Определение № 51 от 10.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. София, 09.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20221100605597 по описа за 2022 година С протоколно Определение, постановено в Разпоредително заседание на 21.11.2022 година по НОХ дело № 10600/2022 година, Софийски районен съд е прекратил съдебното производство, водено срещу Г. Т. Г., ЕГН **********, при условията на чл. 249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения.

Недоволен от това определение е останала Софийска районна прокуратура. С частен протест атакува посоченото. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, а искането за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подсъдимият Г. Т. Г., в рамките на осигурената му от съда възможност не е взел становище по частния протест.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните /включително и тези, изложени в рамките на първоинстанционното производство/ и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Частният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в законоустановения срок от орган на държавно обвинение, който е инициирал с внасянето на обвинителен акт образуването на първоинстанционното производство и чийто обвинителен акт е върнат с мотив – допуснати процесуални нарушения.

Разгледан „по същество“, частният протест, въззивният съд намира за основателен.

Съображенията на съда са следните:

Наказателно общ характер дело № 10600 е образувано пред Софийски районен съд на 23.08.2022 година, въз основа на внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу лицето Г. Т. Г.. С него по отношение на 1

Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.5а, във вр. с чл.130,ал.1 от НК, за това че на 16.02.2020 година, в град София той е причинил на Д.К.М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии, отоци, кръвонасядания и охлузвания по тялото, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на „домашно насилие“.

За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт и по конкретно при описване на обстоятелствената част, очертаваща деянието, за което е повдигнато обвинение, прокурорът е пропуснал да опише предходни деяния на домашно насилие, на това, за което конкретно е повдигнато обвинение. Съдът, основавайки се на разпоредбата на чл.93,т.31 от НК е посочил, че „системността“ на упражняване на домашно насилие е обективният критерий, срещу който следва да се защитава подсъдимия и при липсата на конкретни обстоятелства, посочени в тази насока, Г. е лишен от възможността да разбере за какво е обвинен и съответно да изгради адекватна и пълноценна защитна позиция.

Въззивният съд намира изводите на първостепенния за неправилни и съответно за незаконосъобразни.

В принципен план, първостепенният съд е прав в извода си, че непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието чрез излагане на конкретни факти, когато тези факти са признак на престъплението, винаги представлява съществено процесуално нарушение.

Повдигнато е обвинение по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл.130, ал.2 НК.

Разпоредбата на чл.246 НПК нормативно регламентира какви са реквизитите на обвинителния акт.

Според разясненията, дадени в ТР 2/2002 година в обвинителния акт прокурорът следва така да формулира обвинението, че да определи предмета на доказване.

Той, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването им. Липсата на посочване на всички факти от тази категория представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до ограничаване на правата на страните в производството.

И в конкретиката на настоящия спор:

В чл.93, т.31 Наказателният кодекс дава легална дефиниция на понятието кога едно престъпление е извършено в условията на домашно насилие. Цитат: „Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“.

2

В конкретният случай, първостепенният съд е приел, че в обвинителния акт липсва уточняване на факти за системно упражняване на насилие, което без съмнение е признак на повдигнато обвинение. Приел е, че липсва отразяване на конкретни случаи на домашно насилие, предхождащи този, касаещ пряко обвинението и съответно имащи значение за прецизирането на този съществен елемент от обвинението, което с оглед разпоредбите на чл.161 от НПК директно поставя и въпроса за наличие или не на престъпление от общ характер.

Прочитайки обвинителния акт, въззивният съд изгражда в тази насока изводи, различни от тези на районния.

Установено е и е описано прецизно в обвинителния акт, че подсъдимият и пострадалата Д.М. от началото на 2019 година заживели заедно на семейни начала в град София.

Още на страница първа в обвинителния акт, прокурорът е описал случай на домашно насилие, разиграл се в родния град на подсъдимия в град Враца през месец декември 2019 година, когато след скандал и опит на М. да си тръгне, Г. я настигнал и й забил шамар на улицата в града.

В последствие, на страница втора е описан конкретен случай, станал в град София, ж.к. Студентски град, отново на улицата, през месец януари 2020 година.

Следващият, трети по ред случай, според прокурора се е разиграл отново през месец януари 2020 година в жилище, ползвано от М. и Г. в ж.к.

Лозенец.

За последните два случая, представителят на държавното обвинение е посочил и свидетел, пред който те са станали.

И чак след описаните три случая на домашно насилие, в обвинителния акт следва подробно описание на случай, който според прокурора е такъв на домашно насилие, станал на 16.02.2020 година, причинил лека телесна повреда на М. и за който е повдигнато обвинението по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл.130, ал.2 НК.

“Системността“ по смисъла на Наказателния кодекс е налице при извършване на един еднороден акт три или повече пъти, което изискване в случая е изпълнено и то с достатъчна, според въззивната инстанция прецизност.

Обобщавайки, въззивният съд счита, че констатираният от първоинстанционния порок в обвинителния акт не е наличен, както не са налице и други, установени от проверяващата инстанция такива, които да налагат връщане на делото на прокурора за изправянето им.

В тази връзка, съдът приема, че атакуваното определение на Софийски районен съд, постановено в рамките на разпоредително заседание е неправилно и незаконосъобразно.

Като такова то подлежи на отмяна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено в

Разпоредително заседание на 21.11.2022 година по НОХ дело № 10600/2022 година, с което Софийски районен съд е прекратил съдебното производство, водено срещу Г. Т. Г., ЕГН **********, при условията на чл. 249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4