Решение № 139 от 10.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Русе, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20244500500229 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

“С.П.К.И.” АД- с. Г.В., обл. Русе , чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва решението на РРС, постановено по гр. д.

№ 5199/202 2 г., с което са уважени предявените от ищцата срещу жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ и по чл.220, ал.1 КТ и то е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази част и моли то да се отмени, а исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

“С.П.К.И.” АД е обжалвало и определение от 09.02.2024 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли въззивният съд да го отмени и да му се присъдят разноски по оттеглени искове.

Ответникът по жалбите Б. М. М. от гр. Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за тяхната неоснователност и моли за отхвърлянето им, като претендира обжалваните решение и определение да бъдат потвърдени. Претендира разноски за въззивното производство.

1

Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от страна по спора, в законния срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

По същество на спора:

По първоинстанционното дело е установено, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност “П.К.” по силата на трудов доП.К.р №ТД28/23.09.2020г., сключен на осн. чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване до 28.02.2021г. С допълнително споразумение №ДС-64/01.01.2022 г. към трудовия доП.К.р основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 710.00 лв., с допълнително възнаграждение за прослужено време 0.6 % от месечния оборот на магазина без ДДС,като трудовия доП.К.р се е превърнал в безсрочен.

Със заповед №64/23.09.2022 г. на изпълнителния директор на “С.П.К.И.” АД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.187, т.т. 5, 7 и 9 КТ . В тази заповед са посочени следните дисциплинарни нарушения: 1. отворени и двете врати на търП.К.кия обект при изрична забрана на изпълнителния директор да се отваря северната врата поради опасност от злополука с клиент поради факта, че стъпалото пред вратата е нестабилно и вратата следва да се заключва от продавачката. При повторно посещение на търП.К.кия обект пак от изпълнителния директор вратата е отново отворена/отключена, при което директорката заключва вратата и взема ключа , 2. При въпросните проверки е констатирано, че при отваряне на двете врати във фирмения магазин климатикът в него е бил включен, което води до разпиляване на ел. енергия и 3. При всяко от посещенията в търП.К.кия обект е установено, че мирише на цигари, с което се уронва името на предприятието.

Със заповед №ЗП-29/26.09.2922 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 26.09.2022 г. на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Фактическото основание отразено в заповедта е “дисциплинарно уволнение”.

Русенският окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.4 КТ и чл.220,ал.1 2

КТ.

С решението на РРС, исковите претенции по чл.344,ал.1, т.1 и чл.344,ал.1,т.4 КТ са уважени, уважена е и претенцията по чл.220,ал.1 КТ, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 3236.88 лв. , ведно със законната лихва, считано от 12.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и 850.00 лв. разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Т Р 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, с изключение на частта, с която е уважен предявеният иск по чл.344,ал.1,т.4 КТ. В тази част, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Една от правните последици на уважения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ е тази, установена с чл.346 КТ- вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето защо, в случай на предявен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл.344,ал.1,т.4 КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика- напр.

Решение № 193/ 16.07.2014 г. по гр.дело № 5948/2013г. на ІV г.о. на ВКС.

Доколкото в случая от ищцата се поддържа незаконност на уволнението, извършено със спорната заповед на основанието по чл.330,ал.1,т.6 КТ и се претендира неП.К.та отмяна с предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ, с оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема , че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.4 КТ се явява недопустим и производството по него следва да се прекрати, а обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която тази претенция е уважена- обезсилено.

По предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ

Исковата претенция е основателна, като настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка.

Работодателят е носител на субективното

3 право да прекрати съществуващо трудовоправно отношение без предизвестие при наличие на изискуем в закона фактически състав. Едно от основанията за упражняване на това право от страна на работодателя е наличието на извършено от работника или служителя дисциплинарно нарушение и налагането от работодателя на дисциплинарно наказание ”уволнение”. Като носител на това право работодателят следва да доказва, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, т.е. да докаже че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неП.К.те действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално - правните норми.

Законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудово правоотношение без предизвестие поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице на база на която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на извършеното уволнение. Законодателят в чл.195 КТ изрично е посочил атрибутите ,които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в това число и “уволнение” следва да съдържа. Императивно нормативно изискване от процесуална страна е даването на обяснения в рамките на процедурата на налагането на наказания от страна на работника или служителя. По същество работодателят следва да докаже ,респективно съдът да провери извършено ли е дисциплинарно нарушение, правилно ли е определно по тежест дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание се счита наложено от момента на връчване на заповедта на работника или служителя.

Константната съдебна пракника на ВКС приема, че “Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизитисведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна.

От изложеното в заповед №64/23.09.2022 г. на изпълнителния директор на “С.П.К.И.” АД не се установява спазването на визираната процедура от 4 страна на работодателя, тъй като липсва посочване кога с а извършени посочените в тази заповед нарушения. Необосновано е позоваването на работодателя на приложените по делото констативни протоколи/ л.87 и сл. от гр. д. № 5199/2022 г./, тъй като същите изобщо не са посочени в заповедта за дисциплинарно наказание, за да се приеме, че те следва да се възприема като част от атакуваната заповед, а освен това са и в противоречие с тази заповед, в която се твърди, че нарушенията са констатирани от направена от гл.изп. директор „случайна проверка“.

Следва да се отбележи и че е налице е неяснота и относно обстоятелствата кое от описаните деяния, изброени в заповедта, какво нарушение на трудовата дисциплина съставлява, както и каква е формата на вина у извършителя при всяко от тях. Недопустимо е съдът да извършва проверка на законосъобразността на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, предполагайки кое от описаните деяния на работника според работодателя осъществява съставите на изброените в заповедта нарушения.

Отделно от изложеното, липсват и данни р аботодателят да е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В настоящият случай, от приетите доказателства по делото се установява, че работодателят е поискал от ищцата писмени обяснения във връзка с извършени от нея дисциплинарни нарушения след налагане на дисциплинарното наказание и след прекратяване на трудовото правоотношение.

На последно място липсват и каквито и да е доказателства, че ищцата действително е извършила твърдените нарушения, което е в доказателствена тежест на ответното дружество. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районния съд не е изслушал свидетели на ответната страна. Дори и да не са били допуснати в пръвноинстанционното производство, ответникът е имал възможност да поиска изслушването им от въззивния съд на осн.чл.266, ал.3 ГПК. Нито във въззивната жалба, нито в открито с.з. е направено такова искане.

С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се явява основателен и като такъв- правилно е уважен с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част, а 5 жалбата на ответника срещу решението в тази част- оставена без уважение.

По иска с правно основание чл.220,ал.1 КТ.

Районният съд е уважил изцяло претенцията, като е счел, че съгласно т.9 от трудовия доП.К.р, срокът за предизвестието при прекратяване на трудовия доП.К.р е определен на 90 дни. Ищцата е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение на 30.09.2022г. с протокола от 28.09.2022г. за връчени документи, които тя е получила по куриер, съобразно приложената обратна разписка. Трудовото й правоотношение е прекратено на 30.09.2022г. с получаване на заповедта за прекратяване на трудовия доП.К.р, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ , съобразил е и приетото заключение на икономическата експертиза.

Решението е неправилно. Съгласно чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на разпоредбата ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетениетоП.К., когато се прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на предизвестие .

Предвид изложеното следва да се приеме, че предвид императивната разпоредба на чл.220 ал.1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с предизвестие/ в т.см. Решение №133/25.10.2018 г. по гр.д.№3458/2017 г. на ВКС, I I I г.о./.