Определение № 9090 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9090 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502337 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№10427/14,01,2026год. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение №51671/18,12,2025год. на Софийски районен съд, 50 състав, постановено по гр.д.№30098/2025год., с което е оставена без уважение молба вх.№ 352765/28,10,2025год. за изменение на съдебно решение като бъде присъдено адв. възнаграждение за процесуален представител на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв..

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка отказа за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като сочи, че производството по гр.д.№ 57643/2024год., СРС, 174 състав, е водено между различни страни, с предмет различно договорно правоотношение.

Поддържа, че съгласно актуалната съдебна практика адвокатско възнаграждение се дължи по всеки иск;

Съобразно изложеното моли определението да бъде отменено;

Ответникът- „Изи асет мениджмънт“ АД не излага мотиви по основателност на жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановен срок и от активно легитимирана страна.

Видно от преписката по делото първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск предявен от Т..Х.М. срещу „Изи асет мениджмънт“АД, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 377,15лв. /допуснато изменение по чл.214 от ГПК в с.з. проведено на 06,10,2025год./, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №3785389/02,03,2020год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Видно от материалите по делото е проведено съдебно производство по гр.д.№ 1

57643/2024год. по описа на СРС, 174състав по предявени от Т.Х.М. срещу „Файненшъл България“ЕООД искове с пр.осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство с № 3785389 и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер на 2118,00лв. С решение №4011/10,03,2025год. искове са уважени, като на адв. Д. М., процесуален представител на ищеца, на осн.чл.38 от ЗАдв., са присъдени разноски в размер на 480,00лв.

С решение от 20.10.2025г. постановено по гр.д.№ 30098/2025год., съдът е уважил исковата претенция с пр.осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД за платена без основание сума и отказал присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. с мотив, че предмет на дело №57643/2024 г., СРС за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство е правнорелевантен факт и част от предмета на доказване по дело № 30098/2025год., 50 състав. Ищецът, при условията на правна защита по чл. 38 от ЗА, предоставена от адв. М., е образувал двете дела, но възнаграждението се претендира по един и същ договор за правна защита и съдействие, като предметното му съдържание обхваща предмета на двете гр. дела, поради което следва да се определи едно общо възнаграждение на адвоката за двете производства като се отчете, че правната помощ не е по самостоятелно възникнали облигационни правоотношения по сключени с ответника договори за потребителски кредит;

Възнаграждението се следва за сумата общо 480лв., и е присъдено по гр. дело №57643/2024 г., СРС.

С молба вх. № 352765/28.10.2025г. ЕАД, чрез а д в . Д. М. е заявило искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в размер на 480,00лв. С ДДС;

С обжалваното определение от 18,12,2025год. СРС е оставил без уважение молбата за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК с мотив, че ДПЗС трябва ясно и недвусмислено да посочва страни и предмет, включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ и за кои искове. Представеният по делото договор не съдържа подобна диференциация. Ето защо е прието, че следва да се определи едно общо възнаграждение на адвоката за двете производства, тъй като съображенията на ищеца в подкрепа иска за нищожност на договора за поръчителство и осъдителният иск са идентични. Присъденото възнаграждение в размер на 480лв., по гр. дело №57643/2024 г., СРС е съответно на фактическата и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав не споделя доводите на СРС за присъждане на общо адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 57643/2024год. и 30098/2025год. Предмет на гр.д.№ 57643/2024год. е нищожност на договор за поръчителство, докато предмет на гр.д.№30098/2025год. е иск за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит. Не е налице идентичност по отношение и на ответното дружество / „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи асет мениджмънт“ АД/. Действително е налице връзка между делата, доколкото страна и по двата договора е ищеца, в качеството на кредитополучател, като договор за поръчителство е 2 сключен именно във връзка с договор за кредит, но фактическия състав обуславящ основателност на исковата претенция по двата иска е различен, поради което адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ е дължимо. Несъответни на ДПП са доводите на СРС за липса на идентификация за страни и предмет по договор за правна защита и съдействие, както и предмет на защита. Изрично е посочено, че е дължима за изготвяне на искова претенция във връзка с договори за кредит и връщане на платено при липса на основание или обявяване на клаузи за нищожни / не и договор за поръчителство/;

С оглед цената на исковата претенция и минималният размер на адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7 от Наредбата /480,00лв. с ДДС/, настоящият състав намира да са обосновава извод за определяне на адв. възнаграждение под минимума предвиден в НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Аргумент за това са мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид вида на извършените процесуални действия-депозиране на искова молба, изслушване на експертни знания, установена съдебна практика и предвидимост на спора съобразно съдебната практика, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С438/22.

Настоящият състав намира, че справедливото възнаграждение за извършената процесуална дейност е равностойно на 200,00лв., а с вкл. ДДС с оглед данните за регистрация по ЗДДС в размер на 240,00лв.

Съобразно горното поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с изложените от СРС доводи обжалваното определение следва да бъде отменено.

3

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№51671/18,12,2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№30098/2025год., 50 състав, в частта с която е оставена без уважение молба вх. №352765/28,10,2025год. за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за сумата 240,00лв. с ДДС, като вместо това:

ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“АД, с ЕИК 131576434 да заплати на осн. чл.38 от ЗАдв. на

ЕАД „Д. М.“, Булстат 177492004, сумата от 240,00лв./122,71евро/–адв. възнаграждение по гр.д.№30098/2025год. по описа на СРС, 50 състав за оказана правна помощ на Т.Х.М..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4