Решение № 440 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. Б. от село **** с ЕГН: ********** против НП № 25-1818-000521 от 22.07.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ – Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, чрез който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт, видно от които жалбата се оспорва като неоснователна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и 1 след като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.01.2025 год. около 12,45 часа в село **** е управлявал кросов мотор, марка „Хонда“ без рег. табела, с частично установен номер на рама, нерегистрирано по надлежния ред.

Това било нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител в РУ- Пазарджик, който съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.140 от ЗДвП. Актът бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура - Пазарджик, където било образувано досъдебно производство, насочено към разследване на евентуално извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК предвид частично заличения номер на рама. Досъдебното производство приключило с постановление за прекратяване, тъй като било експертно установено, че заличените символи от идентификационния номер не са в резултат на умишлено действие, а от триенето между металната обвивка на жилата и металната част в областта на номера в продължителния процес на движение на МПС. Прокурорът е приел че събраните в досъдебното производство доказателства сочат единствено на престъпление по чл.345, ал.2 от НК , но същото е формално извършено пред явно незначителната степен на обществена опасност, поради което е изпратил препис от постановлението на Началника на РУ – Пазарджик за преценка да се наложи ли административно наказание на водача за нарушение на чл.140 от ЗДвП. При това положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него, на 28.07.2025 г, като жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.08.2025 г. При това положение жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Приетите по делото писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка: безпротиворечиво

През есента на 2024 год. жалбоподателят си закупил кросов мотор с цел да го управлява в гористи местности , като имал и желание занапред да участва в състезания по затворен маршрут. Моторът бил „чист“ кросов, фабрично нямал фар, клаксон, огледало, мигачи и стоп. Именно по тази 2 причина не подлежал на регистрация, поради което е и забранен за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

На 24.01.2025 год. около 12,45 часа жалбоподателят излязъл от дома си в село **** и се насочил към изхода на селото, посока гората, където имал среща с приятели. Разстоянието от дома на жалбоподателя до гората било около 200 – 300 метра.

По пътя за гората на улица **** жалбоподателят бил засечен от дежурния автопатрул. В хода на проверката станало ясно, че жалбоподателят не разполага с документи за мотора и че същият не е регистриран, поради което срещу него било отпочнато административно – наказателно производство, със съставянето на АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите **** и **, от обясненията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства, приложени по делото, на които дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и не се отричат от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че извършеното от жалбоподателя А. Б. представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П само от формална страна и следва да се квалифицира като маловажен случай. Именно фактът, че кросовият мотор не подлежи на регистрация, означава че същият е забранен за движение по път, отворен за обществено ползване. Изводът се налага от редакцията на чл.140 от ЗДвП, съгласно който: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Според чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.

Легална дефиниция на „маловажен случай“ се съдържа в § 1, т.4 от ЗАНН, съгласно който: „Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други 3 смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При изложените горе факти деянието на жалбоподателя А. Б. разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от закона към момента на деянието минимален размер съответно 200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от правоуправление , се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Маловажността на случая следва да се аргументира с краткото разстояние, в рамките на което жалбоподателят Б. е управлявал процесния кросов мотор по път, отворен за обществено ползване.

При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).

В горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р България.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо занапред жалбоподателят следва да се въздържа да управлява кросовия си мотор по път, отворен за обществено ползване, па макар и за кратко разстояние, за да отиде в гората.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя, като същият претендира такива в размер на 450 лева – възнаграждение за един 4 адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в размера, в който са поискани, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е напълно съответно на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от юрисконсулта на ответника не е основателно.

По изложените съображения, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № 25-1818-000521 от 22.07.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ – Пазарджик, с което на А. Д. Б. от село **** с ЕГН:

**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Д. Б. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъдат наложени административни наказания.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, представлявана от Директор, с административен адрес: гр.Пазарджик, бул. „Съединение“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: село ****, улица *****, направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5