Решение № 401 от 12.12.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. ХАСКОВО, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.А Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г.Т.К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Въззивно гражданско дело № 20225600500629 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260017/01.06.2022 г., по гр.дело № 1263/2019 г., Районен съд – Димитровград е отхвърлил като неоснователен иска на М. М. К. и Н. М. К., двамата от гр.*** против Д. К. П. от гр. ***, с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ за възстановяване на запазената част от наследството и намалението на извършеното дарение от Т.Д. Ж. с нотариален акт № ***, т.3, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус с рег. № 096 на НК.

С решението съдът е допуснал съдебна делба между Д. М. Д. от гр. ***, М. М.

К., Н. М. К., двамата от град ***, Д. К. П. от гр. *** и Л. Г. П. от гр.***, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, с площ от 457 кв.м., при квоти 31/36 ид. части за Д. П. , 4/36 ид.части за Д. Д. и 1/36 ид. част общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид. част; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, с адрес: гр.***, с площ от 92,00 кв.м., при квоти 31/36 ид.части за Д. П. , 4/36 ид.части за Д. Д. и 1/36 ид.част общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид.част; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, с адрес: град ***, с площ от 92,00 кв.м., при квоти 1/2 ид.част за Д. К. П. и Л. Г. П. и 1/2 ид.част за Д. М. Д.; Общи части, ведно с мазе от сграда с идентификатор № *** при квоти 31/36 ид.части за Д. П., 4/36 ид. части за Д. Д. и 1/36 ид.част 1 общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид. част;

Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ ***, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед № 1005/1989 г., целият с площ от 1027.54 кв.м. при квоти 1/2 ид. част за Д. К. П. и 1/2 ид. част за Д. М. Д..

С решението съдът е приел за установено спрямо Д. М. Д. , М. М. К., Н. М. К., че Гараж, застроен в урегулиран поземлен имот *** в квартал *** и в УПИ *** по плана на с. *** с РЗП от 55.60 кв.м. е собственост на Д. К. П. и Л. Г. П..С решението съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № ***, том I, рег.№***, н.д.№ *** от 15.02.2017 год., вписан в Служба по вписванията с вх.№ ***, акт № ***, том 1, дело № ***, стр. ***, с който се признава Д. М. Д. за собственик по давностно владение и наследство на ½ идеална част от Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ ***, целият с площ от 1027.54 кв.м. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том I, рег.№ ***, н.д.№ *** от 15.02.2017 год., вписан в Служба по вписванията с вх.№ ***, акт № ***, том 1, дело № ***, стр.***, в частта, с който се признава Д. М. Д. за собственик по наследство на Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ ***, целият с площ от 1027.54 кв.м., ведно с построения в него гараж с РЗП от 55.60 кв.м. Назначена е и съдебно-техническа експертиза с вещо лице М.И., което да даде заключение за реалната поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти и за тяхната действителна стойност, при депозит в размер на 800 лева, вносим от страните съобразно квотите им.

Недоволни от така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен искът за намаляване на дарствените разпореждания и допускането на делба по отношение на квотите и описаните недвижими имоти, са останали въззивниците Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., които чрез пълномощника си адв. З. Д. го обжалват с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са изложени съображения, че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоснователен. Считат, че законът е очертал кръга от наследниците, които имат право на запазена част, поради което с отхвърлянето на иска един от тези наследници първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. В този смисъл и във връзка с прекъсването на давността районният съд не е изложил съображения, поради което и неговите правни изводи противоречали на изискванията на материалния закон. Считат, че предявеният иск е основателен, тъй като ответниците никога не са упражнявали фактическа власт и владение върху дарените от наследодателката идеални части от имота - дворното място и първият етаж на сградата, поради което и изводите на съда били необосновани и противоречиви. В този смисъл са изложени съображения и по отношение на гаража и останалите недвижими имоти, които са предмет на иска за допускане на делба между страните по делото.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Димитровград и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и да допусне до делба само имот с идентификатор ***, находящ се в гр.***, при квоти за страните по 1/2 за ищците и по 1/2 за ответниците. Молят въззивния съд да провъзгласи за нищожна суперфицията, въз основа на която е построен процесният имот, поради настъпила давност. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Д. К.

П. и Л. Г. П., които чрез пълномощника си адв. И. И., АК-Хасково оспорват подадената въззивна жалба и излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират от 2 въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС - Димитровград.

Претендират и разноски за настоящата инстанция.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

Производството пред Районен съд-Димитровград е било образувано въз основа на искова молба от Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., с която срещу Д. К. П. и Л. Г. П., са предявени : иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството - за възстановяване на запазената си част от наследството на Т.Ж.Д., като накърнена с извършено през 2013 година в полза на Д. К. П. дарение на 4/6 ид.части от ПИ, с идентификатор ***, находящ се в *** - дворно място, както и от самостоятелен обект в сграда апартамент № ***, с идентификатор *** и иск за делба на следните недвижими имоти:1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр***, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК – София, с административен адрес на ПИ - гр.***, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план:

***.кв.***,парцел *** при съседи на ПИ: ПИ с №№ ***, ***,

***, *** и ***. 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр.*** като самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 92 кв.м..ведно със съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, с трайно предназначение на самостоятелния обект –жилище апартамент, брой нива на обекта - 1, при съседи на СО: на съшия етаж - няма,под обекта няма и над обекта: № ***, 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** одобрени със Заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на ИД на АК – София, с административен адрес на ПИ - гр.***, ул.*** като самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 92 кв.м., ведно със съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, с трайно предназначение на самостоятелния обект –жилище – апартамент, брой нива на обекта 1, при 3 съседи на СО: на същия етаж - няма , под обекта № ***.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците Д. К. П. и Л. Г. П., чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове и правят искане по реда на чл.341,ал.2 от ГПК в делбата да се включи УПИ *** в кв.**** по ПУП на с.*** с площ от 1027,52 кв.м.

С определение по делото съдът е включил в делбената маса по искане на ответниците и следния недвижим имот : УПИ ***, в кв.*** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ ***, Община ***, област Хасково,одобрен със заповед №1005/1989 год.,адрес :с.***, с площ 1027,54 кв.м.; трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване, документ за собственост: Нотариален акт №*** г. при претендирани от ответника Д. К. П. квоти, както следва: 1/2 ид.част за Д. П. и 1/2 ид.част за ищцата Д. М. Д..

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването на спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящият състав на въззивния съд.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 1603/04.11.2019 г. издадено от Община-***, К.П. Д. е починал на 18.05.1999 г. и е оставил свои законни наследници Т.Ж. Д., съпруга, починала на 17.02.2015 г. ответникът Д. К. П. –син, М.К. Д. –син починал на 18.01.2013 г. и оставил от своя страна за наследници Д. М. Д. ,съпруга, М. М. К. и Н. М.

К., синове. Последните двама съгласно представените по делото удостоверения са се отказали от наследството на баща си, които откази са вписани под № 3 и 4 в специалната за това книга при РС-Димитровград.

С нотариален акт от 31.03.1975 г. на РС-Димитровград наследодателят К.П. Д. и признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - дворно място от 240 кв.м. със застроена в него жилищна сграда на 2-ва етажа, за което дворно място се отрежда парцел *** в кв.*** по плана на града. С нотариален акт от 27.03.1975 г. К. Д. е продал на синовете си Д. К. П. и М.К. Д. по равни части: втория етаж от жилищната сграда построена в парцел *** в кв.***, срещу задължение за гледане и издръжка на него и съпругата му Т. Д.

Установено е по делото и не се спори между страните, че понастоящем поземленият имот е с идентификатор *** по КККР на гр.***, с площ от 457 кв.м., с административен адрес гр.***, като първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, а вторият етаж е самостоятелен обект с идентификатор ***. С нотариален акт от 14.11.2013 г. Т.Ж.Д. е дарила на ответника Д. К. П. собствените си 4/6 ид.ч. от поземления имот и от апартамент № 1, ведно със съответните общи части от сградата.

По делото е приет като писмено доказателство и нотариален акт от 18.05.1995 г. за закупен от Д. К. П. дворно място в с.*** от 1514 кв.м., за който имот пл. № *** е отреден урегулиран парцел III в кв. *** по плана на селото, ведно с построената в него вилна сграда.

Видно от нот. акт № ***, т.1, рег. № ***, нот. дело № *** г. от 15.02.2017 г. на нотариус с 4

№ 398 на НК, ищцата Д. Д. е призната за собственик по давностно владение повече от 10 години и наследство на ½ ид.ч. от УПИ-*** в кв.*** по плана на с.***, общ.*** с площ от 1027.54 кв.м. С нотариален акт № ***, т.1, рег. № ***, нот. дело № *** г. от 15.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 398 на НК, ищцата е призната за собственик на УПИ-*** по плана на с.***, общ.****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 168 кв.м. и гараж с РЗП от 55.60 кв.м., както и на УПИ *** кв.*** по ПУП на с.***, общ.***. По отношение на УПИ *** в кв.*** и на двуетажната жилищна сграда в УПИ-***не е спорно между страните, че същите са изключителна собственост на ищцата.По делото са приети като доказателства и представените копия от нотариално дело № 51/2017 г. и № 52/2017 г. на Нотариус с рег. № 398 на НК.От приетото като доказателство по делото удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт №308/29.7.1979г. е видно,че М.К.Д. и Д. М. Г. са сключили граждански брак на 29.07.1979г. Видно от Акт №13 от Регистъра на женитбите от 1947г. е, че бракът между К.П. Д. и Т.Ж.Д. е сключен на 5.2.1947г.По делото са разпитани свидетели Ж.К.П., Е.Ц.К., С.И. И., Г.Л.Д. и е назначена съдебно-техническа експертиза.