Решение № 124 от 26.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. П., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г. при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г. Административно наказателно дело № 20235330206729 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К №5417723, с който на Р. И. С., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – ****И.П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се моли същият да бъде потвърден. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално 1 уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя Р. И. С. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 31.05.2021г. в 11:24ч. в гр. П., бул. „Б.“ до номер 92 в посока бул. ЦБО, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч при управление на МПС, лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. №*****. Лекият автомобил се движел в населеното място със 71 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. Скоростта от 71 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 74 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя С. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през периодична проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисквания /видно от протокол за проверка №4 - С – ИСИС от 12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на 2 правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 71 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. И. С.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателят С. е управлявал процесното МПС на 31.05.2021г. в 11:24ч., в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на попълнена от собственика декларация, че именно С. е лицето, което е ползвало МПС - то в същия ден и час.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното 3 й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. П., бул. „България“ до №92 в посока към бул. „ЦБО“. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. За да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо нито да са посочени G P S координатите, нито пък точният километър от пътната отсечка. В тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на Административен съд - П., когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Така изрично Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – П., Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д.

№156/2019г. на XIX състав на Административен съд – П..

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които 4 се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 74 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 71 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №4 - С – ИСИС от 12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на метрологичните изисквания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

5

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 21 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.