Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 780 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 529/2025
Вид
Решение № 780
Подписан
07.07.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.180, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330200529 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-0273-000738/27.12.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на М. П. Б., ЕГН:********** на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява и се представлява от процесуален представител – адв. Н. Д., като жалбата се поддържа по същите съображения и се прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар - редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание.

До съда е депозирано писмено становище, с което се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Не се 1 претендират разноски. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.12.2024г. около 15.55 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ****, чужда собственост, в с.

Житница, обл. Пловдив по ул. „1-ва“, с посока на движение от юг на север.

Срещу него се движил полицейски автомобил, с отличителен по него надпис „Полиция“, в който пътували полицейските служители С. И. и Ц. К..

Полицейските служители били облечени с полицейски униформи. Същите възприели, че управляваният от жалбоподателя Б. лек автомобил е без задължително включени светлини. Това наложило да предприемат спирането му. Свидетелят И. му подал ясен сигнал със стоп – палка по образец на МВР, като същевременно включили и светлинен сигнал на патрулния автомобил, с проблясваща синя светлина. Жалбоподателят обаче, въпреки че ясно възприел подадения му сигнал за спиране от контролните органи, не спрял и продължил движението на управлявания от него лек автомобил. Полицейските служители го последвали и застигнали чак до дома му, където той бил паркирал.

Извършили му проверка, в хода на която жалбоподателят споделил, че не е спрял, тъй като в близко време бил спиран от единия от тях и бил глобен.

Изложените обстоятелства били квалифицирани от актосъставителя като нарушения на чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, за което свидетелят С. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA №1372833/01.12.2024г. срещу М. П. Б.. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на 2 жалбоподателя Б. на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на актосъставителя С. И. и на свидетеля Ц. К., както и от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП предвижда, че моторните превозни средства трябва да се движат с включени светлини през деня или с къси светлини. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без каквито и да било светлини, което не се оспорва и от самия нарушител. При това положение е очевидно извършеното от Б. административно нарушение.

Съответно на посочената нарушена законова разпоредба е и приложената от наказващия орган санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, предвид липсата на доказателства за създадена от това нарушение непосредствена опасност за движението, когато иначе би била приложима разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административното наказание глоба е определено във фиксиран от законодателя размер от 20 лева, поради което и същият не е подлежал на преценка от наказващия орган и правилно е бил определен с наказателното постановление. Поради горните съображения наказателното постановление, относно това нарушение, следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл.103 от ЗДвП:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява 3 осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като на 01.12.2024г. на посоченото в акта и в НП място при своевременно и ясно подаден от униформен полицейски служител сигнал за спиране със стоп палка по образец тип МВР, Б. като водач на пътно превозно средство, не е спрял най-вдясно на пътното платно, а е продължил движението на управлявания от него лек автомобил. Видно от показанията и на двамата полицейски служители на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, своевременно възприет от нарушителя. Въпреки това той не е изпълнил указанията на контролните органи, което е принудило полицейските служители да го последват. С оглед изложеното съдът намира, че е налице от обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя нарушение на задължението му по чл.103 от ЗДвП.

Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат наказания глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на този, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая е определена санкция в минимален размер, която не подлежи на корекция от страна на съда.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяния с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. В тази връзка съдът отчете, че се касае за две умишлени нарушения, засягащи изключително важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата, от лице санкционирано и друг път за нарушения на ЗДвП, независимо от сравнително краткия му стаж като водач на МПС. Посоченото допълнително обосновава извода за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№24-0273000738/27.12.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на М. П. Б., ЕГН:********** на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5