Решение № 5110 от 06.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5110 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 205070/18.07.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство В. Р. К., чрез адв. И. Н., срещу Решение № 11582/03.07.2023г., постановено по гр.д.№ 65422/2022г., по описа на СРС, 174 с-в, с което съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Р. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми, а именно: сума в размер на 865,11 лв., представляваща консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот находящ се в гр.

София, ж.к ****, ведно със законната лихва от 20.06.2022г. до окончателното изплащане; сума в размер на 114,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 08.06.2022г.; сума в размер на 54,55 лв., представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за забава от 20.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 10,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 33082 по описа на СРС за 2022 г. С решението В. Р. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 200,00 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на процесния имот, респективно, че същата има качеството „клиент“ на топлинна енергия. Оспорва се основателността на предявения иск за главница и мораторна лихва за извършена услуга дялово разпределение 1 като сочи, че по делото не са представени доказателства, че ищцовото дружество е легитимирано да претендира заплащане на горепосочените вземания. Излагат се съображения, че не са налице основания за присъждане на мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, доколкото не се установява ответницата да е изпаднала в забава. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 250773/11.09.2023 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П.Н., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и 2 са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, се отнасят именно до установяване на горепосочената първа предпоставка за основателност на предявените искове. Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените от въззивника оплаквания в тази насока за неоснователни поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на 27.11.1990 г. ответницата В. Р. К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****. Следователно В. К. в качеството й на собственик на процесния имот, е „клиент“ на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респективно е процесуално и материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове.

Между страните в производството не е спорно, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот през процесния период в претендираните размери.

Изложените от въззивника доводи за липсата на материална легитимация на ищцовото дружество да претендира вземанията за главница и мораторна лихва относно извършена услуга дялово разпределение, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни поради следните съображения:

В хода на първоинстанционното производство са приобщени писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, от които се установява, че имотът, във връзка с който се претендират процесните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковият период е била топлоснабдена.

3

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в закона. Съгласно чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на търговеца, осъществяващ самата услуга. От изложеното следва извод, че дружеството-ищец, е легитимирано да събере вземането за стойността на услугата дялово разпределение. В случая от доказателствата по делото се установява, че в процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. С оглед на изложеното, настоящият въззивен съд счита, че претенцията за заплащане на цена за услугата дялово разпределение е установена в своето основание и по размер.

По отношение на исковите претенции за заплащане на мораторна лихва върху главниците за потребена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

През процесния период ищцовото дружество и ответницата са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

В ал. 3 на чл. 32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година 4 2020 г. и 2021 г., считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до него.

Следователно предявените срещу В. Р. К. искови претенции по чл.86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно мораторни лихви за забава върху главниците за потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение решението следва да бъде отменено в частта, в която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. чл. 86, ал.