Решение № 64 от 26.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кюстендил, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. А. срещу Община Кюстендил, с която /след постъпило уточнение/ са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника съответно за сумата от 850.00 лв. - главница за окончателен патентен данък за 2014г. и сумата от 317.97 лв. – лихва за забава, изчислена към 01.03.2018г., както и за сумата от 850.00 лв. - главница за окончателен патентен данък за 2012г., за които са издадени акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3011/01.03.2018г. и АУЗД № 134/18.01.2013г., и за събирането които са образувани изпълнително дело № ***г. и изпълнително дело №***г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ *** на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че вземанията по процесните изпълнителни основания, които представляват публични задължения, са погасени по давност предвид изтичането на предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10-годишна давност.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът - Община Кюстендил, излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по негово искане са били предприети множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давностния срок, поради което счита, че не са настъпили последиците на давността.

Районен съд – Кюстендил, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

На ***г. Община Кюстендил, Дирекция "Местни данъци и такси" съставя на ищеца Акт за установяване на задължение по декларация № *** г., с който са установени негови задължения, сред които и процесното, представляващо неплатен патентен данък за 2012 г. в размер на 850.00 лева.

1

Въз основа на издадения акт за установяване на задължения и по молба на Община Кюстендил, с разпореждане на съдебния изпълнител срещу ищеца е образувано изпълнително дело № *** по описа за *** г. на ЧСИ Е. Х., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – гр. Кюстендил.

На ***г. Община Кюстендил, Дирекция "Местни данъци и такси" съставя на ищеца Акт за установяване на задължение по декларация № ***г., с който са установени негови задължения, сред които и процесните, представляващи неплатен патентен данък за 2014 г. в размер на 850.00 лева и лихва върху същия в размер на 317.97 лв., изчислена към 01.03.2018г.

Въз основа на издадения акт за установяване на задължения и по молба на Община Кюстендил, с разпореждане на съдебния изпълнител срещу ищеца е образувано изпълнително дело № *** по описа за *** г. на ЧСИ Е. Х., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – гр. Кюстендил.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила АУДЗ е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител (Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; Определение на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., Определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г., Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., Определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г., Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в, ГК).

Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско 2 вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.

7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване" би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК.

Вземанията за патентен данък и за лихвите върху тези вземания съставляват публични общински вземания по смисъла съответно на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК и като такива те се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок /чл. 171, ал. 1 ДОПК/, като алинея втора на чл.

171 ДОПК предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, която започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Приложено към настоящия казус, за задълженията от 2012 година давността започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2023 г., респ. за задълженията от 2014 година давността започва да тече от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2025 г. Тоест, за процесните задължения е изтекла абсолютната 10-годишна давност. Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да изпълни принудително вземанията за патентен данък и лихви е погасено по давност /доколкото не се установяват предвидените в ДОПК изключения за приложението на института на абсолютната давност/ и предявените отрицателни установителни искове са основателни.

По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, който претендира и представя надлежни доказателства за заплатена държавна такса в размер на 150 лв. /76.69 евро/ и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /255.64 евро/ съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.07.2025 г.

Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд – Кюстендил

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. ****, срещу Община Кюстендил, БУЛСТАТ 000261517, с адрес – гр. Кюстендил, пл.

“Велбъжд” № 1, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Е. Г. А. не дължи поради изтекла абсолютна погасителна давност на Община Кюстендил следните вземания: за сумата от 850.00 лв. - окончателен патентен данък за 2014г. и сумата от 317.97 лв. – лихва за забава, изчислена към 01.03.2018г., както и за сумата от 850.00 лв. окончателен патентен данък за 2012г., установени с Акт за установяване на задължение по декларация № ***г. и Акт за установяване на задължение по декларация № ***г. на Община Кюстендил, за събирането на които са образувани изпълнително дело № ***г. и 3 изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ *** на КЧСИ.

ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ 000261517, с адрес – гр. Кюстендил, пл.

“Велбъжд” № 1, да заплати на Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лева /равняващи се на 332.33 евро/ - разноски за производството пред КРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4