Решение № 27 от 29.12.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20226000600059 по описа за 2022 година образувано по протест по протест от полковник Д. С. - прокурор във ВОП – Сливен срещу решение № 10/08.09.2022 г. по АНД № 44/2022 г. по описа на Военен съд – Сливен.

С решение № 10/08.09.2022 г. по н.а.д. № 44/2022 г.по описа на ВС – Сливен, обвиняемият ст. серж. Г. С. Г. е признат за невинен, в това, че на неустановена дата в периода между 11.11.2020г. и 27.11.2020 г.във в.ф ..... М., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ от НК, в съучастие като съизвършител с мл.серж. П. И. И., ефр. З. С. С. и ц.сл. М. Р. Ж., в кръга на службата си съставил седем броя официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 2 вр. с чл.20, ал. 2, вр. чл.26 ал. 1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК вр.чл.9 ал.2 от НК, е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Със същото решение обвиняемият ст. серж. П. И. И. е признат за невинен в това, че в периода между 11.11.2020 г. и 27.11.2020 г.във в.ф ..... – М., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ от НК, в съучастие като съизвършител с Г. С. Г. , ефр. З. С. С. и ц.сл. М. Р. Ж., в кръга на службата си съставил седем броя официални документи, в които удостоверил неверни 1 обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 2 вр. с чл.20, ал. 2, вр. чл.26 ал. 1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК вр.чл.9 ал.2 от НК, е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Със същото решение обвиняемият ефр. З. С. С. е признат за невинен, в това, че на неустановена дата в периода между 11.11.2020 г. и 27.11.2020 г.във в.ф ..... – М., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ от НК, в съучастие като съизвършител със ст. серж Г. С. Г., мл. серж. П. И. И. и ц.сл.

М. Р. Ж., в кръга на службата си съставил седем броя официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл.

311, ал. 2 вр. с чл.20, ал. 2, вр. чл.26 ал. 1 от НК, като на основание чл. 378 ал.

4 т. 2 НПК вр.чл.9 ал.2 от НК, е оправдан по повдигнатото му обвинение.

Със същото решение обвиняемата ц.сл. М. Р. Ж. е призната за невинна в това, че на неустановена дата в периода между 11.11.2020 г. и 27.11.2020 г.във в.ф ..... – М., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б „а“ от НК, в съучастие като съизвършител със ст. серж Г. С. Г., мл. серж. П. И. И. и ефр. З.

С. С. в кръга на службата си съставила седем броя официални документи, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл.

311, ал. 2 вр. с чл.20, ал. 2, вр. чл.26 ал. 1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК вр.чл.9 ал.2 от НК, е оправдана по повдигнатото й обвинение.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства по делото, като е постановил да се върнат на в.ф ..... – М., след влизане на решението в сила. Направените разноски на досъдебното производство, в размер на 214,50 лв.(двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), и в хода на съдебното производство в размер на 27.54 (двадесет и седем лева и петдесет и четири стотинки), първоинстанционният съд е оставил за сметка на държавата.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при ВОП – Сливен. В него е посочено, че съдебният акт е неправилен. Изразяват се съображения, за това, че първоинстанционния съд правилно е установил фактите, свързани с извършеното престъпление по чл.

311, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, направил е неправилен правен извод, че извършеното от всеки от обвиняемите деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 311, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като поради своята малозначителност, не е общественоопасно и го е оправдал. Представителят на държавното обвинение твърди, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства сочат, че обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, в 2 извършването на което е обвинен всеки един от обвиняемите лица. В допълнително писмено изложение към протеста, прокурорът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при извършената инвентаризация, неописването на излишъците (кабели и въжета) не било извършено от обвиняемите с цел да прикрият липси и излишъци на материални средства, заведени в материален отчет на МОЛ с-на Т. П., с цел тяхното длъжностно присвояване, като в атакувания съдебен акт липсват мотиви за това, че с тези свои действия, обвиняемите са създали реални предпоставки реализираните от материалноотговорното лице излишъци да бъдат присвоени, обсебени или предмет на кражба. Прокурорът твърди, че с деянията си обвиняемите са създали предпоставки имущество на стойност 5 531,74 лв. да бъда предмет на престъпно посегателство.

Изразява се становище, че първоинстанционният съд неправилно е извел извод, че не е налице трайна нагласа у обвиняемите лица за извършване на документни престъпления, тъй като отделните седем деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, са били извършени еднократно, в един ден, когато всички обвиняеми са положили подписите си в седем на брой инвентаризационни описи.

Навеждат се аргументи, за това, че неправилно съдът е приел, че деянията са малозначителни и не е отчел, че всеки един от обвиняемите е нарушил Заповед № ..../24.08.2020 г. на командира на в.ф. ..... – М., както и Заповед № ..../06.03.2021 г. с последващите изменения и допълнения към нея.

В допълнението към протеста се посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че след като досъдебното производство е било приключено от разследващия орган с мнение обвиняемите лица да бъдат предадени на съд за извършеното то тях престъпление, наблюдаващият прокурор е преквалифицирал деянието по ал.2 на чл. 311 от НК, като е приел случая за маловажен, с оглед липсата на вредни последици и добрите характеристични данни на обвиняемите, като е внесъл в съда постановление по чл. 375 от НПК.

Прокурорът счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като е приел, освен, че случаят е маловажен, и че деянието е малозначително.

От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение, с което обвиняемите ст. серж. Г. С. Г., ст. серж. П. И. И., ефр. З. С. С. и ц.сл. М.

Р. Ж. са оправдани и да постанови ново решение, с което да ги признае за виновни в извършване на престъпленията, за които са обвинени.

Не са постъпили възражения от обвиняемите лица.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 14.12.2022 г. по настоящото въззивно дело обвиняемите ст. серж. Г. С. Г., ст. серж. П. И.

И., ефр. З. С. С. и защитника им адв. М. Й. от АК – С. както и обвиняемата ц.сл. М. Р. Ж. - лично се явяват и възразяват изцяло срещу аргументите, изложени в протеста допълнителното писмено изложение към него. Пледират за невинност и молят атакувания първоинстанционен акт да бъде оставен в 3 сила, като правилен и законосъобразен.

В съдебното заседание по делото прокурорът не поддържа протеста, но не го и оттегля. Принципно прокурорът от Военно-апелативна прокуратура се съгласява с изводите във първоинстанционната присъда досежно възприетите обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието – предмет на делото и направената въз основа на тях оценка на същото като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. Изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и подкрепя в принципен план изводите на първоинстанционния съд. Иска настоящият въззивен състав да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимите са признати за невинни в извършване на престъплението по чл. 311, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за всеки един от тях поотделно, като на основание чл.9, ал.2 от НК са оправдани.

Обвиняемите ст. серж. Г. С. Г., ст. серж. П. И. И., ефр. З. С. С. и ц.сл. М.

Р. Ж. в лична защита и последна дума молят да бъде оправдани.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивният частен протест е подаден от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Атакуваното решение по делото на Военен съд - Сливен е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата въззивна инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят от въззивната инстанция.

Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Военен съд 4 Сливен.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната фактическа обстановка по делото:

Със Заповед № ......./24.08.2020 г. на командира на в.ф. ..... -М., в съответствие с изискванията на „Вътрешни правила за извършване на инвентаризация на активите и пасивите“, утвърдени с МЗ № ..../30.10.2015 г., както и на „Счетоводен документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната" (СДО), обявен със заповед на министъра на отбраната № ..../06.03.2021 г., с последващи изменения и допълнения и с цел създаване на организация за провеждане на годишна инвентаризация на активите и пасивите на в.ф. ..... - М., било разпоредено за времето от 03.09.2020 г. до 01.12.2020 г. да бъде извършена инвентаризация на всички активи и пасиви във .....-М. за 2020 г. В т. 11.11. от същата заповед командирът на .....-М. назначил комисия за провеждане на инвентаризация на имуществото на материално-отговорното лице старшина Т. С. П., на обекти № 41, 43, 47, 48, 73 и 81, в състав: председател -ст.серж. Г.

С. П. и членове - мл.серж. П. И. И., ефр. З. С. С. и ц.сл. М. Р. У..