Решение № 2375 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100503397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13853 от 11.08.2023 г. по гр.д. № 6183/2023 г. описа на СРС, ГО, 159 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Х. Д. Х. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: сумата от 3 200,44 лв. - стойност на използвана топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № ****, отчитан под абонатен № 21824, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.09.2022 г., до окончателното погасяване, и сумата от 474,08 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед №28673/10.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52 701/2022 г. на СРС, 159 състав.

Като неоснователни са отхвърлени искът за главница за разликата над уважения размер от 3 200,44 лв. до пълния предявен размер от 3 347,81 лв. и за периода 01.05.2019 г. - 31.07.2019 г., както и искът за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 474,08 лв. до пълния предявен размер от 508,20 лв. Отхвърлени са и исковете на „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника Х. Д. Х., че дължи на ищеца суми за дялово разпределение, както следва: сумата от 47,98 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 9,72 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.

1

Образувано е по въззивна жалба вх. № 266838/27.09.2023 г. от Х. Х. срещу решението в частта, с която исковете срещу него са уважени за сумата от 3 200,44 лв.

– главница за ТЕ, и за сумата от 474,08 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Въззивникът - ответник оспорва да отговаря за задълженията за топлоснабдяване за целия имот, понеже бил собственик само на ½ ид.ч. от имота в исковия период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. Оспорва количествата доставена до имота ТЕ в исковия период и начина на отчитането й, вкл. годността на уредите в абонатната станция. Оспорва представените от ищеца документи относно количеството доставена до имота ТЕ. Поддържа възражението за изтекла тригодишна погасителна давност, сторено с отговора на исковата молба. Оспорва иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по основание и размер, понеже не бил поставен в забава.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 03.11.2023 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено изцяло в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ, както и частично относно сумата, призната като дължима за главница за ТЕ. Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част, а именно относно главницата за ТЕ до размера от 1 600,22 лв.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник Х. Х. е оспорил исковете по основание и по размер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва количествата доставена до имота ТЕ при липса на реален отчет на уредите в имота и в абонатната станция. Прави възражение за давност и оспорва да дължи лихва за забава.

В съдебно заседание от 24.07.2023 г. ответникът признава да е собственик в исковия период на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. В това съдебно заседание ответникът сам представя удостоверение за граждански брак, Заявление за отстъпване на право на строеж по ЗТСУ. Твърди, че бракът между него и М.Б.Р. (Х.а) е прекратен с развод през 2010 г., след която дата ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота в условията на обикновена съсобственост. Ищецът не е оспорил тези обстоятелства.

Видно от Заявление за отстъпване на право на строеж по ЗТСУ от 1983 г. на ответника Х. Х. е отстъпено право за строеж за надстрояване на пети етаж на съществуваща сграда с адрес гр. София, ул. **** или това е процесният имот.

Ответникът не е оспорил в с.з. от 24.07.2023 г., че така отстъпеното право на строеж е реализирано и че е построен процесният топлоснабден имот – ап. 19 ул. ****. Видно 2 от удостоверение за граждански брак от 1971 г. ответникът е сключил такъв с М.Б.Р.

(Х.а) преди учредяването на правото на строеж или имотът е придобит в режим на СИО, като бракът е заварен като непрекратен при приемане на СК от 1985 г.

Не е било спорно между страните по делото съгласно протокола от с.з. от 24.07.2023 г., че бракът между ответника и М.Б.Р. (Х.а) е прекратен с развод през 2010 г. или преди началото на исковия период 01.05.2019 г. - 31.07.2019 г. С прекратяване на брака между ответника и М.Б.Р. процесният имот е притежаван от тях в обикновена дялова съсобственост. Или в исковия период ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота и неправилен е изводът на СРС, че ответникът отговаря в исковия период за всички задължения по партидата.

Ответникът и сега въззивник като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот отговаря за половината от задълженията по партидата.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като собственик на ½ ид.ч. от имота е потребител /клиент/ на част от доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно количествата доставена ТЕ до имота в исковия период. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че проверки на топломера в АС са извършвани регулярно на две години и че за целия процесен период технологичните разходи в АС са изчислявани ежемесечно и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение измежду потребителите.

Според представените главни отчети и заключението на експертизата в исковия период до имота е доставяна топлинна енергия за БГВ, за отопление на имот и енергия, отдадена от сградната инсталация.

3

Видно от представените от третото лице –помагач неоспорени документи то показанията на уредите в топлосбадения имот са снети на 08.05.2019 г. и през м.

05.2020 г. Първият отчет от 08.05.2019 г. е подписан без възражения от потребителя и видно от него в имота са монтирани 4 на брой отоплителни тела с 4 топлоразпределители, като се доставя и енергия за подгряване на водата.

Видно от главния отчет от 08.05.2019 г. и от формуляр за подмяна на уреди от 06.12.2019 г. то до подмяната на уредите на дата 06.12.2019 г. уредите на четирите отоплителни тела не са били изправни – били са със загаснал дисплей. Поради това на дата 06.12.2019 г. уредите са сменени с нови изправни уреди с радио отчет през м.

12.2019 г. По този начин в периода 01.05.2019 г. - 06.12.2019 г. са начислени служебно количества потребена ТЕ при спазване изискванията на НТ. Според заключението на СТЕ след м. 12.2019 г. са съобразявани данните от устройствата, за което е съставен и протокол за отчет от 20.05.2020 г., неоспорен. В него са посочени нови стойности срещу номерата на уредите, описани във формуляр за подмяна на уреди от 06.12.2019 г. Относно количествата доставена ТЕ за БГВ - ищецът е начислявал енергия на база за двама потребители до изготвяне на отчета от 20.05.2020 г. Според посоченото в отчета от 08.05.2019 г. потребителят не е оспорил, че в имота се потребява енергия за БГВ от двама души.

Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на одобрения тип в исковия период.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за имота за исковия период от 01.05.2019г. до м. 04.2021 г. е в размер на 3 347,86 лв.

Според заключението на ССчЕ тази сума не е заплатена.

Правилно с обжалваното решение е бил отхвърлен искът за главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. като погасен по давност.

Правилно въз основа на заключението на СТЕ съдът е определил, че за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. по партидата относно целия имот са дължими 3 200,44 лв. като главница за доставена топлинна енергия.

Неправилно обаче районният съд е приел, че ответникът Х. Х. е задължен за цялата сума при положение, че не е било спорно, че бракът между Х. Х. и М.Б.Р. е прекратен с развод през 2010 г. или в исковия период Х. Х. е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. За периода о т 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът Х. Х. е задължен за половината от сумите по партидата или за 1 600,22 лв.

Основателно също така е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на сумата от 474,08 лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2022 г.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ 4 от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.