Решение № 53 от 21.01.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Шумен, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630102079 по описа за 2024 година

Предявени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на Ю. М. Ю., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “Освобождение” № 7, ет. 2, офис 4, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК : 131001375, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, с посочено правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и цена от 7979,42 лева.

Ищецът сочи, че срещу него, в производство по чл. 417 от ГПК, бил издаден изпълнителен лист, в полза на ответен цедент /“Банка Пиреос България“ АД/, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20238760401180, по описа на ЧСИ Д. Златева, с район на действие този на Окръжен съд – Шумен. До образуването му на 04.09.2023г., от издаването на листа – 13.07.2011г., не били извършвани действия на принудително изпълнение. Тъй като вземанията описани в изпълнителен лист от 13.07.2011г., по ЧГД № 2630/2011г., по описа на ШРС, били погасени с изтичане на предвидената в закона давност, иска да се признае за установено, че не дължи на ответника, сумата от 7979,42 лева, посочени вземания, в изпълнителния лист от 13.07.2011г., по ЧГД № 2630/2011г., по описа на ШРС.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор. Заявява възражение за местна подсъдност. Считат иска недопустим и неоснователен, а поради извършени множество изпълнителни действия по соченото и по водено преди него ИД № 3397/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Якимов, № 844, прекъсващи всяко от тях теченето на давността, тя не е изтекла. Иска отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът не изпраща представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, срещу ищеца, от 13.07.2011г., в производство, по чл. 417 от ГПК; наличие на прекратено/11.10.2019г/, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнително дело /№ 3397/2011г./, образувано на 18.10.2011г., по молба на ответен цедент, съдържаща посочен изпълнителен способ; образуване и водене на ИД № 1180/2023г., по описа на ЧСИ № 876, с район на действие този на ОС – Шумен, въз основа на същия изпълнителен лист, по молба от 04.09.2023г.. По първото водено изпълнително дело на ищеца, като длъжник, не е връчвана ПДИ. Наложени са запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, с разпореждане от 20.10.2011г.. На 04.08.2016г. настоящият ответник е поискал присъединяване по делото, като взискател, поради придобиване на вземанията срещу ищеца. До съобщаване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство с посоченото постановление, по делото не са искани и извършвани изпълнителни действия, съответно не са събирани суми. По второто изпълнително дело са наложени запори/05.10.2023г./ на банкови сметки, трудово възнаграждение и МПС, за които ищецът е уведомен на 10.07.2024г.. Няма отбелязвания за събрани суми.

Така приетото за установено доведе до следните изводи:

Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Изпълнителни действия /запор на 2 длъжникови вземания за трудово възнаграждение и банкови сметки/ са предприети преди изтичането на давността за вземанията посочени в изпълнителния лист – 5 години за главницата и 3 години за лихвите – на 20.10.2011г., по ИД № 3397/2011г., по описа на ЧСИ № 844. Тъй като ЧГД № 2630/2011г., по описа на ШРС, е унищожено, няма възможност да се приеме, по ранна дата, за начало на погасителната давност от влизане в сила на издадената по него заповед, по реда на чл. 417 ГПК, която съгласно посочената и от ответника съдебна практика има действието по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Дори и вземането да е станало изискуемо преди подаване заявлението по чл. 417 ГПК и то, да няма действието по чл. 116, б. „б“ ЗЗД, началната дата на погасителната давност, не е преди 11.07.2011г., от когато според заповедта са начислявани лихви за забава, а от нея до посочената дата, приложимата 5 годишна давност не е изтекла. За периода 18.10.2011г., когато е образувано изпълнителното дело/№ 3397/2011г./, до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2 от с.д. на ВКС, давност не е текла, съобразно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, в съответствие с постановките на ППВС № 3/1980г. – така и Р № 252/17.02.2020г. на ВКС по ГД № 1609/2019г., IIIг.о.; ТР № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по ТД № 3/2020г., ОСГТК. Течащата от 26.06.2015г. давност, не е прекъсвана, с изпълнителни действия или с молби за извършване на такива, имащи съдържанието посочено в т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по ТД № 2/2023г., ОСГТК – „изразена воля в писмен вид – поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК“, до 05.10.2023г., когато е наложен запор на банкови сметки. Нито молбата на настоящият ответник за присъединяване като взискател по първото изпълнително дело, нито молбата му за образуване на второто, от 04.09.2023г., отговарят на посочените условия – и двете не съдържат посочване на изпълнителен способ. Дори и да се приеме, че втората посочена е редовна, то от 26.06.2015г., до подаването , е изтекъл по-дълъг срок от предвидената в закона давност. Отделно от това, първото изпълнително дело е било прекратено по силата на закона, много преди констатацията на съдебния изпълнител, а именно на 20.10.2013г., когато са изтекли две години от последните безрезултатни изпълнителни действия, съответно за периода 20.10.2013г. - 26.06.2015г., чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, не намира приложение и давност е текла.

3

Няма приложение в случая давността по чл. 112 ЗЗД, както с оглед датата на влизане в сила на ЗИДЗЗД – 02.06.2021г., така и предвид Решение № 4 от 20.04.2021г. на КС.

Предвидената давност за всички вземанията на ответника, посочени в процесния изпълнителен лист, по отношение ищеца е изтекла и исковете са основателни.

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищците сумата от 1587,11 лева разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса 363,11 лева, 24 лева разноски и 1200 адвокатско възнаграждение, което е по-малко от предвидения минимум, съобразно чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2072 лева/ и сочи неоснователност на ответното възражение основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК : 131001375, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, че Ю. М. Ю., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “Освобождение” № 7, ет. 2, офис 4, не дължи сумата от 7979,42 лева, представляващи 2000 лева главница по договор кредит-овърдрафт от 12.08.2003г., 3073,75 лева просрочена лихва, за периода 14.10.2005 – 05.07.2011г., 151,48 лева разноски, посочени в изпълнителен лист от 13.07.2011г., издаден по ЧГД № 2630/2011г., по описа на ШРС и 2754,19 лева законна лихва върху главницата от 2000 лева от 11.07.2011г., по същия изпълнителен лист, поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК : 131001375, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, да заплати на Ю. М. Ю., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. Шумен, пл. “Освобождение” № 7, ет. 2, офис 4, сумата от 1587,11 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването 4 му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5