР, като некоректното изпълнение на това задължение се приравнява на липса на отразен ГПР в договора и е нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, влечащо след себе си като последица недействителността на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.