Разпореждане № 2347 от 27.06.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2347 гр. Благоевград, 27.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20251210101620 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** изпълнителен директор, чрез пълномощник **** - в качеството на юрисконсулт срещу длъжника А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. **** за следните суми:

- 664,68 евро /шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/ главница, произтичаща от Индивидуален договор за заем с Код:10187186/29.08.2023 година, сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК 131289899 и А. Г. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Мъни Лийз“ ЕАД на „Кредихелп България“ ООД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2023 година, като „Кредихелп България“ ООД, от своя страна са прехвърлили вземанията в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.10.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

-235,31 евро /двеста тридесет и пет евро и тридесет и един евроцент/ - договорна лихва за периода от 28.09.2023 г. до 28.04.2025г.;

- 108,80 евро /сто и осем евро и осемдесет евроцента/ - обезщетение за забава за периода от 29.09.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2025 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Индивидуален договор за заем с Код:10187186/29.08.2023 година, сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК 131289899 и А. Г. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Мъни Лийз“ ЕАД на „Кредихелп България“ ООД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2023 година, като „Кредихелп България“ ООД, от своя страна са прехвърлили вземанията в полза на “Агенция за събиране на 1 вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.10.2024 година, за което длъжникът е уведомен.

Към заявлението е представен копие от цитираните договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 2230/20.06.2025 година, поради констатирани от съда нередовности, като е даден срок за отстраняване на същите.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 16054/25.06.20255 година, с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности, а обръща на съда вниманието на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение заповедното производство.

Съдът намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с Разпореждане № 2230/20.06.2025 г. по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона.

С оглед на горното, според настоящия съдебен състав е налице неизпълнението на дадените от съда указания от страна на заявителя, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие. От съществено важно значение е заявителят да се посочи дали са налице плащания по процесния кредит, ако длъжникът е плащал как са отнесени същите, както и дали е налице плащане по начислената неустойка, което в настоящия случай заявителят не е отстранил като констатирана от съда нередовност.

Освен това липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

По отношение на заявеното в депозираната молба от 25.06.2025 година, с което същият обръща на съда вниманието на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение заповедното производство, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С425/23г, СЕС е взелто следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото претендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи. В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взел решение, че чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се 2 тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В действителност производството по чл. 410ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г. II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Определение № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - изложение на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т. 2. б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. В конкретния случай, въпреки че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, същите не са били отстранени, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.

3

/Определение № 521 от 20.05.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 233/2022 г./.

За пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр., който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните 4 последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).