Определение № 213 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. София, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно търговско дело № 20221001001083 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба от „Носия етно“ ООД, чрез адв. А. срещу определение № 1975/16.11.2022 г. по т. д. № 2549/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, 9 състав, с което е спряно производството по делото, до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 519/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Поддържа, че не съществува преюдициалност между делата, тъй като, спорът по т. д.

№ 519/ 2021 г. е за отмяна решенията на общото събрание приети на 11.03.2021 г., с които се констатира извършени от съдружника Л. А. нарушения на задълженията й, представляващи основание за заплащане на неустойка, докато производството по т. д. № 2549/ 2021 г. е за отмяна решенията на ОС с които, съдружникът е изключен на основание чл. 127, ал. 3, т. 3 ТЗ, поради действия против интересите на дружеството. Счита, че по обуславящото дело, спорът е относно конкретно нарушение, относно съществуването на вземане за неустойка на дружеството, а този спор е различен от поставения пред т. д. № 2549/ 2021 г., да се докаже наличието на основание за изключване на съдружника, а именно, действия против интересите на дружеството. Навежда, че независимо от изход на делото по т д. № 519/ 2021 г., факта на извършване на нарушение няма да може да бъде установен със сила на присъдено нещо, защото правните последици от уважаването на иска са свързани само с отмяна на решенията на общото събрание, поради което и няма значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Ответникът по частната жалба я оспорва и моли определението да бъде потвърдено.

Твърди, че е налице връзка между процесните две дела, тъй като основание за изключването са нарушенията, визирани в протоколите от ОС от 11.03.2021 г., чиято 1 законосъобразност е предмет на т. д. № 519/ 2021 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В мотивите на т. 2 от ТР № 2/ 2019 г. по т. д. № 2/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът посочва, че „Преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство“. Следователно, когато решението по обуславящия иск не формира сила на присъдено нещо по правнорелевантните факти, липсва изискваната от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка между делата, като условие за спиране на едното производство, до приключване на другото, за да бъде съобразен неговия изход.

В конкретната хипотеза, по приетото за обуславящо т. д. № 519/ 2021 г. няма да се създаде сила на присъдено нещо по отношение основанията за незаконосъобразност на решенията на ОС от 22.10.2021 г., защото дори и да са идентични, СПН няма да обхване фактите и правоотношенията, които съдът ще вземе предвид, за да разреши спора относно законосъобразността на решенията на първото ОС. Разглеждането на едни и същи преюдициални факти и правоотношения и по двете дела, но без формирането на СПН по тях, не представлява основание за спиране по смисъла на цитираната правна норма.

Решенията са взети на различни общи събрания, отделно свикани и проведени, поради което липсва идентичност на фактическата обстановка. Исковете са конститутивни, а не установителни и затова, нито уважаването, нито отхвърлянето на първия иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на събранието от 11.03.2021 г. ще може да се отрази върху спора по втория иск за отмяна решенията от 22.10.2021 г., по начина, предвиден в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1975/16.11.2022 г. по т. д. № 2549/ 2021 г. по описа на 2

СГС, ТО, 9 състав за спиране на производството по делото.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. първоинстанционния съд за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3